Решение № 10156 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 154/2011 г.

Решение № 10156 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 154/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 116/16.11.2010 г., постановено по административно дело № 146/2010 г., Кърджалийският административен съд е: 1) отменил решение № ПОВН-67/20.07.2010 г. на директора на РУ "СО" (Районно управление "Социално осигуряване") - гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Исмигюл Юсуф от с. Бостанци, общ. Черноочене, срещу разпореждане № О-08-081-02-00014051/14.06.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - Кърджали, с което на Исмигюл Юсуф е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист за бременност; 2) осъдил РУ "СО" - Кърджали да заплати на Исмигюл Юсуф от с. Бостанци, общ. Черноочене, разноски по делото в размер на 200 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кърджали. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението на Административен съд - Кърджали и отхвърляне на жалбата на Исмигюл Юсуф срещу решение № ПОВН-67/20.07.2010 г. на директора на РУ "СО" - Кърджали. Ответницата Исмигюл Адем Юсуф от с. Бостанци, общ. Черноочене, обл. Кърджали, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на Кърджалийския административен съд за валидност и допустимост, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Оспореният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Кърджали, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и на обуславящите ги такива) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесните административни решение и разпореждане. Основание за отказа на осигурителния орган да отпусне на Исмигюл Адем Юсуф парично обезщетение по болничен лист за бременност, е обстоятелството, че датата, от която лицето иска да промени вида на осигуряване - 01.03.2007 г. не е в законоустановения срок по чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧ (за 2007 г. срокът е удължен до 28.02.2007 г.) На базата на това административният орган е формулирал извод, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство съгласно чл. 48а от КСО и няма право на парично обезщетение за сроковете на чл. 50 от КСО. От събраните доказателства Административен съд - Кърджали е установил, че на 13.02.2007 г. Исмигюл Адем Юсуф е подала две декларации за самоосигуряващо се лице (удостоверено при проверка на НАП), с едната от които е заявила, че ще се осигурява за риска инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, считано от 08.01.2007 г., а с другата е заявила осигуряване за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, считано от 01.03.2007 г. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, съдът е приел, че след като и двете декларации са подадени в срок до 28.02.2007 г., няма пречка осигуряването на лицето да бъде променено, и след като е спазено изискването за придобит 12-месечен осигурителен стаж, през който осигурената жена е осигурявана за риска общо заболяване и майчинство преди настъпване на осигурителния случай - бременност, за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО. Настоящият съдебен състав споделя този извод. Инвокираните от касатора възражения срещу него са плод на неправилно и стеснително по естеството си тълкуване от административния орган на относимите към казуса разпоредби на чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, и на § 11 от заключителните разпоредби на същата наредба. Съгласно чл. 1, ал. 4 от наредбата видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден от изпълнителния директор на НАП образец до края на януари на съответната календарна година, а по силата на § 11 от заключителните разпоредби на наредбата, срокът за подаване на декларацията по визирания по-горе чл. 1, ал. 4, е до 28.02.2007 г. Противно на възприетото становище в касационната жалба, за да бъде променен вида на осигуряването е достатъчно декларацията за това да е подадена в срока (в случая до 28.02.2007 г.), което е правнорелевантния факт. Цитираната от касатора в подкрепа на тезата му съдебна практика касае случаи, различни от процесния казус, в които за разлика от него този срок е пропуснат. При условие, че лицето е подало едновременно и своевременно двете декларации и те са приети от административния орган, без той да констатира неточности в тях и да укаже реда за отстраняването им, е некоректно да се твърди, че едната от тези декларации е първа, а другата втора, и на тази база да се формулира теза, че лицето не е спазило условията, регламентирани в разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от наредбата, защото с първата декларация лицето е упражнило своето право на избор, и тъй като заявяването на вида осигуряване е за срок от една календарна година, втората декларация от същата дата, макар и подадена в нормативно определения за целта срок, не е породила целеното с нея правно действие. Смисълът на държавното обществено осигуряване, съгласно част първа от КСО, е да гарантира на осигурените лица при възникването на фактическа невъзможност да полагат труд, да получат определена парична помощ под формата на обезщетение при временна неработоспособност или на пенсия при трайна неработоспособност. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 12 месеца, което условие е изпълнено от Исмигюл Юсуф. При изпълнение на това изискване, както е в конкретния случай, паричното обезщетение по чл. 49, ал. 1 от КСО е дължимо на осигуреното лице. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменените с него административни актове, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Кърджалийския административен съд за незаконосъобразност на процесните административни актове. В случая осигурителният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и НООСЛБГРЧМЛ. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали също е издал незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на осигурителния орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,