Решение № 13854 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1545/2020 г.

Решение № 13854 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1545/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Стоянов от [населено място] против решение № 694/21.10.2019 г., постановено по административно дело № 1238/2018 г. по описа на Административен съд-Хасково. В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касационният жалбоподател сочи, че е коригирал искането си, като е поискал виза за проектиране на строеж "ателие" и "лятна кухня" вместо първоначално посочения строеж - "навес". Счита, че издадената виза съответства на направеното от него искане, както и на изискванията на ЗУТ. Поради това моли за отмяната на атакуваното съдебно решение и за решаване на спора по същество и отхвърляне на оспорването. Ответниците- главен архитект на община Хасково, Б. Георгиев, К. Витковска и П. Русева не заявяват становище по касационната жалба. Ответницата П. Андонова счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждането на направените по производството разноски. Ответницата С. Тасева, чрез назначения й от съда особен представител, също оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Прокурорът счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да остави в сила атакуваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, счита подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена срещу решение, което подлежи на касационен контрол, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд- Хасково е сезиран с жалба против виза за проектиране на обект "ателие" и "лятна кухня", находящи се в УПИ Х, кв. 164, ПИ № 77195.736.42 по плана на [населено място], издадена на 01.11.2018 г. от главния архитект на община Хасково. Визата е издадена въз основа на подадено от К. Стоянов заявление рег. индекс № 94 К-831-1 от 01.10.2018 г., в което изрично е посочено, че заявителят желае да му бъде издадена виза за проектиране на строеж "навес (дървена конструкция)" в имот с идентификатор 77195.736.42. 3. Към заявлението са приложени копие от документ за собственост- нотариален акт № 38/27.02.1998 г. и схема на проектното намерение на възложителя, очертана на скица на сграда № 15-458454-22.10.2015 г. Върху тази схема със защриховане е отразено проектното намерение, което е определено като "навес". Същевременно върху защриховката са поставени цифри 1 и 2 и обектът е разделен на две. За 1 е посочено ателие, а за 2-лятна кухня (дървена конструкция). Визата е издадена на 01.11.2018 г. върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план и е подписана от главния архитект на общината. Съдът е приел, че визата е издадена от компетентен орган, но извън предмета на заявеното искане, което касае строеж "навес". Поради това е приел, че органът незаконосъобразно е разрешил проектиране на ателие и лятна кухня, без да има отправено искане в този смисъл. Поради това е приел, че визата е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и я е отменил. Направените от първоинстанционния съд изводи се споделят изцяло от касационната инстанция. В оспорената виза са включени обекти, за които липсва искане в подаденото заявление. По делото липсват каквито и да било доказателства, че жалбоподателят Е. действително е изменил искането си и е поискал виза за проектиране на ателие и лятна кухня. Касационната инстанция приема, че при разминаването на отразеното в заявлението и посоченото в скицата, отразяваща проектните намерения на възложителя, административният орган е следвало да даде възможност на заявителя да уточни искането си. Като не е сторил това, той е издал оспорената виза в несъответствие с подаденото заявление и в нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, съобразно който визата за проектиране се издава въз основа на подадено от възложителя заявление. Поради изложените съображения касационната инстанция счита, че решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и съобразено с материалния закон. Предвид изхода на спора претенцията на П. Андонова за заплащане на направените по производството разноски се явява основателна и следва да бъде уважена в предявения размер от 600 лева. Представеният договор за правна защита и съдействие установява, че изплатеното от нея възнаграждение на процесуалния й представител възлиза на 600 лева. Не са налице основания за определяне на допълнително възнаграждение на адв. Вескова - особен представител на С. Тасева, предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото и приключването му в касационната инстанция в рамките на едно заседание. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, върховният административен съд, второ отделение