Решение № 14141 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8876/2019 г.

Решение № 14141 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8876/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Н. от [населено място] срещу решение № 8667/10.06.2019 година на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 4182/2018 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121 К-211/17.01.2018 година на министъра на вътрешните работи. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Като в хронологичен ред проследява развитието на служебното си правоотношение в МВР, въз основа на анализ на събраните в хода на производството доказателства, прави заключение за неправилност на изводите на тричленния състав на ВАС досежно твърдяната от него принуда и тенденциозно отношение на директора на ОДМВР гр. Х. в продължение на две години, станали основание за подаване на молба за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателствени средства във връзка с възраженията му, поради което е направил и неправилни изводи от фактическа и правна страна. Липсвали мотиви относно преназначаването му от главен юрисконсулт на длъжност разследващ полицай, преместването му в И., а след това и в С.; обоснованите му молби за връщане в гр. Х. по основателни причини – затруднено финансово положение, разделяне от семейството, дете и съпруга, болен възрастен човек. Неправилно тричленният състав на ВАС не приел възраженията му, доказани по делото, че молбата за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание, била подадена под стрес, притеснение и принуда, осъществена от директора на ОДМВР гр. Х. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповед № 8121 К-211/17.01.2018 година на министъра на вътрешните работи. Ответникът, министърът на вътрешните работи чрез юрк. Табакова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. П. пред тричленен състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Т. Н. от [населено място] срещу заповед № 8121 К-211/17.01.2018 година на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като инспектор старши разследващ полицай към отдел "Разследване" при ОДМВР гр. Х. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът въз основа на анализ на доказателствените средства и подвеждане на фактите под релевантните правни норми, мотивирано е обосновал, че заповедта е издадена от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон, без в хода на производството да са допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Предмет на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд е заповед № 8121 К-211/17.01.2018 година на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР на инспектор Т. Н. от [населено място] е прекратено служебното правоотношение като старши разследващ полицай към отдел "Разследване" при ОДМВР гр. Х. Изписаната правна квалификация, а именно: чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР гласи: Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява, по собствено желание. Страните не спорят, че обжалваната заповед е във валидна писмена форма, издадена е от компетентен орган и съдържа относимата към фактите правна квалификация. Г-н Найденов не оспорва, а и от представените по делото доказателства, се установява, че към 22.12.2017 година същият е в служебно правоотношение с МВР като старши разследващ полицай към отдел "Разследване" при ОДМВР гр. Х. Със заявление рег. № 272 р-26002/22.12.2017 година до министъра на вътрешните работи, г-н Найденов прави искане за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, като изрично в заявлението е изписано, че декларира желанието си да бъде прекратено служебното му правоотношение на посоченото правно основание, както и че същото е направено след "внимателно обмисляне за или против" напускането му. Със заповед № 8121 К – 211/17.01.2018 година на министъра на вътрешните работи, правоотношението на г-н Найденов е прекратено на посоченото в заявлението правно основание и при цитиране на нарочното му заявление в тази насока. По делото е представен акт за сдаване на длъжност от 26.01.2018 година. И касационната инстанция приема, че релевантни за осъществяване на посочения състав са единствено: - наличието на служебно правоотношение в МВР към датата на подаване на заявлението за прекратяването му; - нарочно изразено писмено заявление на служителя за прекратяване на това правоотношение по негово желание. Нормата на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР не поставя други изисквания за настъпване на последиците от заявлението, нито се интересува от причините за подаването му. В заявлението си до министъра на вътрешните работи г-н Найденов излага в хронологичен вид факти относно неуважени молби за преместване в гр. Х., влошени финансово състояние, съпруга и дете, грижи за болен човек и прочие. Същите не са обсъдени от министъра на вътрешните работи именно поради факта, че цитираната правна норма на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР изисква единствено изразена воля на служителя за прекратяване на служебното му правоотношение и не се интересува от причините затова. В тази насока, необсъждането на посочените фактически основание за изявлението, не е процесуално нарушение, тъй като посочените основания са ирелевантни за настъпване на последиците от искането. Пред тричленния състав на ВАС г-н Найденов твърди, че същите са от съществено значение за решението му да напусне, тъй като са го поставали в състояние на стрес и принуда, при което е взел решението си за напускане. Касационната инстанция не споделя същото възражение. При прекратено служебно правоотношение по желание на служителя, в рамките на контрола за законосъобразност върху заповедта с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, е недопустим съдебен контрол за законосъобразност върху актовете, с които на г-н Найденов е определено да води досъдебни производства по описа на РУ гр. И. и С. Г-н Найденов твърди т. нар. психически тормоз от директора на ОДМВР, под който в състояние на стрес е взел решение за заявление с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. От събраните по делото доказателствени средства се установява, че в периода на депозиране на заявлението за напускане г-н Найденов е бил в състояние на тревожност, безсъние, потиснато настроение. Със заповед № 272з-601/28.03.2016 година на директора на ОДМВР Х. същият е определен за разследващ полицай, който да води досъдебни производства по описа на районно управление гр. И. при ОДМВР гр. Х., а със заповед № 272з-2418/07.12.2016 година - да води досъдебни производства по описа на районно управление гр. С. при ОДМВР гр. Х., като служителят следва да приключи досъдебните производства по описа на РУ гр. И., които не са приключили към момента на издаване на заповедта. Служителят е оспорвал по съдебен ред първата заповед, като с влязло в сила определение на ВАС производството по делото е прекратено като недопустимо. В МВР от г-н Найденов са подадени жалби с вх. № от 13.12.2016 година и от 23.02.2017 година, като на подателя е изпратен отговор от 27.03.2017 година. Видно от текста на отговора, във връзка с разглеждания случай е изразено становище за смесване на процедури за временно преназначаване на служителя да работи по досъдебни производства в друго населено място, макар и в същата териториална структура, а от друга – за процедура по командироване на служителя в РУ на територията на ОДМВР. В отговора се посочва, че към посочения момент, длъжностите в отдел разследване в ОДМВР /с изключение на СДВР/ са без пояснение за месторабота. Със свои заповеди директорите на ОДМВР определят местоизпълнение на длъжностните задължения на разследващите полицаи в РУ към съответната ОДМВР. При издаване на такива заповеди не се прилагали процедурите по преназначаване или командироване. Сочи се, че към 15.03.2017 година въпросът бил поставен за разглеждане пред Комисията за оптимизиране на структурите в МВР, но на заседанието си от посочената дата комисията не взела окончателно решение по въпроса. Към 29.09.2017 година т-н Найденов подава молба до директор ОДМВР за разпределение да работи по досъдебни производства по описа на РУ гр. Х., като излага причини затова. В заявлението си от 22.12.2017 година г-н Найденов твърди, че не е уважена тази му молба от директора на ОДМВР, което налага и подаването на заявлението за прекратяване на служебното му правоотношение по негово желание. По делото пред тричленния състав на ВАС са разпитани свидетели. Свидетелят Парасарев, работил като разследващ полицай при РУ гр. И., излага факти относно командироването на г-н Найденов в И., битовите условия на живота му там и тревогите му относно справянето със семейството в Х. Според свидетеля Парасарев г-н Найденов е изпадал в депресивни състояния след като не са уважавали молбите му за преместване в гр. Х. Твърди, че няма друго "логично обяснение" освен тенденциозно отношение на директора на ОДМВР гр. Х., който "си нарочвал някой и започвал тормоз". Свидетелят Хаджиев заявява, че е запознат със семейните и финансови проблеми на г-н Найденов, но спрямо него имало тенденциозна отношение от страна на директора. На г-н Найденов не били осигурявани командировъчни пари. Свидетелят Георгиева също сочи, че преназначаването на Найденов за толкова дълъг период от време е на личностна основа с директора на ОДМВР. По делото пред тричленния състав на ВАС е изслушана съдебно-психологична експертиза, която въз основа на анализ на доказателствата по делото прави извод, че към момента на вземане на решението за подаване на заявлението за освобождаване от МВР, г-н Найденов е бил с влошено психично състояние – повишена тревожност, безспокойство, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, за продължаване на бъдещето в настоящата ситуация. Към момента на вземане на това решение г-н Найденов е страдал от разстройство в адаптацията си, което не би възникнало без сериозен стресогенен фактор. Според вещото лице по делото, решението на г-н Найденов да подаде заявлението е било повлияно от действията на директора на ОДМВР гр. Х. и субективното му лично отношение спрямо него. По делото е разпитан като свидетел и директора на ОДМВР гр. Х. г-н А. Г. Заявява, че не е оказвал натиск върху г-н Найденов да подаде молба за напускане по собствено желание. Той се справял много добре с наказателното право, а дирекцията се нуждаела от опитни полицаи, които да вършат работа. Заявява, че Т. Н. никога не е бил титуляр на длъжността "юрисконсулт". Негово е правомощието да прекрати едно временно назначаване на определена длъжност. С негова заповед се разпределяли всички дознатели в област Х.. Разпределението се извършвало на база анализ на натовареността на района и динамиката на престъпността. Честото преместване на дознатели по райони ощетявало работата по разследване, тъй като едно досъдебно производство било трудно да приключи в рамките на месец или два. Касационната инстанция не споделя изводите на касатора за необсъждане от тричленния състав на ВАС на възраженията на жалбоподателя във връзка със събраните доказателствени средства и установените въз основа на тях факти. Напротив, първоинстанционният съд изрично е посочил, че няма основание да не кредитира показанията на свидетелите, нито заключението на експерта. Същите обаче са релевантни за решаване на спора по същество, само доколкото следва да се отговори на този, дали установените чрез тях факти опорочават заявлението на г-н Найденов до степен на невалидност. Както правилно е приел тричленния състав на ВАС, негативите в личен и психологически план, състоянието на депресия и безсилие не следва да се приравняват на липса на волеизявление за напускане поради невалидност на същото в резултат на принуда. Дори да се приеме отрицателно субективно отношение на директора на ОДМВР гр. Х. спрямо г-н Найденов, то същото не следва да се приравнява на психическа принуда. Психическата принудата е такава форма на въздействие върху съзнанието на даден правен субект, при която поведението на субекта се насочва в определена посока против неговата воля. По делото няма събрани доказателствени средства, от които да се установява, че г-н Ганчев е използвал психическа принуда с цел г-н Найденов да напусне системата на МВР. Тълкуването на проявите на субективно отношение в насока "психологическа принуда" е твърде широко. Очевидно в случая фактите в рамките на служебното правоотношение на г-н Найденов са се отразили негативно върху психическото му състояние до степен на решение да напусне системата на МВР. Но и касационната инстанция не може да направи заключение за невалидност на това решение, обективирано в подаденото заявление, което да е взето изцяло неосъзнато и единствено поради оказана психологическа принуда. Касационната инстанция постави на обсъждане и въпроса относно възможността на г-н Найденов да оттегли заявлението за прекратяване на служебното му правоотношение, ако подадената в срока за обжалване жалба срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР се тълкува като оттегляне на желанието за прекратяване на правоотношението на това основание: В ЗМВР обаче няма норми, които да регламентират реда за оттегляне на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение, поради което на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, следва да се приложат общите правила на гражданското право. Според чл. 13, ал. 2 от Закона за задължението и договорите (ЗЗД), ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението. В съответствие с чл. 13, ал. 4 от ЗЗД, приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му достигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него. Тълкуването на нормата на чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 13, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗД налага заключението, че оттеглянето на подадено заявление за прекратяване на служебното правоотношение може да бъде извършено преди или най-късно до получаването му от органа по назначаването, а ако заявлението за прекратяване на правоотношението вече е прието, оттегляне може да се извърши само със съгласие на органа по назначаването. В случая жалбата, дори и да приемем, че съдържа изявление за оттегляне на заявлението, е с дата след издаване на заповедта за прекратяване на правоотношението, поради което и липсва валидно оттегляне на заявлението. Искането по реда на чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е правопораждащ юридически факт за прекратяване на служебното правоотношение, има конститутивен характер и при постъпването му при административния орган, последният е длъжен да издаде заповед за освобождаване от служба от момента на получаването му. При издадена вече заповед за прекратяване на служебното правоотношение оттеглянето на заявлението с посочената правна квалификация е практически невъзможно (В тази насока е и практиката на ВАС, виж: Решение № 8976 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6075/2016 г.; Решение № 31 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 646/2016 г., Решение № 9754 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3417/2017 г. и др.). Горното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на Министерство на вътрешните работи следва да се присъдят разноски по делото в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, петчленният състав на Върховния административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8667/10.06.2019 година на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 4182/2018 година. ОСЪЖДА Т. Н. от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 100 лева /сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Решението е окончателно.