Решение № 3322 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2176/2018 г.

Решение № 3322 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2176/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. и на чл. 248, ал. 3, изречение второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по подадени касационни жалби от О. Киркова, чрез адв. Н. Станев и от Национален осигурителен институт (НОИ), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 2220 от 11.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1101 по описа на Административен съд – Варна (АС – Варна) за 2017 г. и по частна жалба, подадена от НОИ, чрез същия юрисконсулт, срещу Определение № 388 от 01.02.2018 г., постановено по същото дело. С Определение № 4023 от 28.03.2018 г., постановено по адм. д. № 3321 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. към настоящото съдебно производство е присъединено производството, образувано по посоченото дело по частна жалба, подадена от НОИ срещу Определение № 388 от 01.02.2018 г., постановено по адм. д. № 1101 по описа на АС – Варна за 2017 г. и е прекратено производството по адм. д. № 3321 по описа за 2018 г. С обжалваното съдебно решение НОИ е осъден да заплати на Киркова сума в размер на 1000, 00 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, формирани от бездействието на негови служители да се произнесат в законоустановения срок по подадени заявления за заверка на осигурителна книжка за периода 28.12.2015 г. - 30.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателно присъждане на сумата, като предявеният иск от Киркова срещу НОИ за присъждане на обезщетение в размер от 5020, 89 лв. за нанесени имуществени вреди за периода 28.12.2015 г. - 30.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателно присъждане на сумата е отхвърлен. Национален осигурителен институт е осъден да заплати на Киркова сума в размер от 134, 53 лв., представляваща сторените в производството разноски, а последната да заплати на НОИ сума в размер от 526, 23 лв., също представляваща сторените в производството разноски. С обжалваното Определение № 388 от 01.02.2018 г., постановено по адм. д. № 1101 по описа на АС – Варна за 2017 г. Решение № 2220 от 11.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1101 по описа на Административен съд – Варна за 2017 г. е изменено в частта, с която НОИ е осъден да заплати на Киркова сума в размер на 134, 53 лв., представляваща сторените в производството разноски и в частта, с която е осъдена да заплати на НОИ сума в размер на 526, 23 лв., представляваща сторените в производството разноски. В тези части решението е изменено, като НОИ е осъден да заплати на Киркова сума в размер на 304, 35 лв., представляваща сторените в производството разноски. С касационната жалба на Киркова Решение № 2220 от 11.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1101 по описа на АС – Варна за 2017 г. се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение в размер на 5020, 89 лв. за претърпени имуществени вреди през периода 28.12.2015 г. – 30.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Твърди се постановяването му в тази част при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се правят доводи за неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка оспорва изводите на първоинстанционния съд, че е обвързан от влезлия в сила административен акт – Разпореждане № [ЕГН] от 19.01.2017 г., с което е изменена личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на подаване на заявлението – 30.06.2016 г. Поддържа становище, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в резултат на необоснованото протакане на заверката на осигурителния й стаж и доход от страна на длъжностното лице на Териториалното поделение на (ТП) на НОИ – гр. Варна, не успяла да подаде своевременно документите си за отпускане на пенсия в шестмесечния период от придобиване на право за това – до 28.06.2016 г. Това я лишило от пенсия за периода 28.12.2015 г. – 30.06.2016 г., предвид което е претърпяла имуществени вреди в размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст за периода от датата на придобиване на правото на пенсия – 28.12.2015 г. до датата на отпускането й – 30.06.2016 г. в общ размер на 5020, 89 лв. Касационната жалбоподателка обръща внимание, че посочената сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропусната полза от получаване на доход, а не неполучена пенсия от нея. В този смисъл твърди, че евентуалното му присъждане не съставлява пререшаване на административния спор по отношение на датата, от която следва да се отпусне пенсията. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в така обжалваната част и уважаване на предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалбоподателка не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от нейно име поддържа предявената жалба, а по същество моли да бъде уважена. Наред с това, упълномощеният адвокат оспорва касационната жалба на НОИ и претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представените доказателства за това. Представя писмени бележки. Касационната жалба на Киркова се оспорва от НОИ в представен по делото подробно обоснован писмен отговор и в съдебно заседание от упълномощен юрисконсулт. С касационната жалба на НОИ съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която НОИ е осъден да заплати на Киркова сума в размер на 