Решение № 2777 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4253/2022 г.

6207 final от 5.09.2014 год., относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) и SA. 26217 (2011/C), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 162, ал. 2, т. 6 и 9 и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК. За да отмени процесния АУПДВ, съдът е приел, от фактическа страна, следното:

6207 от 05.09.2-14 г. относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) и SA. 26217 (2011/C) е прието, че при извършени в посочения в решението период замени на горски имоти, оценени по Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване на право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд , българската държава е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частните субекти в нарушение на чл. 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. За да се приеме наличие на помощ в сделките по замяна, по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в посоченото решение на Европейската комисия са поставени изисквания за установяване на кумулативни условия, които трябва да са налице при всяка сделка, като е създадена формула за определяне на размера на помощта, която следва да бъде възстановена, а именно за мярката трябва да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси, тя трябва да предоставя предимство на нейния бенефициент, това предимство трябва да е избирателно, мярката трябва да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки, които обуславят прилагане на правилата за държавна помощ. В съображения 147 и 173 на решението на Европейската комисия се обосновава формула, с която се определя дали частната страна е получила и в какъв размер икономическо предимство в резултат на сделката за замяна, която отчита както административните цени, използвани при първоначалната сделка, така и реалните пазарни цени към същата дата, каквито по силата на решението на Европейската комисия и по възлагане от Българската държава са били изготвени от независим лицензиран оценител за всяка замяна. В хода на административното производство от Агролеспроект ЕООД са изготвени 2 оценителски доклада, според които общата пазарна стойност на заменените три държавни имота възлиза на 12 563 лв., а общата пазарна стойност на имотите, заменени от страна на дружеството, е 10 672,93 лв. В хода на съдебното производство са допуснати основна и допълнителна съдебно-оценителни експертизи. При така установената фактическа обстановка и след извършена преценка за законосъобразност на акта съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е уважил жалбата на дружеството като основателна и е отменил акта. Изложени са съображения, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, материалния закон и целите, преследвани от него. Съдът е приел, че Т. Трендафилов ЕООД не се е разпоредил с имотите в землището на [населено място], нито е предприел действия за промяна на техния статут, като имоти залесена, горска територия, поради което същия не е предприятие по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора. На следващо място във връзка с основния спор, дали определените административни цени на държавните и частните имоти в договор за замяна 425/23.10.2008 г., съответстват на пазарните цени на тези имот, към момента на сключване на договора, съдът е кредитирал основното заключение по съдебно-оценителна експертиза. Съгласно това заключение, пазарната цена на държавните имоти, находящи се в землището на [населено място] с номера 000646, 000847 и 000848, е в размер на 429,56 лв. Приел е, че тази цена е определена на база на осъществени към дата на сключване на договор 425/23.10.2008 г. сделки с имоти в рамките на горски територии в землището на същото село. По същия начин е определена и пазарната цена на имотите в землищата на гр.Габрово и [населено място], общ.Белоградчик или общо 5 287,38 лв., придобити от държавата въз основа на същия договор. От друга страна, съдът не е кредитирал допълнителното заключение по СОЕ с аргументи, че експертът е допуснал грешка, както по отношение на определените пазарни стойности на имотите, посочени в основното заключение, така и по отношение на приложението на формулата, изведена в цитираната точка на Решението на ЕК. В резултат на това е направил самостоятелни изчисления. Посочил е, че разликата (i) между реалната пазарна цена на парцелите горска земя частна собственост от 5 287,38 лв. и административната цена за тези парцели от 18 525, 25 лв., съгласно договора за замяна е 13 238,32 лв. Разликата (ii) между реалната пазарна цена на парцелите горска земя държавна собственост от 429, 56 лв. и административната цена за тези парцели от 11 757 лв. е 11 327,44 лв. Стойността на ii) 11 327, 44 лв. минус стойността i) 13 238, 32 лв. е минус 1 910, 88 лв., т. е. същата не е положителна, за да е налице предимство, съответно несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. По изложените съображения съдът е приел несъответствието на административния акт с материално-правни разпоредби отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Отделно от това, съдът приел допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че липсва методика или друг подзаконов нормативен акт за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ, съгласно т. 173 от Решението на ЕК. Изведената в тази точка методика е само отправна точка за определянето на помощта. На следващо място, първоинстанционния съд е приел, че в административната преписка по издаването на оспорения акт и в самия акт не се съдържа информация, която да позволи на съда да направи преценката за спазването на условията на Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по следните коригиращи го мотиви. Преди да изложи мотиви по съществото на спора, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

6207 final от 5.09.2014 година. Но също така е вярно и че Решението на Комисията не съдържа индивидуализация на получателите на помощта и размера на помощта, която подлежи на възстановяване, поради което и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП те се определят с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК от администратора на помощ. В практика си СЕС нееднократно е постановявал, че когато проверява схема за помощ, Комисията може просто да проучи характеристиките на съответната схема, а не е длъжна да прави анализ на отпуснатите въз основа на тази схема помощи във всеки отделен случай. Едва на етапа на възстановяването на помощите ще е необходимо да се провери на национално равнище какво е индивидуалното положение на всяко засегнато предприятие (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2011 г., ComitatoVenezia vuole vivere и др./Комисия, C-71/09 P, C-73/09 P и C-76/09 P, EU:C:2011:368, т. 63) (така Решение на Общия съд (първи разширен състав) от 13 май 2020 година по дело T-716/17), като това е именно изискването на ЕК и от българските власти, което е видно от член 6 от разпоредителната част на Решението на ЕК. От изложеното следва, че качеството "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай, при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал 3 ЗДП. В чл. 38, ал. 6 от ЗДП е предвидено, че в случаите по ал. 3 администраторът на помощ е длъжен да установи лицата, получатели на помощта и размера на получената от всяко лице помощ, разбира се при спазване и на самото Решение на ЕК. По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяването им е на административния орган. В конкретния случай, неправилно административният съд е приел, че след като Т. Трендафилов ЕООД не се е разпоредил с имотите в землището на [населено място], нито е предприел действия за промяна на техния статут, като имоти залесена, горска територия, същия не е предприятие по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора. След постановяването на цитираното по-горе Решение от 19 октомври 2023 година по дело С-325/22 се налага изводът, че дали определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава, е факт несъотносим към квалифицирането им като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В оспорения административен акт действително лаконичните мотиви се свързват с това, че Т. Трендафилов ЕООД е търговец, който извършва търговска дейност по занятие, което е видно и от вписванията в Търговския регистър. Този факт всъщност не е бил оспорван на нито един етап от развилото се производството от Т. Трендафилов ЕООД. Следва да се посочи, че както изрично е отбелязано и в Решението по дело С-325/22 съгласно постоянната практика на СЕС понятието предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране, а икономическа е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар (решение от 27 юни 2017 г., Congregaciуn de Escuelas Pнas Provincia Betania, C74/16, EU:C:2017:496, т. 41 и 45 и цитираната съдебна практика) /т.29/. Т.е. неправилно първоинстанционния съд е приел, че Т. Трендафилов ЕООД няма качеството на "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, съответно като "бенефициер" на държавна помощ. На следващо място обаче, споделя се крайният извод на Административен съд София град, че в случая АУПДВ е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Така както е разяснено в Съображение 156 от Решението на ЕК С оглед на гореизложеното Комисията стига до заключението, че сделките за замяна, осъществени от Република България по време на разглеждания период, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, в случаите, в които другата страна по съответната сделка е предприятие по смисъла на тази разпоредба, административните цени, използвани за тази сделка, не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis, определени в Регламент (ЕС) 1407/2013.. Или дефинирани са две кумулативни положителни предпоставки, но също така и една отрицателна, които във всички случаи административният орган следва да установи при изследване индивидуалното положение на всяко едно от засегнатите предприятия и които са определящи за изхода от производството по чл. 38 ал. 3 от ЗДП. Задължението за извършване на проверка дали помощта е de minimis, е на етапа на възстановяването на помощта. (арг. от решение на Общия съд от 13 май 2020 г., по дело Т-716/17). Това ясно личи и от съображение

от Решението на ЕК където, изрично е посочено, че българските власти следва да изключат тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали, са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта de minimis), както и от член 2 на същото Решение на ЕК, изрично постановяващ, че Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента на предоставянето й е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 2 от Регламент (ЕО) 994/98, който е бил приложим към момента на предоставяне на помощта.. Или фактът, че Т. Трендафилов ЕООД има качеството на предприятие по смисъла на чл. 107 § 1 от ДФЕС, не е достатъчно само по себе си, за да квалифицира конкретната сделка за замяна като държавна помощ. В случая очевидно е, че с оглед установения размер на държавната помощ от самия касатор, същата попада в понятието de minimis по смисъла на Регламент (ЕС) 1407/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis. (относно приложимостта му виж чл. 7 и чл. 8). Така в т. 154 от Решението на ЕК е посочено, че в случаите, когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) 1407/ 2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis, това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, § 1 от Договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Член 3 от Регламент (ЕС) 1407/2013 ясно дефинира тези условия, а именно общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие, не надхвърля 200 000 EUR за период от три бюджетни години. Установеният размер на неправомерната държавна помощ с процесния АУПДВ е под прага от 200 000 евро, а именно в размер на 8659 лева. Този факт е признат и в издадения АУПДВ, но според твърденията на административния орган, спазването на индивидуалния праг не дава основание неправомерната и несъвместима помощ да бъде счетена за минимална, доколкото съществения въпрос е дали има нарушение на правилата на конкуренцията. Тези твърдения, са неоснователни, доколкото са в противоречие с приложимия Регламент (ЕС) 1407/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis, както и разясненията по съображения с т. 154, т.156 и т.171 от Решението на ЕК, обсъдени по-горе. В допълнение следва да се посочи, изводите на съда относно пазарната оценка на недвижимите имоти са направени без да са обсъдени заключенията на вещите лица по правилото на чл. 202 от ГПК, вкл. и без да са обсъдени възраженията на страните (но също така е вярно и че по идентични съображения няма как да се кредитират и изготвените оценителски доклади в хода на административната процедура). По този начин въпросът каква е действителната пазарна цена на заменените имоти е останал неизяснен, но предвид изложеното по-горе, че помощта попада в понятието de minimis, дори и да се приемат пазарните цени, посочени в АУПДВ, не би могло да се стигне до друг резултат. По тези съображения следва да се споделят изводите на Административен съд София град за материалната незаконосъобразност на процесния АУПДВ, доколкото в конкретния случай целият размер на получената помощ не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта de minimis). С оглед така изложените коригиращи мотиви настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно постановено като краен резултат, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, следва да бъде оставено в сила. Липсват заявени претенции за разноски, поради което и такива не се присъждат.