Решение № 9898 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9851/2012 г.

Решение № 9898 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9851/2012 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Варна запад", чрез процесуалния му представител юрк С. Кирилова, срещу решение № 1961/20.07.2012 г., постановено по адм. д. № 2061/2012 г. на Административен съд гр. Варна, с което е отменено Решение № 9300-122/16.02.2011 г. на Началника на МП "Варна Запад" към ЕАД № 09ВG002002Н0070646/24092009 в частта, с която в резултат на извършена корекция на декларираната митническа стойност е определен за довнасяне ДДС в размер на 3 792,05 лв. и Решение № 9300-122-1/30.03.2011 г. на Началника на МП "Варна Запад" към същия ЕАД, с което са определени и лихви за забава върху задължението за ДДС в размер на 599,40 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както за необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Касаторът моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Девненски захарен завод" - ЕАД, гр. Девня, срещу обжалваните митнически решения. Ответникът по жалбата - "Девненски Захарен Завод" ЕАД, гр. Девня, чрез пълномощника си адв. Миленов, поддържа подадения писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение, което моли да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение на подалия писмения отговор по касационната жалба юрк. Р. Господинов. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а разгледана по същество, за неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд, като касационна инстанция. С решение № 7198/21.05.2012 г. по адм. д. № 10278/2011 г. на Върховния административен съд е обезсилено в една част обжалваното решение № 1819/15.07.2011 г. на АС - Варна по адм. д. № 859/11 г., в друга част решението е отменено и е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд При новото разглеждане на делото АС - Варна правилно е отграничил предмета на спора, съобразно указанията на ВАС в отменителното решение и е изложил обосновани мотиви, в съответствие с постановени решения от ВАС по аналогичен спор между същите страни, на същото правно основание. Фактически установено е, че "Девненски Захарен Завод" ЕАД е вносител на сурова тръстикова захар, нерафинирана, с товарен кораб от Бразилия, от доставчик "Каргил интернационал" СА - Женева, Швейцария. Един от вносовете е оформен с процесния ЕАД, по който са определени допълнителен размер на ДДС и лихви, вследствие на коригиране на митническата облагаема стойност с включване на стойност по регистрирана в счетоводството на дружеството фактура № 051-00043135/07.09.09 г. на стойност 27 869,76 евро или 39 630,79 щатски долари, на доставчика "Каргил интернационал" СА, което е прието от митническия орган, че е задължение към доставчика и следва да се добави към митническата облагаема стойност на стоката по ЕАД. Обстоятелствата за корекция са установени при извършена в рамките на последващ контрол проверка на основание чл. 78, § 2 от регламент /ЕИО/ № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал. 1 ЗМ на законосъобразността на действията на "Девненски Захарен завод" ЕАД при поставянето на стоки под митнически режим едновременно допускане за свободно обръщение за крайна употреба на стоки за период, включващ процесния внос. Подробно съдът е обсъдил заключението на приетата по делото без оспорване ССчЕ, с което е обосновал изводите си. Първоинстанционният съд е очертал предмета на спора, изразяващ се в това, дали в митническата облагаема стойност на стоките по процесния ЕАД следва да се включи и сумата по фактура № 051-00043135/07.09.2009 г., като е изложил накратко аргументите на страните в тази насока. Изложени са мотиви, че митническата стойност на внесената по процесното ЕАД е коригирана от митническите органи, с издадените решения, в нарушение на материалния закон. За да изгради този свой извод съдът е посочил, че особените правила за определяне на елементите на облагане по чл. 84и от ЗМ не изключват общите принципи за определяне на митническата стойност по чл. 35 и 36 от ЗМ, съгласно които митническата облагаема стойност на внасяни стоки е договорената стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38 от ЗМ, съответно чл. 32 и 33 от Регламент № 2913/92, ако са налице условията на т. 1 - 4 от същата разпоредба. Като продължение на принципа на определяне на митническата облагаема стойност е дадено тълкуване и на изключенията, посочени в чл. 39 от ЗМ, и по специално на т. 6 от нормата. Съдът е приел за неправилни изводите на митническия орган, че сумата по фактура № № 051-00043135/07.09.09 г., която съвпада с лихвата в гарантиращата банка, във връзка със закрития акредитив за 3 032 695,48 евро, следва да се включи в митническата облагаема стойност. Решаващият съд е тълкувал събраните по делото писмени доказателства, и по-специално клаузите на договора за доставка, сключен между вносителя и доставчика, на база на което е приел, че уговорения начин на плащане между страните определя поемането на разноските по сконтирането на акредитива не като условие за извършване на продажбата по смисъла на чл. 29, пар. 3, б. "а" от МК, а като условия по плащането, съответно представлява финансово споразумение между продавача и купувача. Съобразно фактите по делото, съдът е приел, че сумата по фактура № 051-00043135/07.09.09 г. представлява разграничим от договорената стойност на стоката разход за лихва по сконтото, който разход продавачът е фактурирал на купувача и същият е поет от него, като съставлява финансов разход, който, съобразно характеристиките си, е изключен от митническата облагаема стойност по чл. 32 от МК, като представляващ разход за лихва по финансово споразумение, сключено в писмена форма и е разграничен от реално платената или подлежащата на плащане цена. Посочено е, че наличието на условията по първо и второ тире на чл. 33, ал. 2, б. "а" от МК не е оспорено от митническия орган. Като допълнително съображение за незаконосъобразност на решението е изложено обстоятелството, че фактурираните разходи са свързани със сконтирането на акредитива, открит на стойност многократно превишаваща митническата стойност на посочения ЕАД, но тази стойност не е увеличена пропорционално чрез разпределение на разходите по сконтото, спрямо договорената цена на стоката, а е извършено увеличение по процесния ЕАД с всички разходи. По отношение на решението, с което са определени лихви за забава в размер върху дължимото ДДС, са изложени мотиви, че е незаконосъобразно, тъй като не е изложена фактическа обстановка, нито мотиви за издаване на акта, както и начина на определяне на задължението - период и главница. Като допълнение е отбелязано, че предвид незаконосъобразността на първото решение и следваща от това отмяна, не се дължи и лихва върху отменената главница. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. В касационната жалба се развити доводи за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От изложеното в жалбата следва да се приеме, че основните оплаквания на касатора са допуснато нарушение на материалния закон. В тази насока се излагат доводи, че административният съд неправилно е приел, че сключеният договор между доставчика "Каргил" и вносителя "Девненски захарен завод" ЕАД има характер на финансово споразумение, тъй като последното е сключено между вносителя и гарантиращата банка, като разходите по този акредитив се покриват от осигурен кредит, предоставен на купувача от банката, а по делото няма представени доказателства доставчикът да е заплатил на банката - издател на акредитива фактурираната сума, за да се приеме, че то е лихва по акредитива. Твърди се още, че изводите на съда, че финансовото споразумение се съдържа в договора за доставка, са необосновани и в противоречие с материалния закон, тъй като "Девненски захарен завод" ЕАД не е кредитиран от продавача, поради което ако се дължи лихва, тя се дължи на банката, отпуснала кредита по акредитива, а по делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане към банка. По делото няма спор по фактите и същите правилно са установени и обсъдени от съда. Правилно е определен основният спорен въпрос - сумата по фактура № 051-00043135/07.09.09 г., следва ли да се включи в митническата облагаема стойност по чл. 35 от ЗМ, съответно чл. 32 от МК, каквато теза поддържа митническата администрация или по отношение на нея е налице хипотезата по чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33, ал. 2, б. "а" от МК, и същата не следва да се включа в митническата облагаема стойност, каквато теза поддържа вносителя. Даденият отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция, тъй като е фактически обоснован и при правилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33, ал. 2, б. "а" от МК, митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва следните разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена - лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо от това, дали кредитът е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие, че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и че купувачът може при необходимост да докаже, че: а/ такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена и б/ обявеният лихвен процент не превишава равнището на преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансираните е било осигурено. В случая не е спорно наличието на условията по б. "а" и "б", както и че между продавача и купувача има сключен писмен договор за доставка, но се оспорва същият договор да съдържа клаузи за финансово споразумение. Начинът на плащане е уговорен в т. 12 от договор за доставка SUS 3591 от 18.05.2009 г., сключен между "Каргил Интернационал" - Женева - Швейцария от една страна като продавач и "Девненски захарен завод" ЕАД, според която клауза плащането по сделката се осъществява чрез неотменим и неограничен документален кредит с отложено плащане, който да подлежи на усвояване най-късно 5 дни преди предполагаемата дата на пристигане на кораба в пристанището на разтоварване. В същата точка е договорено, че в случай на документален кредит за отложено плащане разходите, лихвите и разноските, направени от продавача за дисконтиране на документалния кредит за плащане на виждане, са за сметка на купувача и не са включени в договорената цена, като купувачът ще извърши плащането на тези разходи и разноски при получаване на фактурата от продавача, въз основа на действително дисконтираната стойност от датата на коносамента до пълния падеж. Това обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда, без оспорване на страните, съдебно-счетоводна експертиза, което посочва, че заплатената цена по приложената към процесния ЕАД фактура № 051-00042689/22.07.2009 г. е за общо количество 11 531,60 МТ с единична цена 262,99 евро/МТ и на обща стойност 3 032 695,48 евро е отразена по дебита на сметка 302 - стоки, съответно по кредита на сметка 401 - доставчици. Изводът от счетоводните записвания по ССчЕ е, че в счетоводството на жалбоподателя стоката е заприходена с доставната стойност по търговската фактура, издадена от "Каргил Интернационал". Сумата по фактура № 051-00043135/07.09.2009 г., издадена от "Каргил Интернационал", представлява определената му от обслужващата банка лихва по акредитива, която фактура, съобразно заключението на вещото лице е намерила следното счетоводно отразяване в счетоводството на "Девненски захарен завод": Дт сметка 629/003 12 - финансови разходи, сконто по акредитиви; Кт сметка 401 - доставчици, аналитична партида 2 - доставчици във валута, контрагент 18 "Каргил Интернационал" СА. Статията е съставена на 30.09.09 г. със счетоводна дата 07.09.09 г. със стойност 27 869,76 евро и левова равностойност 54 508,51 лв. Заключението не експерта е, че с тези счетоводни записи, жалбоподателят възстановява на доставчика си разходите по сконтиране на акредитива, пряко свързани с финансовия инструмент, а не със стоката. Заключението на вещото лице съдържа и изследване, анализ и изводи във връзка с изискването по чл. 33, ал. 2, б. "а" МК обявеният лихвен процент да не превишава равнището на преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансираните е било осигурено. Прието е, че лихвеният процент за сконто по акредитива в процесната фактура е по-нисък от взетите за сравнение, на база представени документи, лихви по сконто по акредитиви по други сделки. При така установената, включително и с приетата ССчЕ фактическа обстановка, административният съд е направил законосъобразен извод, че е налице хипотеза по чл. 39, т. 6 от ЗМ, поради което сумата по фактура № 051-00043135/07.09.2009 г. неправилно е включена в митническата облагаема стойност. Не се споделят доводите на касатора, че не е налице финансово споразумение между продавача и купувача, и че сумата по процесната фактура би следвало да се заплати на банката. От данните по делото се установява, че въпросната сума е заплатена в рамките на открития документален акредитив и по силата на договора за доставка, разходите на продавача по усвояване на акредитива следва да бъдат възстановени от купувача. Предвид уговорения начин на плащане, тази сума се дължи от купувача на продавача, а не на банката, поради което е без значение обстоятелството, че няма извършено плащане към банката. Нормата на чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33 от МК допуска финансовото споразумение да бъде сключено не само с банка, но и с продавача или трето лице, какъвто е и настоящият случай. В случая не става въпрос за лихви по отпуснат кредит, а за лихви по усвояване на акредитива като вид начин на плащане, поради което същите с изрични законови разпоредби са изключени от митническата облагаема стойност. С оглед изложеното не се констатират твърдяните от касатора отменителни основания, поради което решението на първоинстанционния административен съд, като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е касационната жалба и в частта с твърдения за неправилност на обжалваното решение, с която е отменено решението на Началника на МП "Варна Запад" за определени лихви за забава върху задължението за ДДС, тъй като, така, както е приел АС, предвид незаконосъобразността на главното задължение, не се дължи и акцесорното, каквото е лихвата. Пред настоящия съд ответното по касация дружество не е представлявано от юрисконсулт, а от адвокат, като няма данни за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, поради което на същото не следва да бъдат присъждани разноски по делото за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,