Решение № 12105 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10350/2017 г.

Решение № 12105 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10350/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, ) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Пловдив, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Вълчанова, срещу Решение № 1165 от 29.06.2017 г. по адм. дело № 448 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменено Решение № 2153-15-14 от 25.01.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е оставено без уважение искането на С. Арнаудова за отмяна на Разпореждане № [ЕГН] по Протокол № Ра-162/09.03.2015 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ- гр. Пловдив. Молбата е за отмяна на решението, като са изложени подробни съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Подадена е и касационна жалба от С. Арнаудова срещу Решение № 1165 от 29.06.2017 г. по адм. дело № 448 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив, имаща характера на частна жалба, с която е поискано изменение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, като се претендира присъждане на разноски и за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е Решение № 2153-15-14 от 25.01.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт-гр. Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № [ЕГН] по Протокол № Ра-162/09.03.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта, с която С. Арнаудова от [населено място] е задължена да възстанови неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.01.2005 г. – 28.02.2015 г. в общ размер от 51 889.41 лв. (от които главница в размер на 26 988.52 лв. и лихва в размер на 24 900.89 лв., начислена към 09.03.2015 г.). С постановеното решение Административен съд – Пловдив е отменил обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и е приел жалбата за основателна, поради обстоятелството, че не е доказана недобросъвестност по неоспорим начин на получилото плащанията лице. Изводът на съда, че липсват данни за недобросъвестно поведение от страна на Арнаудова, тъй като в хода на производството административният орган е предположил и е приел, но не е доказал, че тя си е послужила с документи с недоказано съдържание по отношение на положения стаж от втора категория, е обоснован. Допълнително е посочено, че пенсионното досие на лицето, което следва да се намира в ТП на НОИ – Пловдив, съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, липсва, като няма информация това да е в резултат на виновно поведение на Арнаудова. Така постановеното решение е правилно. Спорът относно установяване на зачетения осигурителен стаж, при който е отпусната и изплащана пенсията и относно несъответствието между осигурителния стаж и осигурителния доход за избран тригодишен базисен период, от който е изчислена пенсията на лицето, отпусната с начална дата 16.11.1999 г., е приключил с влизането в сила на Разпореждане № [ЕГН] по протокол ПР-№ 210 от 06.02.2015 г., издадено от длъжностното лице по чл. 98 от КСО, на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО (ред. ДВ, бр. 100/2010 г.). С Решение № 11640 от 01.11.2016 г. по адм. д. № 391/2016 г., Върховният административен съд, VI отд., е оставил в сила Решение № 2463 от 04.12.2015 г. по адм. д. № 1185 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на С. Арнаудова от [населено място] срещу Решение № РД-121/22.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН] по прот. № ПР-№ 210 от 06.02.2015 г. в частта, с която с последното е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от С. Арнаудова, заедно с лихвата по чл. 113 и вместо него е постановено, че се оставя без разглеждане жалбата на С. Арнаудова в тази част като недопустима. Въз основа на влязлото в сила разпореждане № [ЕГН] по прот. № ПР-210 от 06.02.2015 г. е извършено изчисление на сумите за пенсии, които са били изплатени неправилно. Спорът между страните по настоящето дело се свежда до наличието на недобросъвестно поведение на пенсионера като предпоставка за ангажиране на отговорността му за възстановяване на неправилно получените суми за пенсии. След като правилно е приел, че длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО издава разпореждания за възстановяване на неправилно получени суми за пенсии, които се връщат от лицата, само в случай, че са ги получили недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, първоинстанционният съд е подложил на преценка установените по делото обстоятелства във връзка с поведението на Арнаудова. Посочил е, че в този случай спорен момент се явява липсата на трудов/осигурителен стаж от минимум 20 години при условията на втора категория труд, съгласно Закона за пенсиите (отм.); , което обстоятелство е обусловило решението на административния орган за наличие на недобросъвестност от страна на жалбоподателката. Видно от доказателствата, приложени по делото, а именно: удостоверение, издадено от Община Садово на 17.11.1999 г. и трудова книжка № 73, е установено, че за периода 19.10.1987 г. до 30.08.1992 г. Арнаудова е полагала стаж на длъжност "Оператор-говедовъд" към ТКЗС, [населено място]. Допълнително е посочено, че този стаж е предложен да бъде зачетен като такъв при условията на втора категория и е бил зачетен като такъв именно от пенсионния орган към момента на първоначалното определяне на пенсия през 1999 г. Съгласно т. 66, б. "и" от действащия към момента на полагане на трудовия стаж Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.); , работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство, се пенсионират при трудов стаж, положен в тези отрасли и дейности, 25 години за мъжете и 20 години за жените, и възраст 57 години за мъжете и 52 години за жените и се приема за втора категория положен труд. Следва да се отбележи, че пенсията за осигурителен стаж и възраст е била изменена не поради недоказан от жалбоподателката трудов/осигурителен стаж, а поради установяване при извършена служебна проверка, че положеният от Арнаудова труд не спада към този от втора категория, а е следвало да бъде приет за такъв от трета категория за спорния период. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 – 3. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО, само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Съгласно чл. 114, ал. 6 от КСО споровете за добросъвестност се решават по реда на Глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Както многократно се е произнасял съдът, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт, който и въпрос правилно е изследван от първоинстанционния съд. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподателката съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да й бъде отпусната пенсия преди да е достигнала необходимия трудов/осигурителен стаж. Самият факт, че в архива на осигурителя няма наличен изисканият от административния орган документ, не води до заключението, че такъв документ не е бил издаден и представен на пенсионния орган при подаване на заявлението за отпускане на пенсията, или че те са били с различно съдържание от представените понастоящем. От приложените в административната преписка документи не може да се установи механизмът, по който е бил определен размерът на първоначално отпусната пенсия. В издадените актове не са изследвани причините, поради които пенсионното досие не може да бъде възстановено. Липсват и конкретни незаконосъобразни действия, извършени от жалбоподателката, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните й права, а единствено са направени недоказани предположения, че Арнаудова не е действала в условията на добросъвестност, тъй като не е успяла да докаже, че е работила при условията на втора категория труд. Правилно Административен съд – Пловдив е установил, че в случая не се доказва недобросъвестност на получилото плащанията лице като основание по чл. 114, ал. 1 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. Оспорените актове са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО, поради което подлежат на отмяна. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Относно искането на ответника за допълване на така постановеното решение в частта за разноските, следва да се отбележи, че съгласно чл. 250 от ГПК същото е в компетентността на съда, който е постановил решението, чието изменение се претендира. Поради това, жалбата следва да бъде изпратена на Пловдивския административен съд, който да я разгледа като искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за изменение или допълване на Решение № 1165 от 29.06.2017 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 448/2017 г. в частта за разноските. С оглед изхода на спора, не следва да бъде уважавано искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При този изход на делото, жалбоподателят дължи разноски в полза на ответника в размер на 800 лева - адвокатско възнаграждение. При тези съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение