Решение № 4759 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2869/2015 г.

Решение № 4759 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2869/2015 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Емилия Иванова Костова, представлявана от адв. Калинчев, против решение № 288/19.01.2015 г. по адм. д. № 2222/2014 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците главен архитект на район Банкя, Столична община и "Мобилтел" ЕАД не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима и след като по повод нея служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК провери съответствието на решението с материалния закон, намира следното: Предмет на оспорване по жалбата на "Мобилтел" ЕАД е заповед № РД 50-61/10.11.2013 г., с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК главният архитект на район Банкя, Столична община, е оттеглил разрешение за строеж № 84/28.12.2012 г. за преустройство на GSM базова станция в GSM/UMTS базова станция на "Мобилтел" ЕАД в УПИ IV-786, к. 2 по плана на в. з. "Бели брег", ул. "Радост" № 10, гр. Банкя. С постановеното в първоинстанционното производство решение Административен съд София-град е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да постанови този резултат е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 216, ал. 2 и ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както и че към датата на издаването й разрешението за строеж е било влязло в сила. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. С обжалваната заповед на основание чл. 91, ал. 1 АПК главният архитект на район Банкя, Столична община е оттеглил издаден от него индивидуален административен акт по чл. 148, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 214а, ал. 1 ЗУТ в седемдневен срок от получаване на жалбата административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения административен акт за одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му като уведоми заинтересуваните страни. Така специалният закон, уреждащ обществените отношения, свързани с устройство на територията, инвестиционното проектиране и строителството и определящ ограниченията върху собствеността за устройствени цели регламентира допустимост на отзив, респ. отмяна при определени предпоставки от издалия ги административен орган само на индивидуалните административни актове, изчерпателно посочени в цитираната разпоредба. По отношение на други, издадени по този закон индивидуални административни актове отзив, респ. отмяна са недопустими, т.е. специалната разпоредба на чл. 214а, ал. 1 ЗУТ дерогира приложението на общата разпоредба на чл. 91, ал. 1 АПК. Ето защо, главният архитект на район Банкя не е имал материална компетентност по реда на чл. 91, ал. 1 АПК да оттегли издаденото от него разрешение за строеж, от което следва нищожност на оспорената по делото заповед /в този смисъл решения по адм. д. 833/2013 г., адм. д. № 14701/2013 г., адм. д. № 16395/2013 г., адм. д. № 16584/2013 г., адм. д. № 1763/2014 г., адм. д. № 1763/2014 г., адм. д. № 2213/2014 г., адм. д. № 12894/2014 г. на второ отделение на Върховния административен съд/. Предвид изложеното обжалваното решение, с което заповедта по чл. 91, ал. 1 АПК е отменена като незаконосъобразна се явява неправилно. Следва това решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалваната заповед се обяви за нищожна. Така мотивиран и на основание чл. 218, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение