Решение № 9887 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4704/2020 г.

Решение № 9887 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4704/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от К. Богданов, [населено място], чрез адв. А. Добрева срещу Решение № 8115/17.12.2019 г. постановено по адм. д. № 11245/2017 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са развити оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 1-3 АПК. Твърди се, че не е налице спор за материално право по гр. д. № 10852/2016 г. по описа на СГС, тъй като делото е за обезпечаване на доказателства. Излага се възражение за нарушение на разпоредбите на чл. 7, чл. 9, чл. 170, ал. 3 и чл. 171, ал. 2, 3 и 4 АПК. Иска се обявяване на нищожността, обезсилване или отмяна на съдебното решение, с което процесната заповед е отменена, след което да се постанови ново с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендират се направените по делото разноски. В с. з. касационният жалбоподател се представлява от процесуалния си представител, който поддържа изцяло касационната жалба. Ответникът Началника на СГКК-София не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Ответниците Л. Спасов и Е. Спасов, редовно призовани не се явяват и не се представляват. Чрез пълномощника си в писмен отговор вземат становище за неоснователност на касационната жалба и претендират разноски. Ответника Район "Кремиковци", Столична община, в с. з. се представлява от юрк. Райчев и излага възражения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че изводите на касационния жалбоподател за източниците на вещни права не подлежат на разглеждане в настоящото производство, а в исково. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, чийто интереси са засегнати неблагоприятно от съдебното решение и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение по жалба на Р. Спасова, Л. Спасов и Е. Спасов от [населено място], обл. София е отменена Заповед № 18-9407/23.11.2016 г. на Началника на Служба по геодезия картография и кадастър (СГКК) - София, с който на осн. чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР и чл. 58, ал. 3 и ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-29/27.05.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК по постъпило заявление вх. № 01-137746-14.05.2015 г. от К. Богданов. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че предвид обстоятелството, че засегнатите от предложеното изменение собственици са се противопоставили на заявлението за издаване на заповедта с представени доказателства за собственост и с оглед забраната на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за изменение на КККР при установен спор за собственост, при издаването оспорения административен акт е нарушен материалния закон. Бланкетните доводи на касатора за нищожност и недопустимост на решението са неоснователни. Същото е валидно като постановено от съдия-докладчик, в кръга на неговите правомощия, който е дал ход на делото по същество, в писмена форма и е подписано. Обжалваното решение е допустимо, тъй като съдът е сезиран с подадена в срок жалба, от лице с правен интерес от оспорването и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Недоказани се явяват и оплакванията му за нарушение на чл. 7, чл. 9, чл. 170, ал. 3 и чл. 171, ал. 2, 3 и 4 АПК. При постановяването на съдебното решение са спазени принципите на истинност и служебно начало. С разпореждане от 10.11.2017 г. по същото дело е указана на страните по делото доказателствената тежест в производството. Така постановеното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 53б и чл. 54, ал. 2 ЗКИР. По делото е установено, че производството по издаване на процесната заповед е образувано по заявление на К. Богданов за изменение на КККР на [населено място] с изменение на границите на поземлени имоти с идентификатори 16448.7721.197, 16448.7721.192 и 16448.7721.198 в съответствие с границите на УПИ VII-52 /стар III-38/, кв. 10 по регулационния план на [населено място], район Кремиковци, чрез заличаване, промяна на границите на съществуващи обекти и нанасяне на нови обекти в КККР. В частност, жалбоподателите оспорват промяната на границата на имоти с идентификатори 16448.7721.192 и 16448.7721.197, с която се отнема част от площта на имот, за който те твърдят собственически права. Представят нотариален акт за продажба на недвижим имот отговарящ на имот с идентификатор 16448.7721.192, както и скица на същия имот с вписан собственик И. Спасов (починал) и удостоверение за наследници. В тази насока е и заключението на приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза. Вещото лице сочи, че имотната граница между имотите на страните е материализирана от началото на двадесетия век и липсват данни същата да е местена. По всички регулационни планове до 1989 г. границата между двата имота е по линиите свързващи постройки А и Б от приложение № 5 към заключението, а с последния действащ план е изместена на север, навлизайки в имота на жалбоподателите. При това положение обоснован е решаващият извод на съда, че процесния административен акт е незаконосъобразен. С цел поддържане на КККР в актуално състояние, същата може да бъде изменена по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, ако съдържа непълноти или грешки. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Следователно сочената разпоредба изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за материално право между заявителя и някое от заинтересованите лица по § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. В този случай при изричното възражение на жалбоподателите, собственици на засегнатия от изменението имот и представяне на противопоставими титули за собственост, цитираната разпоредба изисква постановяване на отказ за допускане на изменение на КККР. Нормата сочи, че изменението е допустимо едва след решаване на спора за материално право по общия исков ред. Основание да се одобри промяна на ККР би възникнало или с влизане в сила на съдебно решение по спор за материално право- чл. 53а, ал. 1 ЗКИР или при постигане на съгласие между заинтересованите страни. С оглед на изложеното, отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд София-град следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да се уважат своевременно направеното искане за присъждане на разноски от Л. Спасов и Е. Спасов за касационната инстанция в размер на 500 лв. съгласно представените доказателства за платен адвокатски хонорар и на Район "Кремиковци", Столична община – за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя в размер на 100 лв. По делото няма направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение