Решение № 11928 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 608/2015 г.

Решение № 11928 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 608/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Абдулхалек Хасан Али Алхафаф, - гражданин на Ирак, против решение № 7027/20.11.2014 г., постановено по адм. дело № 6203/2014 г. по описа на Административния съд - София-град. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Славова оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд като законосъобразно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Абдулхалек Хасан Али Алхафаф срещу решение № 920 от 11.02.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, с което на същия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на зам. -председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Алхафаф срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него, за наличието на реална опасност за живота му. Действително чужденецът при проведени интервюта с него от служител на ДАБ е заявил, че се страхува да се завърне в Ирак, тъй като там е заплашен да бъде убит от човек, срещу който Алхафаф е подал жалба за кражба. Съдът, анализирайки данните в преписката, не е установил касаторът да е бил обект на лично посегателство или върху него да да е упражнявано физическо насилие, което да представлява тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Съдът, анализирайки понятието СС преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че по отношение на Алхафаф не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки от бежанската му история и актуалните данни за обществено - политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Алхафаф на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, споделя изцяло фактическите и правните изводи на Административния съд - София-град. Правилно решаващият съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от съда, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне на статут на бежанец на касатора, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Алхафаф факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата на Алхафаф за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на касатора, е приел, че липсват доказателства същият да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си, както и че не е установена интервенция по причина на въоръжен конфликт в личната сфера на лицето, което да даде основание за самостоятелно прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора, съдържащи се в касационната жалба, че ситуацията в Ирак е доста напрегната, което създава заплаха при връщането му обратно. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно последните данни от приложената по делото справка на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" вх. № 01-7899/1.10.2013 г. на ДАБ за обстановката в Ирак и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в Ирак. На базата на тези данни съдът обосновано е приел, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква ВССвСС от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква ССдСС от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава членка, пред която се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Позовавайки се на Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. и на справката от ДАБ към 2013 г. за обстановката в Ирак, първоинстанционният съд правилно е приел, че от гледна точка на нормите на международното право Ирак не може също така да се разглежда нито като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична, но от информацията, съдържаща се в справката, е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява страната да бъде определена като достигаща границите на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Правилно и обосновано съдът е приел, че сочените от касатора причини за търсена закрила в Република България и изтъкнати от него в интервютата, проведени с него от служител на ДАБ, а именно, че се страхува да се завърне в Ирак поради заплаха с убийство, са от битово-криминален характер, като от данните по делото не се установява срещу него да е упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии от страна на официални държавни органи в страната по произход. Правилни са и изводите на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа на non refoulment - забрана за връщане, по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Правилно съдът е приел за неоснователно искането на Алхафаф да живее заедно със семейството си в Република България, тъй като от доказателствата по делото е видно, че семейството на касатора не притежава какъвто и да било статут и пребивава незаконно на територията на страната. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административния съд - София-град, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,