Решение № 3509 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12624/2020 г.

Решение № 3509 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12624/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Стойчев против решение № 962 от 17.07.2020 г., постановено по адм. д. № 1319/2019 г. по описа на Административен съд [населено място]. Касаторът навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Д. Диамандиев, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд [населено място] отхвърля жалбата на С. Стойчев против заповед № 1550/19.04.2019 г. на зам. кмета на [община], с която, на основание чл. 190, ал. 1, 2 и 6 ЗУТ, е разрешено на Д. Диамандиев – собственик на ПИ 243 по КП на СО "Планова", [населено място] да прокара временен път през ПИ 259, като в началото временния път започва с ширина 4. 75 м., за да се избегне съществуващия ел. стълб, след което се намалява до 3. 50 м., с обща площ 50 кв. м. и през ПИ 255, като започва от северозападния ъгъл и продължава покрай северната граница на имота с обща площ 49 кв. м., след което пътят достига до общинска улица. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът констатира, че действащия ПУП – ПУР, предвижда за обслужвания имот - ПИ 243 излаз на улица-тупик, която не е реализирана. Приема, че временния път следва улицата по ПУП - ПУР, съобразно влязлата в сила част на плана, като трасето му не засяга сгради, постройки и дълготрайни дървета в ПИ 255 - собственост на жалбоподателя С. Стойчев, поради което прави извод, че оспорената заповед е в съответствие с чл. 190, ал. 3 ЗУТ, както и е спазен принципа на съразмерност съобразно чл. 6 АПК. Съдът сочи, че вариантът за изграждане на временен път през ПИ 242 и ПИ 1443 е преклудиран с влязлото в сила решение, постановено по адм. д. № 2271/2018 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена предходна заповед за разрешаване прокарване на временен път през посочените имоти. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Безспорно по делото е, че достъпът до ПИ 243, съобразно влезлия в сила ПУР, е по улица – тупик, която не е реализирана. До тази улица достъпът е предвиден по две проектирани улици по регулация - [улица] и [улица]-243-242. С оспорената заповед е предвидено достъпът до ПИ 243 да се осъществи по проектираната [улица] като е прието, че улицата в частта на ПИ 244 е общинска собственост и следва да се прокара временен път само в частта между съществуващата улица на запад и обособената [улица]. Посочено е, че в югоизточния ъгъл на ПИ 259 има ел. стълб и за да се осигури необходимата ширина от 3-50 м. в началото на временния път е необходимо ширината да е 4. 75 м., след което се стеснява до ширина 3. 50 м., като се засягат 50 кв. м. от ПИ 259, след което пътят завива на изток и преминава през северната част на ПИ 255, от който се засягат 49 кв. м. От събраните по делото доказателства в т. ч и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че пътят от о. т. 68-71 е предвиден с ПУП – ПУР, със заповед от 2011 г., която е отменена по отношение на ПИ 255. Установено е, че трасето на временния път съвпада частично с отпадналата улица по ПУП - ПУР в частта относно площ от 19 кв. м., както и че общинската улица - ПИ 244 не е реализирана. Теренът е стръмен и с голяма денивелация, като трасето на общинския път пресича три бр. подпорни стени т. е. предвидената [улица] не е реализирана, а прокарването на временния път е нецелесъобразено, трудно осъществимо и скъпо струващо. Вещото лице сочи, че най-икономичния вариант за прокарване на временен път е този през ПИ 242 и ПИ 1443, тъй като на практика се засягат 54 кв. м. от последния имот, като не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета, а частта от ПИ 242, която се засяга представлява съществуващ черен път. Освен това вещото лице сочи, че е налице промяна във фактическата обстановка при постановяване на предходната и отменена заповед за прокарване на временен път до ПИ 243, като насажденията, които трябва да са премахнат са саморасли храсти и издънки и няма дълготрайни декоративни дървета; няма бетонов фундамент на оградата между ПИ 243 и ПИ 242, като в този участък оградата е телена с дължина 7 м., не е необходимо да се разрушава порталната врата в северния край на пътя, а същата може да преработи, без да се събаря, а втората врата затваря пътя не към имот 243, а към имот 242 и не се събаря, нито премахва. С оглед на така установеното изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е незаконосъобразен и необоснован. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че одобреният вариант за временен път, не е икономичен, а е трудно и скъпо осъществим, част от него, а именно 19 кв. м., минава през ПИ 255 по предвидена улица, като заповедта за одобряване на ПУП - ПУР в тази й част е отменена, поради което собственикът на посочения имот се засяга в по-голяма степен от колкото е необходимо. Установено е, че са налице по-икономични и целесъобразни варианти за прокарване на временен път като са налице изменение на фактите, обосновали отмяната на предходната заповед за прокарване на временен път. Ето защо позоваването на съда на влязлото в сила решение, с което е отменена предходната заповед за прокарване на временен път, е незаконосъобразен. От изложеното следва изводът, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в административното производство не са изследвани всички възможни варианти за прокарване на временен път и не са направени необходимите измервания за установяване степента на засягане на всеки от имотите, включително и на защитените обекти по чл. 190, ал. 3 ЗУТ, за евентуални възможности да бъде избегнато или ограничено това засягане и за установяване на възможно най-благоприятен вариант, в т. ч. при съобразяване на характера на терена, денивелацията, наличието на подпорни стени и необходимостта от изграждане на такива стени и допълнително засегнати площи. Следователно оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а изводът на съда в обратния смисъл е незаконосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди [община] да заплати на С. Стойчев сумата 2630 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 2000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции 80 лв. заплатени държавни такси и 550 лв., заплатено възнаграждение на вещи лица. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,