Решение № 12875 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11722/2015 г.

Решение № 12875 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11722/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Станимирова, срещу решение № 9123/29.07.2015 г. по адм. дело № 6898/2014 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: Людмила Преславова Петрова, лично и чрез пълномощника й - адв. Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 3-членният състав на ВАС, пето отделение, е отменил като незаконосъобразна Заповед № 441/28.04.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която е прекратено служебното правоотношение на Людмила Преславова Петрова на длъжността "младши експерт" в отдел "Оценка, търгове и договаряне" в Дирекция "Фондове на ЕС за околна среда" в Министреството на околната среда и водите /МОСВ/, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращение в щата. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при условията на заместване, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и целта му. Съдът е установил, че оспорената заповед е издадена, след като на същия ден е била издадена друга заповед № 440/28.04.2014 г. на министъра, с която Людмила Петрова е била възстановена на длъжността "мл. експерт" в посочения по-горе отдел и дирекция, на основание решение № 14741/8.11.2013 г. по адм. д. № 4317/2013 г. на Върховен административен съд, влязло в сила на 16.04.2014 г., с което е отменена заповед № 702/11.03.2013 г. на министъра на околната среда и водите за прекратяване на служебното правоотношение на Петрова от същата длъжност. Съдът е приел, че с издаване на процесната заповед, органът е нарушил съществено чл. 122, ал. 1 от ЗДСл като фактически не е осигурил възможност на възстановения служител да изпълнява служебните си функции на дължността, която е заемал отпреди уволнението. Освен това е приел, че спрямо него не са били налице материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., т.е. съкращение в щата, тъй като органът не е доказал наличието на фактическите основания, обосноваващи прилагането на тази разпоредба, а именно, че длъжността "мл. експерт" не съществува /като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания/ или че е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Съдът не е отрекъл настъпилата промяна в длъжностното разписание на МОСВ, утвърдено на 25.03.2014 г., засягащо отдела и Дирекцията, в която е работил служителят, но е приел, че тази промяна не може да му бъде противопоставена, тъй като е предприета преди влизане в сила на решението за отмяна на предходната заповед, т.е. преди да бъде възстановен на предишната си работа. Според съда, за да бъде приложим чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл по отношение на оспорващата, трябва промените в длъжностното разписание да са настъпили след отмяната на предходната заповед, т.е. след 16.04.2014 г., а не преди това, каквито доказателства органът не е представил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, правилно е установил фактите и въз основа на тях е извел законосъобразни правни изводи. Не се спори между страните, че със заповед № 440/28.04.2014 г., на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в изпълнение на влязло в сила решение по адм. дело № 4317/2013 г. на Върховния административен съд и подадено от Петрова заявление до МОСВ, същата е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението й - "младши експерт" в отдел "Оценка, търгове и договаряне - направление биоразнообразие" в Дирекция "Фондове на ЕС за околна среда", считано от 28.04.2014 г. С оспорената заповед № 441/28.04.2014 г. на министъра на околната среда и водите, издадена в същия ден на възстановяването й на работа, служебното правоотношение на Людмила Петрова е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради съкращаване на длъжността, във вр. с ПМС № 58/14.03.2014 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС, с което са приети изменения и допълнения в УП на МОСВ, а въз основа на това е прието и ново длъжностно разписание, в сила от 25.03.2014 г. При тези данни правилни са изводите на съда, че касаторът не е изпълнил задълженията си по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, тъй като фактически не е възстановил служителя на предишната му длъжност, поради невъзможността да я изпълнява, защото не му е дадена такава възможност. Правилни са и другите изводи на съда, че за да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да бъде установено, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността съществува, е намален броят на служителите, които я изпълняват. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от административния орган по силата на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, което в случая не е направено. Обосновани и в съответствие с материалния закон са и изводите на съда, че последващото прекратяване на служебното правоотношение със служителя следва да бъде осъществено въз основа на настъпили промени след датата на възстановяването му на работа. В случая не са представени доказателства, които да сочат, че длъжността "мл. експерт", която е заемала ответницата, е съществувала към момента на нейното възстановяване в изпълнение на съдебното решение на ВАС и че същата е премахната след този момент. ЗДСл предвижда, че всяко служебно правоотношение може да бъде прекратено, но също така изисква това да бъде осъществено въз основа на съществуващи към момента на прекратяването обстоятелства и законни основания. Доказателства за осъществено съкращаване на длъжността "мл. експерт" в посочения отдел и дирекция на МОСВ след датата на възстановяване, т.е. след 16.04.2014 г., не са представени от касатора, нито се сочат такива с касационната жалба. Какви промени са осъществени в длъжностното разписание на МОСВ преди възстановяване на работа на ответницата са без правно значение по отношение прекратяването на служебното й правоотношение след това, към 28.04.2014 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Поради това като е извел изводи за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушение на материалния закон и целта му, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените по-горе съображения, оплакванията в касационната жалба за наличие на реално съкращение в щата на МОСВ на длъжността заемана от ответницата, извършено преди възстановяването й на работа, са неоснователни. При този изход по касационното обжалване на ответницата следва да се присъдят разноските пред касационната инстанция, в размер на 500 лева заплатен адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия