Решение № 15889 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10296/2012 г.

Решение № 15889 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10296/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Димитър Иванов Йорданов, от гр. Банкя, срещу решение № 650/30.07.2012 г. на Министерски съвет на РБългария за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21, реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км 12+000 с. Големо Бучино" на територията на областите София и Перник, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 ДР на ЗДС. В жалбата поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имот с номер по КВС 013064 от 0.479 дка, целият с площ от 3.960 дка, в землището на с. Мало Бучино, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Ответникът по жалбата - МС и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 от ЗДС и е съобразена с изискванията на закона - равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения имот. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 650/30.07.2012 г. на МС е отчуждена част от имот с номер по КВС 013064 от 0.479 дка, целият с площ от 3.960 дка, в землището на с. Мало Бучино и с предназначение-земеделска земя. Имотът е вписан под т. 10 на раздел "Имоти, засегнати от сервитутната зона на реконструираната част от газопровод, отклонение за Перник - Главна разпределителна станция" към решението на МС. По искане на жалбоподателя съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за оценител на имоти, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза от 23.10.2013 г., с която е определена пазарната стойност на отчуждената част от имота на жалбоподателя, като е взело предвид всички доказателства. Предвид липсата на сделки, отговарящи на изискванията на ЗДС, вещото лице е определило стойността на отчуждената част от имота съгласно чл. 3, ал. 4 от и чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Вещото лице е посочило пазарна цена на отчуждената част в два варианта - като равностойно парично обезщетение на сервитут в размер на 370,75 лв. и като равностойно парично обезщетение на отчуждена част - в размер на 391,34 лв. В случая съдът намира, че посочената част от имота е отчуждена, предвид изричното посочване в решението на МС, че се касае до отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, подробно описани в приложенията по вид, размер и местонахождение. Но този извод на съда не се отразява на изхода на спора, поради това, че определеното обезщетение за отчуждената част от имота на жалбоподателя е в размер на 402 лв. и то надхвърля определената от вещото лице оценка. По изложените съображения, жалбата на Димитър Иванов Йорданов се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,