Решение № 3674 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10023/2013 г.

Решение № 3674 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10023/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Евгения Димитрова Дойнова от гр. Варна срещу решение № 1127/7.05.2013 г., постановено по адм. дело № 504/2013 г. по описа на Административен съд Варна.

В касационната си жалба и допълнение към нея, подадено от процесуалния представител адв. Попов, касаторът навежда касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на оплакванията за необоснованост, материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС Варна е акт за регистрация по ЗДДС № 0304212000015780/4.09.2012 г., издаден на основание чл. 102, ал. 1 вр. с чл. 96, ал. 1 ЗДДС, с който е разпоредено задължителното регистриране по ЗДДС на Евгения Дойнова като за дата на регистрация се счита датата на връчване на акта - 5.10.2012 г. Актът е обжалван по адмиинстративен ред и е потвърден с решение № 810/18.12.2012 г. на директор Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП.

За да отхвърли жалбата срещу акта, първоинстанционният съд е приел за законосъобразни изводите на приходните органи, че Евгения Димитрова Дойнова в качеството си на адвокат и лице упражняващо свободна професия е достигнала към 31.07.2012 г. облагаем оборот в размер на 51 984,22 лв. и затова е бил длъжен до 14.08.2012 г. да се регистрира по ЗДДС. Съдът е приел, че релевантните за спора факта са установени с писмени доказателства. Не е ценил доказателствената сила на представено от жалбоподателя писмено доказателство - споразумение от 31.05.2012 г., не е уважил доводите на жалбоподателя за липса на облагаеми доставки по два договора за правна помощ от м. 05.2012 г. поради разваляне и връщане на платеното в рамките на същия месец и по други два договора от м. 07.2012 г. - поради липса на плащане и неосъществяване на договорената услуга.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 96, ал. 1 ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Не е спорно и е установено, че касаторът е такова данъчно задължено лице, което като адвокат упражнява свободна професия и по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС извършва независима икономическа дейност. Не е спорно и се установява въз основа на събраните писмени доказателства, че помесечният оборот на касатора за релевантния период - м. 08.2011 г. -м. 07.2012 г. вкл., извън отделно коментираните спорни моменти, е този посочен в таблицата към обжалвания акт за регистрация, при направените корекции за м. 09.2011 г., м. 05 - 7.20.2012 г. от данъчния директор в издаденото от него потвърдителното решението. Според приходните органи този оборот е в размер на 51984,22 лв., както е прието и от състава на АС Варна. Облагаемият оборот е формиран по извършени облагаеми доставки на услуги по договори за правна помощ и съдействие, описани подробно в акта за регистрация.

Спорни между страните са останали оборотите за м. 05.2012 г. и м. 07.2012 г. С оглед размера /1984,22 лв./, с който се надвишава сумата от 50 000 лв. за 12-те последователни месеца преди издаване на акта за регистрация, релевантно за наличието или липсата на основания за регистрация по чл. 96 ЗДДС е дали е налице облагаем оборот по два договора за правна помощ № 30/18.05.2012 г. и № 1/25.05.2012 г., сключени между Е. Дойнова като адвокат и Райна Вълчева като клиент, всеки от тях с договорено и заплатено възнаграждение от 1500 евро /2933,75 лв./. Фактите не са спорни, описани са коректно от приходните органи и от съда в обжалваното решение, в съответствие с данните от събраните писмени доказателства. Спорен е въпросът по тълкуване и ценене на доказателствената сила на двустранно подписано писмено споразумение от 31.05.2012 г. по силата на което се развалят поради продажба на имота и отпадане на интереса на сключените два договора за правна помощ № 30/18.05.2012 г. и № 1/25.05.2012г и се връщат получените по тях суми /3000 евро/, което страните удостоверяват с подписите си върху споразумението. Този документ, ведно с данни за продажба на имота на 30.05.2012 г., за който е сключен договора за правна помощ, е представен при обжалването по административен път. Данъчният директор е приел, че договорите не са прекратени, тъй като е извършена услугата по тях.

1. В съдебната фаза на производството, в проведеното единствено по делото заседание, съдът е приел писмените доказателства, не е докладвал делото, не е оказвал съдействие на страните, не е отделил спорно от безспорно не е разпределил доказателствената тежест, не е давал указания на страните относно релевантните за спора обстоятелствата, за които не сочат доказателства. В постъпилото писмено становище от процесуалния представител на приходните органи не е правено оспорване на доказателства. В решението си съда, приемайки, че споразумението е частен свидетелстващ, който няма достоверна дата и е представен едва в хода на обжалването по адмиинстративен ред, приема, че е съставен не на посочената в него дата. Съдът не го цени, поради което приема доводите на жалбоподателя за неоснователни. Процедирайки по този начин съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът освен, че е инстанция по съществото на спора има своите процесуални задължения по чл. 171 и чл. 9, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК. Като не е указал на страната, че за твърдяното от нея обстоятелство по разваляне на договори представеното писмено доказателство не е достатъчно, още повече при липса на оспорване на дата и съдържание от страна ответната страна, като не е разпределил доказателствената тежест, съдът е нарушил императивни процесуални разпоредби, а оттам и правото и възможността на жалбоподателя за защита. Следвало е да се съобрази, че няма процесуална пречка писмени доказателства да се представят, както по време на данъчното производство, така и във всяка фаза на обжалването, но в случая това е препятствало възможността да се изискат обяснения и да се извърши проверка на лицето Райна Вълчева, поради което това, с допустимите доказателствени средства, е следвало да се извърши в съдебната фаза.

С оглед гореизложеното първоинстанционният съд е допуснал сочените от касатора съществени нарушения на процесуалните правила, поради което решението следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да разпредели доказателствената тежест в процеса, да укаже на страните кои са спорните, съществени и подлежащи на доказване обстоятелства за спора, както и че могат да сочат доказателства за установяването им с оглед твърденията на другата страна. При новото разглеждане на делото следва да се присъдят направените разноски в настоящото касационно производство.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,