Решение № 194 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6832/2015 г.

Решение № 194 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6832/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Луковит срещу решение № 35 от 29.04.2015 г. на Административен съд - Ловеч по административно дело № 6/2015 г., с което е: 1) отменена заповед № 2650/22.10.2014 г. на директора на ДСП - Луковит, потвърдена с Решение № ПН 0405/38/01.12.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Ловеч; 2) разпоредено изпращане на административната преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Луковит за ново произнасяне по молбата-декларация на Мария Тодорова Даскалова вх. № 2650/30.09.2014 г. съобразно дадените в решението на съда указания по тълкуване и прилагане на закона; 3) осъдена Дирекция "Социално подпомагане" - Луковит да заплати на Мария Тодорова Даскалова направените по делото разноски в размер на общо 160 лв. (сто и шестдесет) лева. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и оставяне в сила на отменената с него заповед. Ответницата по касация Мария Тодорова Даскалова от с. Дъбен, общ. Луковит, обл. Ловеч, действаща чрез пълномощника си адв. Христова, оспорва като неоснователна касационната жалба в писмено възражение и моли обжалваното с нея съдебно решение като съответно на фактите и закона да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, а касационната жалба срещу него е допустима, но неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед № 2650/22.10.2014 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Луковит и потвърдена с решение № ПН 0405/38/01.12.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Ловеч, на Мария Тодорова Даскалова е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2014/2015 г. В мотивната част на заповедта е посочено само правното основание за отказа - чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане), а фактическото основание се извлича от социалния доклад (част от административната преписка), в който изготвилият го социален работник е предложил да се откаже отпускането на търсената помощ, защото Мария Даскалова не живее на посочения (постоянния й адрес в с. Дъбен), който е отбелязан в молбата за подпомагане, а живее в гр. Луковит при семейството на дъщеря си. За да отмени атакуваната пред него заповед съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, като издаден при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният съдебен акт е и правилен, като не страда от сочените от касатора пороци, чието евентуално наличие би довело до отмяната му. С молба-декларация от 30.09.2014 г. Мария Тодорова Даскалова е поискала отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2014/2015 г. Социални работници двукратно са посетили постоянния адрес на заявилото социално подпомагане лице - на 08.10.2014 г. и 13.10.2014 г. Лицето не е намерено на посочения в молбата-декларация за отпускане на целева помощ за отопление постоянен адрес в с. Дъбен при двете посещения на социалните работници. Административната преписка по случая съдържа социален доклад, но той не е изготвен в резултат на извършена социална анкета съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредбата № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. В раздела от социалния доклад, озаглавен "Други констатирани обстоятелства" е прието за установено, че Мария Тодорова Даскалова не живее на посочения адрес, който е декларирала, а живее в гр. Луковит при семейството на дъщеря си. При тези данни издалият заповедта административен орган е направил необоснован и материалнонезаконосъобразен извод за това, че лицето не живее на декларирания адрес и че за него не са изпълнени условията за отпускане на исканата помощ, без да е извършена социална анкета по смисъла на § 1, т. 11 от ДР от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и без да са изяснени релевантните факти и обстоятелства. Съответен на приложимия материален закон и на трайната практика в това отношение на Върховния административен съди е изводът на първоинстанционния съд, че ненамирането на молителката на адреса, посочен в молба-декларацията й при двете посещения от страна на социалните работници в периода за извършване на социалната анкета не е предвидено в закона основание за отказ на поисканата социална помощ. Съгласно § 1, т. 11 от ПЗР на Закона за социално подпомагане социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. Визираното процесуално действие не се изразява само в проверка на лицето на посочения адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ППЗСП изисква установяването на фактите и обстоятелствата от значение за заявеното право на социална помощ, да бъде извършено в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация от социален работник, който извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2. Ненамирането на лицето на посочения постоянен адрес в молбата-декларация не съставлява предвидено от чл. 12, ал. 2 от ЗСП материалноправно основание за отказ за отпускане на помощта, още повече, че постоянният адрес за живеене не е променен, а отсъствието от него е само временно. В тази връзка следва да се посочи, че посещението на дома на лицето е само един от способите за събиране на информация при преценката за наличието или липсата на основания за отпускане на социална помощ, а ненамирането на лицето на посочения в молбата-декларация постоянен адрес не представлява самостоятелно основание за отказ за отпускане на помощта. В определението за "социална анкета", дадено в § 1, т. 11 от ДР на ЗСП не е предвидено, че проверката трябва да бъде направена на постоянния адрес на лицето, а е посочено, че проверка се прави в дома на лицето и/или семейството. Не съществува законово изискване търсещото социално подпомагане лице да живее на постоянния си адрес, тъй като в чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, който съдържа определение за "постоянен адрес", е посочено, че това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Поради това, че в ЗСП и в ППЗСП не съществува легално определение за "дом на лицето", то следва да се приеме, че в текста на § 1, т. 11 от ДР на ЗСП се има предвид мястото (жилището), в което лицето живее към съответния момент. Изискването за провеждане на социалната анкета по постоянния адрес на лицето е предвидено в разпоредби от подзаконов нормативен акт - чл. 8 и чл. 27, ал. 1 от ППЗСП. Всъщност изискването за извършване на социалната анкета по постоянен адрес на лицата създава за тях единствено задължението да адресират молбата си до съответната Дирекция "Социално подпомагане" по постоянния им адрес. Т. е. постоянният адрес във връзка с правото на социални целеви помощи за отопление се явява определящ единствено коя е дирекцията за социално подпомагане, до която следва да се отправи искането за отпускането им, както и за определяне на административния орган, компетентен да се произнесе по него. Това дали Даскалова живее или ние на адреса, посочен в молба-декларацията й в графата "постоянен адрес", няма съществено значение в производството, защото според материалноправните предпоставки за отпускане на целева помощ за отопление по чл. 12, ал. 2 от ЗСП и чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, е важно да се установи дали тя живее сама или заедно с дъщеря си и дали средномесечният й доход за предходните 6 месеца е по-нисък или равен на диференцирания минимален доход, определен при съответна хипотеза по ал. 4 от чл. 2 на наредбата. В случая административният орган въобще не е изследвал действителните възможности и потребности на Мария Даскалова, която е в твърде напреднала възраст - над 90-годишна и е инвалидизирана, и не е обсъдил отговаря ли тя на нормативните изисквания по чл. 2, ал. 3 от ЗСП, а е приложил вместо това разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ППЗСП, при това без да посочи тази алинея 5 от чл. 27 като правно основание на отказа (посочени са алинеи 1 и 2 на чл. 27). От друга страна, след като в Дирекция "Социално подпомагане" - Луковит е имало информация (което е безспорно по делото), че ако в даден момент Даскалова не е в с. Дъбен, тя вероятно се намира при дъщеря си в гр. Луковит (същият град, в който е седалището на дирекцията), е следвало съобразно принципа на засиленото служебно начало, установен в чл. 9 от АПК, компетентните длъжностни лица да проявят дължимата активност за установяване на релевантните за преценката на правото да се получи търсената помощ факти и обстоятелства. Вместо това служителите са подходили формално, при все че от обективна страна не е съществувала пречка за провеждане на социална анкета, при която да се установят всички обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка. От изложеното явства, че тезата, която се силеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразната заповед и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,