1000, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, формирани от бездействието на негови служители да се произнесат в законоустановения срок по подадени заявления за заверка на осигурителна книжка за периода 28.12.2015 г. – 30.06.2016 г. Твърди се, че в тази част решението е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения срещу възприетото от съда, че са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на НОИ. Според този касационен жалбоподател не е налице първата установена в закона предпоставка – незаконосъобразно действие или бездействие на служител на НОИ, от които пряко да са причинени имуществените вреди в периода 28.12.2015 г. – 30.06.2016 г., както и причинна връзка между действия/ бездействия на длъжностни лица по заверката на осигурителната книжка и момента на подаване на заявлението на 30.06.2016 г. Наред с подробно изложените аргументи в подкрепа на това становище се твърди, че по делото не е установено по безспорен начин влошеното здравословно състояние на Киркова, доколкото същото е обективирано само в твърденията на свидетелите и не е поискано назначаването на съдебно – медицинска експертиза, тоест не са налице и доказани вреди. Прави се и позоваване на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, като се поддържа становище, че се претендира увреждане, причинено по изключителна вина на Киркова, изразяваща се в небрежността й и бездействието й да поиска заверка на осигурителната книжка в продължение на повече от десет години. По обстоятелствено изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваната от този касационен жалбоподател част, включително в частта относно присъдените в полза на Киркова разноски. С частната жалба, подадена от НОИ се твърди недопустимост и неправилност на обжалваното определение. По изложените в нея съображения се иска обезсилване на определението или неговата отмяна. В съдебното заседание пред настоящия съд НОИ се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба и частната жалба, а по същество моли да бъдат уважени. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Киркова и за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба на НОИ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение и на обжалваното определение на наведените основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението и определението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които решението в съответните обжалвани от всеки от касационните жалбоподатели части е неблагоприятно и в срок. Частната жалба също е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество, касационната жалба подадена от НОИ е основателна, подадената от Киркова е неоснователна, а частната жалба на НОИ също е основателна предвид изводите на настоящия съд по същество на касационното оспорване по жалбата на НОИ. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор няма, първоинстанционният съд направил извод за допустимост на предявените искове за обезщетение за претърпените от Киркова имуществени вреди в размер на 5020, 89 лв. за периода 28.12.2015 г. до 30.06.2016 г. и за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 1000, 00 лв. В контекста на разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж приел, че в конкретния случай непредставянето на осигурителната книжка към заявлението на Киркова не е поради вина или небрежност, проявени от нея, а поради забава на служител при НОИ, на когото е разпределено нейното заявление за заверяване на осигурителната книжка. За този извод съдът се позовал на бездействието на служителката Терзиева, което съгласно приетото в обжалваното решение било констатирано от органа по назначаването, който със Заповед от 21.11.2016 г. й наложил дисциплинарно наказание "забележка" за това, че не е изпълнила вменените й задължения по направено искане за заверка на осигурителна книжка. Съдът приел за установено, че тази служителка не се произнесла в законоустановените срокове, постановила първоначално немотивиран отказ за заверка, поискала корекция на данъчни декларации, което производство е от компетентността на служители при Националната агенция за приходите и не зависи от волята на Киркова, междувременно е отсъствала многократно, а след молба на лицето да бъде назначен друг служител, който да процедира заявлението, молителката е получила отказ. Позовал се и на показанията на разпитаните по делото свидетели, за да приеме за доказано твърдението за извършени действия и бездействия от служители при ТП на НОИ - Варна, които необосновано за забавили отговора на заявлението за заверка на осигурителната книжка на лицето. Съдът приел, че е обвързан от влязлото в сила Решение № 2153-03-16 от 20.03.2017 г. на директор на ТП на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на Киркова срещу Разпореждане № [ЕГН] от 19.01.2017 г., с което е изменена личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната считано от датата на подаване на заявлението – 30.06.2016 г. По тази причина, въпреки констатацията за безспорно установени незаконосъобразни действия и бездействия на служители при ТП на НОИ, съдът направил извод, че срокът за отпускане на пенсия не може да бъде възприет като различен от този, установен с потвърденото Разпореждане от 19.01.2017 г. – от 30.06.2016 г. По тези мотиви съдът приел за неоснователен иска, с който се претендира заплащането на обезщетение за имуществени вреди. На основание казаното от свидетелите, съдът направил извод за основателност на предявения от Киркова срещу НОИ иск за обезвреда на твърдените неимуществени вреди. Според мотивите на съда безспорно в производство се доказало незаконосъобразно бездействие на Терзиева, възприето и от органа по назначението й, с оглед наложеното дисциплинарно наказание - непроизнасяне в срок по заявленията за заверка на осигурителна книжка, както и поредица от изисквания и указания, дадени на Киркова, чието изпълнение е извън нейната компетентност (указание да се извърши корекция на данъчни декларации, която е от компетентността на НАП), без да е ясно в каква връзка са дадени. Прието е също така, че са доказани и настъпилите неимуществени вреди, представляващи периодичен стрес във връзка с изискването да се посещава ТП на НОИ с цел да се представят допълнителни доказателства – повече от 15-20 пъти, както и безсъние, които вреди са в пряка причинно следствена връзка от бездействието на администрацията, довело до забава в подаването на заявлението за отпускане на пенсия. Претендираният размер на обезщетението съдът определил като справедлив, кореспондиращ с вида на вредите и срока на забава, поради което го присъдил в цялост, ведно с дължимата лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. За да постанови обжалваното определение в производство по чл. 248 ГПК, съдът приел, че молбата на Киркова за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е допустима и основателна. Позовал се на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и приел, че НОИ дължи на Киркова в пълен размер разноските, представляващи заплатена държавна такса от 10, 00 лв., заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 200, 00 лв. и в редуциран размер възнаграждението за адвокат съразмерно на уважената част от иска, тоест в размер на 94, 65 лв. По тези съображения съдът постановил определението, предмет на проверка. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно. Основателни са касационните оплаквания на НОИ за постановяването му, в обжалваната от този касационен жалбоподател част, в нарушение на материалния закон и за неговата необоснованост. Предвид правните изводи на съда по основателността на касационното оспорване на решението по жалбата на НОИ, обжалваното определение за изменение на решението в частта за разноските също се явява неправилно. Твърдението на Киркова, релевирано в обстоятелствената част на исковата молба е, че в резултат на необоснованото протакане на заверката на осигурителния й стаж от страна на длъжностното лице при ТП на НОИ – Варна (отказ без основание за заверка на осигурителната книжка в едномесечния срок за това от подаване на искането), не успяла да подаде своевременно документите си за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в шестмесечния период от придобиване на правото на пенсия – 28.06.2016 г., което я лишило от пенсия за периода 28.12.2015 г. – 30.06.2016 г. Посочила е, че вследствие на тези противоправни действия от страна на длъжностните лица на НОИ претърпяла имуществени вреди в размер на пропусната да получи пенсия за посочения период, както и неимуществени вреди, изразяващи се в обида, унижение, накърняване на честта и достойнството й във връзка със забавянето на заверката на осигурителния стаж и доход. Като съобрази твърденията и възраженията на страните и приобщените по делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице незаконосъобразни действия и бездействия от страна на длъжностните лица на НОИ, с които Киркова свързва настъпването на претендираните имуществени и неимуществени вреди в исковия период. В този смисъл направеният от съда извод, че непредставянето на осигурителната книжка от Киркова при подаване на заявлението не е поради вина или небрежност, проявени от нея, а поради забава на служител при НОИ, на когото е разпределено нейното заявление за заверяването й, е необоснован. Заявление за заверка на осигурителната книжка на Киркова за периода 2002 г. – 2015 г. е подадено от нея за първи път на 18.04.2016 г., като предвид констатацията, че от лицето не била подадена декларация за започване на дейност и неподаването на данни по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в Регистъра на осигурените лица, осигурителната книжка не била заверена (вж. писмо до Киркова от управителя на НОИ от 09.03.2017 г., л. 10 и 11 от първоинстанционното дело). На гърба на заявлението от 18.04.2016 г. е обективиран отказ по причини, че липсва декларация за започване на дейност, няма внасяни осигурителни вноски и няма подавани декларации образец 1, подписан от Ц. Терзиева - инспектор по осигуряването (л. 63, 64 от първоинстанционното дело). Тоест, налице е произнасяне по заявлението. Не се твърди и установява този отказ или мълчалив такъв за заверка на осигурителната книжка в установения срок да е оспорен от Киркова. Ново заявление за заверка на осигурителната книжка за периода 24.01.2005 г. – 30.12.2009 г. е подадено от нея едва на 23.06.2016 г. Безспорно се установява, че заявлението за отпускане на пенсия, което тя е подала на 30.06.2016 г. (л. 26 от първоинстанционното дело) също не е комплектовано с осигурителните книжки на лицето, а единствено с трудови книжки и три броя удостоверения. Установява се от него също така, че Киркова е заявила ангажимент за представяне на осигурителни книжки в срок до един месец, а с отделна декларация за представяне на осигурителна книжка в срок от два месеца. Ето защо, липсата на заверена осигурителна книжка към 30.06.2016 г. не е причина за неподаването на заявление за отпускане на пенсия от Киркова в срока по чл. 94, ал. 1 КСО. Тя е имала възможност да подаде заявлението в този срок, като представи заверената осигурителна книжка в срока по чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж или да поиска спиране на административното производство по отпускане на пенсията до приключването на заверката съгласно възможността по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. В допълнение, от представените по делото доказателства за дисциплинарното наказание на служителката Ц. Терзиева не се установява обратното, тъй като видно от заповедта, на лицето е вменено извършването на нарушения, свързани с непроизнасянето на отказа на гърба на заявлението в сроковете по АПК (предвид липсата на положена дата на произнасянето), непроизнасяне в надлежно оформен писмен акт и липсата на данни за уведомяване на Киркова за него. Предвид така приетото от касационната инстанция, следва да бъде направен извод, че не е налице първата от предпоставките за уважаване на предявените от Киркова претенции за обезвреда на твърдените имуществени и неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразно действие, респективно бездействие, което да се приеме за техен източник. По искането за заверка на осигурителната книжка административният орган дължи произнасяне, за което както се посочи не са налице данни да е било оспорено по съответния ред. Наред с това, недоказана се явява причинната връзка между настъпването на претендираните имуществени вреди и твърдяното забавяне в произнасянето по искането на Киркова за заверка на осигурителната й книжка. Тя не въвежда твърдения за причините, поради които е подала заявлението за отпускане на пенсия на 30.06.2016 г., а не в шестмесечния срок – до 28.06.2016 г. Ето защо, при така установените обстоятелства се налага извод за липса на пряка причинна връзка между твърдените противоправни действия и бездействия във връзка със заверката на осигурителния стаж на лицето и подаването на заявлението за отпускане на пенсия едва на 30.06.2016 г., във връзка с което се твърди настъпването на имуществени вреди за Киркова и се предявява искането за присъждане на обезщетение с оглед репарирането им. По отношение претенцията на обезвреда на твърдените неимуществени вреди недоказана се явява и твърдяната вреда. Неправилно в тази насока първоинстанционният съд е приел, че от приобщените по делото гласни доказателства се установява настъпването им. Свидетелката Т. Тютюнджиева, разпитана в съдебното заседание на 10.11.2017 г. пред първоинстанционния съд изрично уточнява, че показанията й касаят периода след месец юли 2016 г., вкл. конкретно за "... последната седмица на м. септември или първата на октомври", тоест за период след исковия. Уточнила е също така, че "Тези впечатления са след август месец. До тогава тя приемаше спокойно нещата... ". Свидетелката Р. Георгиева, разпитана в същото съдебно заседание установява, че Киркова подала в последния възможен според нея момент – 30. 06., тъй като има срок, в който тя може да подаде допълнително документи във връзка с пенсионирането. Относно състоянието на Киркова свидетелката не дава никакви конкретни показания, освен двукратно посоченото, че се притеснявала. В допълнение, подаването на първото заявление за заверка на осигурителната книжка на Киркова на 18.04.2016 г. само по себе си установява неоснователността на претенциите й за времето преди предявяването му пред длъжностното лице на НОИ. Предвид изложеното, като е приел обратното по въпроса за наличието на твърдените незаконосъобразни действия/бездействия и за настъпването на претърпяна неимуществена вреда, както и за съществуването на пряка и непосредствена причинна връзка между тях, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в тази част, което на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК следва да се отмени в същата тази част, а предявеният иск за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отхвърли. Решението в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, следва да се остави в сила, доколкото по делото не е установено и доказано наличието на незаконосъобразните действия/бездействия, с които Киркова свързва тяхното настъпване, както и причината връзка между тях и релевираното поведение на служителите на ТП на НОИ. Тук е място да се посочи, че настоящият състав не споделя изразеното от първоинстанционния съд становище, свързано с необжалваното Решение № 2153-03-16 от 20.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ, доколкото за разрешаването на спора относно съществуването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в настоящия случай, то е без значение. Въпреки това и доколкото съображенията на АС – Варна в тази насока не рефлектират върху правилността на крайните му правни изводи по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, решението в тази част следва да се остави в сила. Предвид това, че с настоящото решение спорът по касационната жалба на НОИ се пререшава по същество, като предявеният от Киркова иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се отхвърля като неоснователен, следва да се отмени и обжалваното определение, с което решението е изменено в частта на присъдените в нейна полза разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение