Решение № 153 от 11.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2016 г.

Решение № 153 от 11.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Ч. В. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № I-49-9/28.06.2012 г. по гр. д. № 18391/2010 г., с което е признато за установено в отношенията между молителя и [фирма] (при участието на трето лице - помагач [фирма]), че Ч. В. П. дължи на [фирма] 8 763,97 лв. - цена на доставена топлинна енергия и 2 386,76 лв. мораторна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 44385/2008 г. на Софийски районен съд. Молителят поддържа, че решението е неправилно, тъй като се основава на грешната констатация, че е потребител на топлинна енергия. Счита, че изводът за съществуване на валидно облигационно отношение между него и [фирма] е необоснован - по делото не били налице доказателства за наличие на такова. Представени били само изходящи от [фирма] документи, които са негодни да докажат твърденията на дружеството, респективно негодно за тези цели е и базираното само на такива документи експертно заключение. Като ново обстоятелство от значение за делото, което води до извод, че той не е бил потребител на топлинна енергия, сочи Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 05.04.2006 г. Счита, че са налице основания влязлото в сила решение да бъде отменено. Ответната страна [фирма] и третото лице - помагач [фирма] не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд намира молбата за отмяна за допустима, но разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Отмяната на влезли в сила решения при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Приемането или отмяната на нормативни актове не съставляват нито ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито ново писмено доказателство. Ето защо само въз основа на твърденията на молителя следва извод, че не са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Единственото основание, което той изтъква като причина да поиска отмяната на влязлото в сила решение, е неговата несъобразеност с Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 05.04.2006 г. Тази Директива, както и въвеждащият изискванията й ЗЗП, не са нито ново обстоятелство, нито ново доказателство от значение за делото, а са нормативни актове, с които се създават материалноправни разпоредби. Те не могат да дадат основание за отмяна на влезли в сила правораздавателни актове, независимо от това дали са приети преди или след постановяването им. Ако правните норми са приети преди постановяване на съдебно решение и то не е съобразено с тях, касае се за нарушение на закона, което може да бъде проверявано само по реда на редовния инстанционен контрол. Нарушението на закона не е основание за отмяна на акта след влизането му в сила, щом възможностите за обжалването му са изчерпани и той е потвърден от горестоящите инстанции. Твърдения за такова нарушение в производството по чл. 303 и сл. ГПК не е допустимо да бъде обсъждано. Изложеното важи и във връзка с доводите на жалбоподателя за необоснованост на фактическите констатации, на които се основава влязлото в сила решение, и за изграждането им в нарушение на правилата на ГПК. Тези доводи също могат да бъдат разглеждани само по реда на обжалване на решението, но е недопустимо обсъждането им като основание за отмяната му, след като е влязло в сила. Възможностите за проверка на правилността на решението на Софийски районен съд № I-49-9/28.06.2012 г. по гр. д. № 18391/2010 г. по реда на редовния инстанционен контрол са изчерпани и процесуалният закон не позволява тази проверка да бъде повторена в настоящето производство. По изложените съображения Върховният касационен съд