Решение № 3036 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6677/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Янков от гр. Пловдив, чрез пълномощник, срещу решение 484/15.03.2023 г. по адм. дело 2849/2022 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на Янков срещу принудителна административна мярка (ПАМ) от 02.11.2022 г. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че липсват доказателства, че с оглед действащата пътна маркировка и еднопосочното движение в процесния участък, МПС е спряно по начин, който създава пречки за движението и позволява прилагането на мярката. Сочи, че само по себе си неправилното паркиране е основание за налагане на глоба, но не и на ПАМ, а без представена по делото пътна схема за поставените знаци не може да се обоснове извод за наличие на твърдяното нарушение. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, като мярката бъде отменена като незаконосъобразна, или алтернативно делото са се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът старши полицай в сектор общинска полиция ОД на МВР Пловдив оспорва касационната жалба по съображеиня, изложени в писмена молба-становище. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение Административният съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Я. Янков срещу ПАМ по чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена на 02.11.2022 г. Съдът е приел за установено, че на 02.11.2022 г., в 10 часа и 15 минути старши полицай в сектор общинска полиция ОД на МВР Пловдив е разпоредил репатрирането на лек автомобил, марка "Ауди", с рег. [рег. номер], тъй като е паркирал в кръстовище на ул. Хан Кубрат и ул. Фредерик Жолио Кюри и прави невъзможно маневрирането на репатриращ автомобил Ивеко с рег. [рег. номер]. Тези обстоятелства са изложени в докладна записка от същата датата. По преписката са приложени 4 броя снимки на лекия автомобил. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при правилно приложение на административнопроизводствените правила, с съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е извод, че от представените по делото доказателства сочат на нарушение по чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП за репатриране на процесния автомобил. Решението е неправилно. С разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП законодателят е въвел няколко хипотези, при осъществяването на които се прилага конкретната ПАМ. Паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач се премества, когато: 1/ е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, 2/ създава опасност или 3/ прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Приложимата разпоредба съдържа три самостоятелни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат принудителната административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач ". С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че процесният автомобил е бил неправилно паркиран в зоната на кръстовището, въпреки че в съставената докладна записка е посочена като осъществена хипотезата на предложение първо и третото от същата разпоредба. С тези мотиви съдът е достигнал до извод, че превозното средство е паркирано по начин, осъществяващ юридическите факти, посочени в хипотезата на правната норма на чл. 171, т. 5, б. б, предл. първо ЗДвП. Първоинстанционният съд е следвало да провери фактическото установяване на органа, като обсъди и съобрази представените доказателства по административната преписка и при нужда да събере допълнителни доказателства, като съобрази посочената в акта правна квалификация. В проведеното на 21.02.2023 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател е направил доказателствено искане за представяне на схема на пътните знаци и пътната маркировка на ул. Хан Кубрат и ул. Фредерик Жолио Кюри, което е оставено без уважение от съда. За да се установи дали са налице фактическите обстоятелства, обосноваващи прилагането на ПАМ в посочената от органа хипотеза на приложената правна норма по делото е необходимо да се установи по безспорен начин разположението на кръстовището и неговото регулиране, разположението на конкретното превозно средство, за да се установи относимият факт дали е попречило на движението на автомобил със специално предназначение, каквото е твърдението на органа. Ето защо касационната инстанция приема, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и е необоснован. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила прави обективно невъзможно обсъждането на вмененото нарушение по същество. Поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане на друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да извърши контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като провери посочените в акта фактически основания и дали съответстват на приетите от органа правни изводи, като събере относимите за разрешаването на спора доказателства, в т.ч. схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка в участъка към момента на паркиране на автомобила. По разноските за водене на делото следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд