Решение № 6547 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 789/2012 г.

Решение № 6547 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 789/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 119 КСО. Образувано е по касационна жалба от Адриана Илиева Парапанова - Анастасова от гр. Благоевград, против решение № 1764/18.11.2011 г., постановено по адм. дело № 736/2011 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 85/05.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 374/27.05.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в писмено становище касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Благоевград, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Благоевград е отхвърлена жалбата на Адриана Илиева Парапанова - Анастасова против решение № 85/05.08.2011 г. на директора на РУСО - гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 374/27.05.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Благоевград, с което е разпоредено същата да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 11.04.2007 г. до 28.02.2008 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 2006 лв., ведно със законната лихва в размер на 1545,73 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е разпоредено връщане на недобросъвестно получени суми, произтичащи от получено от жалбоподателката парично обезщетение за отглеждане на детето й Борис Евгениев Анастасов, тъй като през посочения период детето е било настанено в детско заведение. Релевантните факти и обстоятелства са установени при извършена проверка от контролния орган по разходите на ДОО при РУСО гр. Благоевград и са обективирани в констативен протокол № 90/1.06.2010 г., както и в съставения ревизионен акт за начет № 2/10.05.2011 г. Съдът е приел за обоснован извода на административния орган, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 4 КСО, поради което за периода, през който детето е било настанено в детско заведение майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, както и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че касаторът Адриана Илиева Парапанова - Анастасова, като майка на детето Борис Евгениев Анастасов, родено на 1.03.2006 г., е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете и е получила обезщетение за отглеждане на малко дете в размер общо на 2006 лв. за периода 11.04.2007 г. - 28.02.2008 г., през който детето е било настанено в Дневна детска ясла № 12 в гр. Благоевград. Не се спори също, че майката е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете през периода от 29.05.2006 г. до 31.08.2006 г., през периода от 1.09.2006 г. до 31.03.2007 г. отпускът е ползван от бабата на детето по бащина линия Евтимка Анастасова, а през периода от 11.04.2007 г. до 28.02.2008 г. отпускът отново е ползван от майката. Същата е подала декларация от 29.05.2006 г., в която е декларирала, че след изтичане на срока за изплащане на парично обезщетение поради бременност и раждане ще остане у дома, за да гледа детето си, декларирала е също, че детето не е настанено в детска ясла или друго детско заведение, както и че ще уведоми предприятието при промяна на обстоятелствата, водещи до прекратяване или изменение на паричното обезщетение. По делото не се спори, че отпускът за отглеждане на малко дете е надлежно прехвърлен на бабата на детето, ползван е от нея и съответно й е изплащано парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Тези факти, освен че са безспорни, са и ирелевантни за правния спор, тъй като претендираната за възстановяване сума не се отнася за периода, през който отпускът е ползван от бабата. В този смисъл, възраженията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил фактите, свързани с ползването на отпуска от бабата на детето, са неотносими към правилността на решението, а освен това са и необосновани от мотивите на решението, тъй като от тях се установява, че съдът е обсъдил тези факти. От правна страна, правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО възниква за майката /осиновителката/ през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО, в редакцията съгласно ДВ, бр. 68 от 2006 г., паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Същият факт е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли /отм., в сила до 05.12.2008 г./ и чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях /обн., ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г./. При тълкуване на понятието "настанени в детско заведение" по смисъла на чл. 54, ал. 3 КСО първоинстанционният съд правилно е приел, че детските ясли са "детско заведение", както и че понятието "настаняване" се използва със значението "записване за посещение", като в тази връзка се е съобразил с установената трайна съдебна практика на ВАС по подобни казуси. Неправилно е поддържаното в касационната жалба становище, че до изменението на чл. 53, ал. 4 КСО, в сила от 01.01.2011 г., детските ясли не са били считани от законодателя за детски заведения. Както детските градини, така и детските ясли, са заведения, създадени със закон и предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Поради това в понятието "детско заведение" /заведение за деца/ се включват както образователните заведения за деца, създадени по реда на Закона за народната просвета /детските градини/, така и детските ясли и детски кухни, създадени съгласно Закона за здравето. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.10.2011 г. законодателят е уточнил смисъла на разпоредбата, като текстът е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието за детско заведение. В случая е установено, че през периода от 11.04.2007 г. до 28.02.2008 г. детето на жалбоподателката е било настанено в детско заведение, считано от посочената дата. В подкрепа на този извод съдът е изложил подробни съображения, които се възприемат от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Изложените в касационната жалба доводи, свързани с грешката при изписването на фамилното име на детето /"Атанасов", вместо "Анастасов"/ в констативния протокол и в част от месеците по присъствената книга, както и с факта, че в част от присъствените списъци детето е записвано в края на списъка или името му е дописвано, не могат да обоснован извод, че детето не е посещавало детското заведение. Твърдението, че детето е прието само за получаване на храна е неоснователно, поради това че не е доказано. Дори и да се приеме, че записването на детето в група от детската ясла е бил единственият начин да се получава храна от детската кухня, майката би следвало добросъвестно да уведоми административния орган за настъпилата промяна в обстоятелствата от значение за правото й на обезщетение. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че от жалбоподателката не е подавана декларация по чл. 46, ал. 2 НРВПО след декларацията от 29.05.2006 г. При прехвърлянето на отпуска за отглеждане на малко дете на бабата е подадена декларация от 29.08.2006 г., която е подписана и от майката. С нея е декларирана промяна в обстоятелствата, които са декларирани при подаването на молбата за ползване на отпуск по чл. 164 КТ от майката. Действително няма данни да е подавана нова декларация от майката при последващото разрешение за ползване на отпуска за отглеждане на малко дете /след 11.04.2007 г./, но това обстоятелство не променя факта, че майката е ползвала отпуска и е получавала съответното обезщетение. Ако се възприеме становището, което се поддържа в касационната жалба, че такава декларация не е подавана при повторната молба за ползване на отпуска от майката и че това обстоятелство е меродавно за отговорността й да декларира промяна на обстоятелствата от значение за ползването на отпуска и съответно за получаване на обезщетението, то това би следвало също така да означава, че майката изобщо не е имала право на такъв отпуск, тъй като съгласно чл. 46, ал. 2 НРВПО подаването на такава декларация е основание за разрешаване на отпуска и съответно - за ползване на обезщетението. В този случай също е налице недобросъвестност на майката при получаване на сумата за обезщетението, което води до задължение същата да я възстанови на НОИ. Освен това, следва да се отбележи, че в декларацията от 29.08.2006 г., подадена при прехвърлянето на отпуска на бабата, е декларирана промяна в обстоятелствата по подадената преди това декларация от 29.05.2006 г. само за периода от 1.09.2006 г. до 31.03.2007 г. /т. е. за периода, през който отпуска е ползван от бабата/. Декларацията от 29.05.2006 г. е валидна за останалата част от периода, за който е подадена, т. е. до навършване на двегодишна възраст на детето. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ и съответно на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на малко дете. В чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпускът по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, т. е. когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, изложени в касационната й жалба, че липсва недобросъвестност от нейна страна. От съществено значение за преценката дали е налице недобросъвестност е обстоятелството, че на Адриана Парапанова - Анастасова е бил разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ и че тя реално е ползвала такъв отпуск, както и че по време на този отпуск детето й е било настанено в детска ясла, а тя не е декларирала това обстоятелство, поради което отпускът й по чл. 164 КТ не е бил прекратен и е получавала недължими й за този период обезщетения по чл. 53, ал. 1 КСО. Жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в указания срок /7 дни, според първоначалната редакция на текста и 3 работни дни - според редакцията след изменението с ДВ, бр. 26/2008 г./ от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от датата на настаняване на детето в детско заведение. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., при положение, че условията по посочените разпоредби бъдат изпълнени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,