Решение № 12905 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4242/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Хасан, чрез процесуален представител, против Решение 13 от 06.02.2023г. по адм. дело 126/2022г. на Административен съд-Шумен /АС-Шумен/, с което е отхвърлено оспорването по жалба на Е. Хасан против Заповед РД10-403/30.03.2022г. на Министъра на образованието и науката. С посочената заповед на осн. с чл.12, ал.1 и ал.4 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Е. Хасан, считано от 01.04.2022г., на длъжност Старши експерт по природни науки и екология, с ранг V младши, с място на работа МОН Регионално управление на образованието-Шумен, отдел Организационно-методическа дейност и контрол, по причини- прекратяване служебното правоотношение без предизвестие в срока за изпитване. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационно основание по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът министъра на образованието и науката, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Шумен е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазена цел на закона. По отношение съответствието с материалния закон съдът е приел, че условията за прекратяване на служебното правоотношение, посочени в чл.12, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ - първо назначаване на кандидата като държавен служител и трудов стаж, по-кратък от едногодишния изпитателен срок, са били налице. Съдът е счел, че оспорената заповед е издадена и е проявила правния си ефект в законоустановения срок. АС-Шумен е достигнал до извод, че материалния закон е приложен правилно като са налице елементите от фактическия състав на правомощието на АО да прекрати без предизвестие и без мотиви служебното правоотношение на жалбоподателката, постъпила за първи път на държавна служба в рамките на изпитателния срок по чл.12, ал.1 ЗДСл. Решението е правилно. Законосъобразен е извода на съда, че в случая материалноправните предпоставки за прекратяване служебното правоотношение на Е. Хасан са били налице. В конкретния казус служебното правоотношение е възникнало на 05.04.2021г.. на осн. чл.9 и чл.10д, ал.4 вр. чл.12 и чл.74, ал.2 ЗДСл, и е прекратено на 01.04.2022г. - в едногодишния срок на изпитване със заповед на органа по назначаване от 30.03.2022г. От доказателствата по делото безспорно се установява, че е било налице формирано отрицателно становище на органа по назначаване по отношение служителя за притежаваните от този служител професионални качества предвид изпълняване на функционалните му задължения и изискванията за заемане на процесната длъжност. Данни в този смисъл се съдържат в доклад от 21.03.2022г. на началника на РУО-Шумен. Обективен израз на формираната негативна преценка е волеизявление на органа, с което същия упражнява даденото му потестативно право да прекрати едностранно служебното правоотношение. Правото на АО е упражнено в рамките на едногодишния срок по чл.12, ал.1 ЗДСл, чиито начален момент е датата на встъпване в длъжност а крайният- последният ден на преклузивния едногодишен срок, съвпадащ с датата на встъпването в длъжност, извън хипотезата по чл. 12, ал.3 ЗДСл, както правилно е приел първостепенния съд. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Противно на тезата на касатора преценката за прекратяване служебното правоотношение в изпитателния срок е предоставена изцяло на органа по назначаване, независимо от източниците на информация, даващи възможност на АО да извърши съответната преценка. По делото няма данни причините за издаване на оспорения акт да са извън дискрецията на АО по чл.12, ал.1 ЗДСл, включително органа да е упражнил правомощията си по неразумен и недобросъвестен начин, поради което настоящия състав споделя извода на АС-Шумен за спазване от АО на целта на закона при издаване на оспорената заповед, която в случая е съответна на целите на законодателната уредба относно срока на изпитване като институт по см. на ЗДСл -да се предостави възможност на органа по назначаване за преценка по целесъобразност в рамките на определен срок на служебните качества на държавен служител, който за пръв път постъпва на държавна служба. Предвид изложеното верен е извода на съда за съответствие на акта с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Доводите на касатора, свързани с евентуално осъществена дискриминация и възраженията относно записванията в електронната програма за документоборот EVENTIS са неотносими към предмета на настоящото производство. Не са налице процесуални нарушения извършени от първоинстанционния съд. Назначаването от съда на съдебно- технически експертизи е било безпредметно, защото с използваното от съда доказателствено средство-заключение на вещо лице, предвид задачите поставени на експерта, не се изясняват факти от значение за предмета на делото. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, и този съдебен акт трябва да бъде оставен в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната по касация страна и не се присъждат. Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,