Решение № 13089 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6364/2009 г.

Решение № 13089 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6364/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационни жалби от Живка Димитрова Йорданова и кмета на община Сандански против решение № 37 от 23.02.2009 година по адм. дело № 783/2008 година на Благоевградския административен съд. С него е отменена заповед № АБ-114 от 23.04.2008 година на кмета на общината за определяне на застроената част от бивш имот пл. № 3 по кадастралния план на града от 1956 година. Вместо него е определена, като незастроена част от имота с площ от 680 кв. м., а жалбата в останалата й част е отхвърлена, като неоснователна. От обстоятелствените части на жалбите могат да се изведат доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се, че съдът се е позовал на констатациите и заключението на тройната съдебно-техническа експертиза и е направил правилен извод за размера на незастроената част от имота. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Живка Димитрова Йорданова против заповед № АБ-114 от 23.04.2008 година на кмета на община Сандански. С нея е одобрено решение № 13 по протокол № 1 от 3.04.2008 година на комисия за определяне на 390 кв. м. от бивш имот пл. № 3 в района на Балнеосанаториум за незастроена. Останалата част от 948 кв. м. е обозначена, като застроена. Твърдяла е, че незастроената част е по-голяма, тъй като улицата е с незаконна ширина от 22 метра. Отделно от това имотът не е отчуждаван и не може да се коментира реализиране на благоустройствени мероприятия. За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал две съдебно-технически експертизи. В първата от тях е отразено, че свободната от мероприятия част от имота е с площ от 670 кв. м., обозначени на скицата на л. 73 от делото със зелен щрих. Второто заключение на тройната експертиза е по-обстойно. От него е установено, че имотът с площ от 1338 кв. м. е включен за първи път в регулационния и кадастрален план на града от 1956 година. Прилежащата улица на имот пл. № 13 с осови точки 2-13 обхваща 278 кв. м. от него, а съседните 80 кв. м., намиращи се в район на временно разположени търговски обекти е незастроена. При последвалото изграждане на санаториално-курортния комплекс в него попадат други 100 кв. м. от имота плюс още 280 кв. м. в новоизградена улица. Оставащата извън подпорната стена на санаториума и улицата от 1956 година част от 600 кв. м. е свободна от застрояване с изключение на разположените върху нея временни търговски обекти. При тези данни по делото, съдът обосновано е възприел заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, сочещо за незастроена частта общо от 680 кв. м. Счел е обжалваната заповед за незаконосъобразна и я е отменил. Решил е спора по същество и е определил тези 680 кв. м. за незастроени, а в останалата част е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно, макар съдът да е пропуснал да подпише скицата към заключението на тройната експертиза и по този начин да я направи неразделна част от съдебния акт. По жалбата от Живка Димитрова Йорданова: Видно от обстоятелствената част на жалбата и петитума й тя касае само решенето в частта му, в която е определена за застроена част от имота от 100 кв. м., попадащи в двора на санаториума. Позовава се основно на факта, че дори в оспорената заповед тези 100 кв. м. се намират в зелената част, която административният орган е определил, като свободна от застрояване. Като доказателство се представя оцветена скица по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, тъй като приложената по първоинстанционното дело такава е ксероксно копие. Действително на скицата въпросните 100 кв. м. са в зелената зона и съответно попадат в определените за незастроени 390 кв. м. със заповедта на кмета по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В същото време обаче от тройната съдебна експертиза ясно и категорично се установява, че обсъжданите кв. м. попадат в двора на санаториума, ограден с декоративна подпорна стена. В устните разяснения при приемането на заключението в съдебното заседание на 21.01.2009 година, вещите лица са коментирали тази разлика в сравнение със скицата на техническата служба. Пояснили са констатацията си с факта, че подпорната стена съществува на място и отделя двора на комплекса от останалата свободна част, върху която е нанесен бившият имот на наследодателя на жалбоподателката. Тези 100 кв. м. са част от озеленените площи към парка на санаториума. Въз основа на това правилно съдът е приел, че те са част от реализирано обществено мероприятие и не могат да се определят за незастроени. Решението в тази му част е правилно, а претенцията в касационната жалба за определяне и на тези 100 кв. м. за незастроени е неоснователна. По жалбата от кмета на община Сандански: На практика тя касае разликата между определените за свободни от застрояване в обжалваната заповед 390 кв. м. и определеният от съда размер от 680 кв. м. Тройната експертиза дава категорично заключение, че частта от имота от 600 кв. м., разположена между подпорната степна по границата със санаториума и улицата от о. т. 2а и о. т. 13 не е обхваната от никакво мероприятие. Намиращите се върху нея два временни павилиона не могат да се отчетат, като обществено мероприятие по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Към нея са прибавени и 80 кв. м., попадащи в района на тези обекти. Разликата между скицата на л. 95 от делото и скицата, изготвена от техническата служба в тази й част се дължи на обстоятелството, че на последната е нанесена източна несъществуваща граница на бившия имот пл. № 3. По този начин е пропусната улично регулационната линия по плана от 1956 година и съществуващата на място подпорна стена - колорирана в зелен цвят. Събраните в тази насока данни по делото, в това число и от двете експертизи сочат на наличие на свободна от застрояване площ в общ размер от 680 кв. м. В касационната жалба на кмета на общината не се сочат данни или факти, които да опровергават констатациите. Позоваването на нова заповед от 4.06.2008 година на кмета на общината за одобряване на нов план за регулация на поземлените имоти също е неоснователно, тъй като тя не променя фактическото положение и застрояване на бившия имот, реализирано понастоящем и релевантно за спора по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Поради това и тази жалба е неоснователна, а решението на съда се явява правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение