Решение № 1145 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5124/2011 г.

Решение № 1145 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5124/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Меган-Груп" ЕООД - гр. Казанлък, представлявано от управителя Миглена Иванова Иванова, против решение № 111 от 25.01.2011 г., постановено по адм. дело № 1205 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 240900796 от 24.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът необосновано е достигнал до извода, че не е възникнало право на данъчен кредит, след като не е доказана кадровата обезпеченост на доставчиците по фактурите от "Агротур" ООД. Възразява се и срещу изводите на съда относно отказано право на данъчен кредит по фактури от ЕТ "Ренис-С. Станчев". Твърди се, че съдът е обсъдил едностранчиво представените по делото доказателства. Касаторът възразява, че ревизионният акт в частта относно отказано право на данъчен кредит за данъчния период м. 05.2009 г. е нищожен поради липса на компетентност на органа по приходите с оглед наличието на издаден и влязъл в сила АПВ за същия период. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният РА, съответно да бъде прогласена нищожността му по отношение на данъчния период м. 05.2009 г., или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив, в писмено възражение е изразил становище на неоснователност на жалбата. Моли да му бъдат присъдени разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отхвърлил жалбата, като е приел, че по процесните фактури не е доказано осъществяването на реални доставки. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Пловдив, е отхвърлена жалбата на "Меган-Груп" ЕООД против ревизионен акт № 240900796 от 24.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 350 от 20.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, при ЦУ на НАП. С решението дружеството е осъдено да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 1838,13 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че ревизионният акт е валиден като издаден от компетентен орган в определената в закона форма. В мотивите си съдът е приел, че законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 68 529,60 лв. по фактури, издадени от "Агротур" ООД - гр. Попово, и ЕТ "Ренис-С. Станчев" - гр. Казанлък, поради това, че не е установено реалното осъществяване на доставки по тези фактури. Относно фактурите, издадени от "Агротур" ООД, съдът е приел, че същите имат за предмет извършване на строително-монтажни работи (СМР) в недвижим имот на ревизираното лице. От представените доказателства е установено, че има сключен договор за извършване на СМР на посочения обект между ревизираното лице и "Агротур" ООД и друг договор между последния и "Евро Агрокомерс" ЕООД като подизпълнител, съставени са приемателно-предавателни протоколи. Според съда не е доказана кадровата обезпеченост за извършване на доставката на СМР нито на прекия доставчик, нито на подизпълнителя, тъй като при първия има назначен само един работник, а при подизпълнителя само един от наетите по работници в дружеството е назначен на длъжност, свързана с извършването на СМР. Не е доказана и материалната и техническа обезпеченост на доставчика, тъй като не са представени документи за притежаването на необходимата за строителството техника, както и за придобиването на строителни материали, въпреки задължението на доставчика по договора му с "Меган-Груп" ЕООД да осигури такива. Относно доставките по 3 бр. фактури, издадени от ЕТ "Ренис-С. Станчев", с които е документирано закупуването на инвентара на магазин, отдаден под наем от издателя на фактурите на ревизираното дружество, съдът е приел за установено, че не са налице реално осъществени доставки, тъй като по делото не са събрани никакви доказателства относно придобиването на стоките: като приемателно-предавателни протоколи, документи за транспортирането на стоките и за наличието на същите при жалбоподателя към момента на извършване на ревизията. Освен това съдът е приел за неопровергани констатациите на органа по приходите, базирани на съпоставка между стоките по процесните фактури и фактурите, с които жалбоподателят твърди, че доставчикът ЕТ "Ренис-С. Станчев" е придобил стоките, от които е видно съществено несъответствие между техните цени, вид и количеството. Съдът е посочил, че доказателствената тежест за установяване реалното осъществяване на доставките се носи от ревизираното лице, но от събраните при ревизията и по делото доказателства е видно, че това не е сторено. Въз основа на подробни съображения съдът е направил извода, че след като липсват реално осъществени доставки по процесните фактури, то правилно с РА не е признато право на данъчен кредит на ревизираното лице. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след подробно и цялостно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилни са изводите на съда, че по процесните фактури не е доказано реалното осъществяване на доставките, поради което не са изпълнени изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит. На първо място, съдът правилно е приел, че РА е съставен от надлежно овластен орган по приходите. Ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 900769 от 22.12.2009 г. - след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ, бр. 108 от 2007 г., поради което издаденият АПВ № 902803 от 16.07.2009 г., касаещ данъчния период м. 05.2009 г., не е пречка за провеждане на ревизията и същата е възложена от редовно овластен орган по чл. 112, ал. 2 ДОПК, поради което издаденият РА в частта относно м. 05.2009 г. не е нищожен Относно 5 бр. фактури, издадени от "Агротур" ООД, е установено, че имат за предмет строително-монтажни дейност. Твърденията на доставчика са, че строително-монтажните работи, за които са издадени тези фактури, са осъществени от подизпълнител "Евро Агрокомерс" ЕООД по фактури, които имат същия предмет като процесните. Представени са договор за строителство от 19.01.2008 г. между ревизираното дружество като възложител и "Агротур" ООД като изпълнител за извършване на СМР в сграда на "Меган-Груп" ЕООД, както и договор за строителство за същите СМР от 20.01.2009 г. между "Агротур" ООД като възложител и "Евро Агрокомерс" ЕООД като изпълнител. Представени са също приемателно-предавателни протоколи за изпълнени СМР между ревизираното дружество и "Агротур" ООД и между "Агротур" ООД и "Евро Агрокомерс" ЕООД. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказана кадровата обезпеченост за извършване на процесните доставки на СМР. От представените доказателства се установява, че "Евро Агрокомерс" ЕООД, за който се твърди, че е действителният изпълнител на СМР, има назначен само един работник на длъжност, свързана с извършването на строителна дейност, което е видно от представените справки за наети лица по трудови договори (останалите назначени са на длъжност "пазач", "домакин" и др. п.). Не са представени доказателства, че "Евро Агрокомерс" ЕООД е осъществило процесните СМР на обекта в град Попово с наети по граждански договор лица, липсват и твърдения в този смисъл. Няма доказателства за начислени разходи за изплатени възнаграждения. Поради това, че се касае за извършване на услуги, то фактът, че дружеството, което е посочено за пряк изпълнител на тези услуги, не разполага с наети лица по трудови или граждански договори, обосновава извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд, че доставките не са осъществени по твърдения начин и от дружеството, посочено като изпълнител. Същевременно липсват доказателства услугите да са извършени и от прекия доставчик "Агротур" ООД, тъй като същият поддържа, че няма работници и не е извършил СМР, а това е сторено чрез подизпълнителя "Евро Агрокомерс" ЕООД. Обоснован е и изводът на съда, че по делото не е доказана и материалната и техническа обезпеченост на доставчика за изпълнението на строително-монтажните дейности, въпреки че съгласно чл. 4 от договор за строителство той е имал задължението да осигури материалите и необходимото оборудване. Липсват документи за придобиването на строителните материали, тяхното транспортиране и съхранение. Възражението на касатора, основаващо се на представено удостоверение № 232 от 9.06.2009 г. на община Попово, съгласно което се изпълнява строеж в обекта - собственост на "Меган-Груп" ЕООД, е неоснователно. Както е отбелязал първоинстанционният съд в решението си, спорът по делото не е бил относно факта на извършване на СМР в обекта на жалбоподателя, а дали услугите са били извършени от издателя на фактурите, поради което представеният документ е преценен като неотносим към предмета на спора. Относно фактурите, издадени от ЕТ "Ренис-С. Станчев", изводите на съда също са обосновани и правилни. Трите фактури имат за предмет доставка на различни видове стоки, описани в тях. За процесните стоки касаторът твърди, че те представляват цялостното оборудване на магазин, отдаден под наем от издателя на фактурите ЕТ "Ренис-С. Станчев". В хода на ревизионното и съдебното производство обаче не са били представени доказателства за придобиването на стоките от доставчика, тъй като представените фактури се разминават в значителна степен с процесните по вид, количество и стойност на описаните в тях стоки. Липсват доказателства за извършено плащане по фактурите. Недоказано е и твърдението, че стоките са се намирали в наетия от ревизираното дружество магазин, тъй като в хода на ревизията е извършена проверка на обекта, за резултатите от която е съставен протокол № 1001064 от 17.02.2010 г., при която е установено, че магазинът не функционира и в същия няма налична стока. С оглед изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора разноски в полза на ответника не се дължат с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, тъй като такива са били присъдени с решението на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,