Решение № 12946 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1869/2009 г.

Решение № 12946 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1869/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е образувано по жалба на Латинка Рускова Илиева, срещу Решение № 854 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. (ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив-Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Свиленград, област Хасково в частта относно определените обезщетения за поземлен имот № 14708.34.59, с отчуждена площ 0.187 кв. м., находящ се в землището на с. Генералово, община Свиленград, м. "Семера". Твърди, че същото е занижено и моли за неговото увеличение и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Ответникът - Министерски съвет на Република България, заинтересуваните страни - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители оспорват жалбата като неоснователна и молят за нейното отхвърляне. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Имотът, предмет на отчуждаване с оспореното решение - № 45 от приложения списък, представлява част с площ от 0.187 дка кв. м. от имот № 14708.34.59 в землището на с. Генералово, община Свиленград. Същият, съгласно представените документи от Общинска служба "Земеделие и гори" е собственост на жалбоподателката. Видно от представената в административната преписка оценка, приета от административния орган и използвана за база на направеното оценяване за целите на обезщетението, имотът е оценен на 113 лв. Оценката на земята е извършена на основание и по методиката на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като в доклада на оценителя се сочи, че за база са използвани общо 45 броя сделки за относимия по § 1а от ДР на ЗДС период. Към експертното заключение преписи или копия от посочените нотариални актове от Службата по вписвания към Районен съд - Харманли, не са приложени. От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, се установява че пазарната стойност по метода, визиран в чл. 32, ал. 2 от ЗДС за отчуждаемата част от имота следва да бъде 3314 лв. вещото лице е ползвало 4 нотариални акта, подробно възпроизведени в заключението. Същите са от относимия период, а оценката на квадратен метър от имота отговаря на изискванията на приложимата норма на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. С оглед предоставените данни, съдът следва да направи заключение, че начинът, по който административният орган е възприел пазарната цена на отчуждаемата част от имота противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и определената от органа цена не представлява равностойно парично обезщетение по смисъл на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Същият не е ползвал пазарни аналози за периода по § 1а от ДР на ЗДС. Направено въз основа на критериите по чл. 32, ал. 2 ППЗДС, заключението на вещото лице относно оценката на отчуждаемия имот, следва да се възприеме като почиваща на закона и компетентно дадена. Решението на Министерския съвет в обжалваната част следва да се измени, като определеното обезщетение за собственика бъде увеличено от 113 лв. на 3314 лв. В полза на жалбоподателя следва да се направят направените разноски в размер на 1310 лв. Водим от изложеното, Върховен административен съд,