Решение № 1094 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4324/2007 г.

Решение № 1094 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4324/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на ПЗК "Здравец" срещу решение № 294 от 29.05.2007 г. по гр. д. № 719/2006 г. на Плевенския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът Община К. е изразил становище за неоснователност на жалбата в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С решение № 100 от 08.08.2006 г. по гр. д. № 129/2006 г. Кнежанският районен съд е осъдил Община К. да преустанови незаконните си действия основани на заповед № 223/29.05.2006 г. на кмета, касаещи недвижимите имоти на ПЗК "Здравец" гр. К., описани в нот. акт № 201, т. 1, н. д. № 428/1996 г. на нотариус при Кнежанския районен съд: трети етаж от масивна четириетажна административна сграда, изградена върху общинска земя в кв. 124 п плана на гр. К., при посочени граници на терена, със застроена площ на етажа 576 кв. м., заедно с припадащите се на този етаж ид; части от общите части на сградата, и в нот. акт № 198, т. 1, н. д. № 420/1996 г. на нотариус при Кнежанския районен съд: партерен етаж на кооперативния дом, представляващ масивна четириетажна административна сграда, изградена върху общински терен в кв. 124 по плана на гр. К., при посочени граници на терена, заедно със съответните на този етаж ид. части от общите части на сградата, както и да предаде владението им на ищеца ПЗК "Здравец", и да му заплати 330 лв. разноски. С обжалваното пред настоящата инстанция решение № 294 от 29.05.2007 г. по гр. д. № 719/2006 г. Плевенският окръжен съд е обезсилил на основание чл. 209 ГПК (отм.) решението на първата инстанция и е прекратил производството по делото на основание чл. 100, ал. 3 вр. с ал. 2 ГПК (отм.). За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищецът в дадения му 7-дневен срок, а и след него, не е отстранил нередовностите на исковата молба, указани в съдебно заседание на 08.11.2006 г., на което е присъствал представляващия ищеца, а именно да уточни петитума и да представи удостоверение за данъчна оценка на процесния имот за определяне на изискуемата се държавна такса. Въззивното решение е неправилно. Когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд и след оставянето й без движение с указания за отстраняването им същите не са отстранени в дадения срок, въззивният съд следва да насрочи делото в открито заседание с призоваване на страните - чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.), за да се произнесе по подадената въззивна жалба с произнасяне на решение за обезсилване на решението на първата инстанция и прекратяване на производството по делото. В този смисъл е т. 7 на ТР № 2/02.07.2006 г. на ОСГКТК на ВКС. В случая въззивният съд е постановил решението в закрито заседание. Допуснатото съществено процесуално нарушение налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Освен н това следва да се има предвид, че нередовността по чл. 98, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) касае първия иск - с правно основание чл. 109 ЗС, който е с неуточнен петитум относно конкретните действия, за преустановяване на които се иска да бъде осъден ответника, което обуславя обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството само по този иск. По отношение на втория иск с правно основание чл. 108 ЗС указанието за представяне на удостоверение за данъчна оценка на имота за определяне на държавната такса е неправилно. Съдът не е взел предвид писмото на Община К. с вх. № 384/24.07.2006 г./л. 18 от първоинстанционното дело/, съгласно което процесните имоти не са данъчно декларирани, поради което Общината не може да предостави исканите данъчни оценки. В този случай съдът е трябвал да приложи разпоредбата на чл. 57 ГПК (отм.). По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.