Решение № 479 от 10.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 479/2010 г.

Решение № 479 от 10.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 479/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателя Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Осъденият А. Д. М. е направил искане за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 1522/2009 г. на Районен съд- Ловеч. В искането се твърди, че при постановяване на съдебния акт са допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, които се поддържат и в съдебното заседание. Иска се отмяна на съдебния акт и признаване на осъдения за невинен или алтернативно- отмяна и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е неоснователно, не са допуснати сочените нарушения, поради което и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като касае влязъл в сила съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред, подадено е от легитимно лице в предвидения от закона шестмесечен срок. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Ловешкият районен съд с присъда № 60 от 07.06.2010 г. по н. о. х. д. № 1522/2009 г. е признал подсъдимия А. Д. М. за виновен в това, че на 10.08.2009 г. в землището на с. Голец, с редовно позволително за сеч и извоз, но извън указаните в него места, направил опит да събере и вземе от Д. 23,5 кубически метра дървесина на стойност 1057,50 лв., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 235, ал. 1, предл. 2 и 4 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснато нарушение на закона се свеждат основно до несъставомерност на извършеното. Твърди се, че опит по чл. 235, ал. 1 НК при хипотезите на "събира и взема" е невъзможен, тъй като престъплението е резултатно и при тях опитът бил невъзможен. Такова възражение е била направено и пред решаващата първа инстанция, която е дала отговор, изцяло споделен и от настоящия състав. Фактите, включени в предмета на доказване са изяснени в достатъчна пълнота, като при преценката на събраните доказателствени материали са спазени всички изисквания на процесуалните норми. Обясненията на подсъдимия също са преценявани много внимателно, като съдът е изложил съображения, защо отхвърля тезата му като недостоверна. Налице е недовършен опит по чл. 235, ал. 1, предл. 2 и 4 НК. Установено е, че инкриминираната дървесина е била събрана, а вземането поначало е налице тогава, когато се събира паднала или незаконно отсечена от другиго дървесина,, но тъй като фактическите действия не са приключени, правилно е прието, че се касае до опит, а не довършено престъпление. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на съдебния акт искането за отмяна по реда на възобновяването следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение