Решение № 11799 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1420/2025 г.
ВАСТрето отделение20.11.2025 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 67 от 10.01.2025 г., постановено по адм. дело 869/2024г. по описа на Административен съд София област.
Решението е окончателно.
особено мнение на съдия Искра Александрова: Преценявам решението на административния съд като недопустимо, поради което считам, че то следва да се обезсили и се прекрати производството по делото. Съображенията ми са следните: Производството по делото е образувано по нередовна искова молба. Предявеният иск е квалифициран като такъв с пр. осн. чл. 203, ал.3 АПК вр. с чл. 2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ. Твърденията на ищеца са, че ответникът го е увредил, тъй като с постановените актове е нарушил правото на ЕС, а като такова се сочат разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за правата и основните свободи на човека. Съгласно чл.51 от Хартата, задължението на държавите-членки да зачитат основните права, регламентирани в нея, възниква тогава, когато държавите-членки действат в приложното поле на правото на Съюза. Отнесено към настоящия случай правилото означава, че с вредоносните (както се твърди от ищеца) съдебни актове, постановилият ги съд е действал в приложното поле на правото на Европейския съюз и го е нарушил. Ищецът е следвало да посочи в исковата си молба конкретните разпоредби от правото на ЕС (извън Хартата), които ответникът не е спазил при постановяване на актовете си. Когато се претендира обезщетение за понесени вреди от нарушаване на правото на ЕС, не е достатъчно да се посочат само съответните разпоредби от Хартата, които се твърди, че са нарушени, а следва да се уточни нарушаването им във връзка с коя приложима, за конкретния случай, област от правото на ЕС е. Тоест, във всички случай сочените разпоредби от Хартата следва да се свържат с други разпоредби от правото на ЕС. Това, според мен е изискване за редовността на исковата молба по чл. 203, ал.3 АПК във вр. с чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ във връзка с чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Спазването на това изискване е от значение, както за правилната правна квалификация на иска, която е задължение за съда, така и за организиране на защитата на ответника по иска. В конкретния случай това изискване не е спазено, поради което исковата молба е нередовна, водеща до недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили.Мотивирала особеното мнение:
особено мнение на съдия Искра Александрова: Преценявам решението на административния съд като недопустимо, поради което считам, че то следва да се обезсили и се прекрати производството по делото. Съображенията ми са следните: Производството по делото е образувано по нередовна искова молба. Предявеният иск е квалифициран като такъв с пр. осн. чл. 203, ал.3 АПК вр. с чл. 2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ. Твърденията на ищеца са, че ответникът го е увредил, тъй като с постановените актове е нарушил правото на ЕС, а като такова се сочат разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за правата и основните свободи на човека. Съгласно чл.51 от Хартата, задължението на държавите-членки да зачитат основните права, регламентирани в нея, възниква тогава, когато държавите-членки действат в приложното поле на правото на Съюза. Отнесено към настоящия случай правилото означава, че с вредоносните (както се твърди от ищеца) съдебни актове, постановилият ги съд е действал в приложното поле на правото на Европейския съюз и го е нарушил. Ищецът е следвало да посочи в исковата си молба конкретните разпоредби от правото на ЕС (извън Хартата), които ответникът не е спазил при постановяване на актовете си. Когато се претендира обезщетение за понесени вреди от нарушаване на правото на ЕС, не е достатъчно да се посочат само съответните разпоредби от Хартата, които се твърди, че са нарушени, а следва да се уточни нарушаването им във връзка с коя приложима, за конкретния случай, област от правото на ЕС е. Тоест, във всички случай сочените разпоредби от Хартата следва да се свържат с други разпоредби от правото на ЕС. Това, според мен е изискване за редовността на исковата молба по чл. 203, ал.3 АПК във вр. с чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ във връзка с чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Спазването на това изискване е от значение, както за правилната правна квалификация на иска, която е задължение за съда, така и за организиране на защитата на ответника по иска. В конкретния случай това изискване не е спазено, поради което исковата молба е нередовна, водеща до недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили.
Мотивирала особеното мнение:
Председател: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. В. К., понастоящем в Затвора в [населено място], против Решение 67 от 10.01.2025 г., постановено по адм. дело 869/2024г. по описа на Административен съд София област. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът , Административен съд София град, редовно призован, не се представлява, не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е допустима като предявена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен съдебен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211 от АПК . Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд е приел, че е сезиран от К. с иск с правно основание чл.128, ал.1 , т. 6 във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за осъждането на Административен съд София град да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и физически страдания, увреждане на здравето и негативни изживявания от дискриминационно отношение, в размер на сумата от 24 300, 00 лв. , претърпени в периода от 01.01.2023 г. до 17.01.2024 г., причинени му от правораздавателната дейност на Административен съд София град чрез постановяване на Определение 73/03.01.2024 г. по адм. дело 11542/2023 г. по описа на АССГ, с което искането на Г. К. началникът на Затвора [населено място] да бъде осъден да извърши фактическо действие -ремонт на покрива на карето за разходки навън в рамките на Затвора м. дело 11542/2023 г. по описа на АССГ, с което искането на Г. К. началникът на Затвора [населено място], е оставено без разглеждане и производството е прекратено поради отпадане на правния интерес от това, тъй като този ремонт вече е извършен. Това определение е обжалвано от К. по реда на инстанционния съдебен контрол и е оставено в сила с Определение 1434/08.02.2024г. по адм.д. 781/2024г. по описа на АССГ, тричленен състав, макар и с частично различни мотиви- поради наличието на друго предходно дело, висящо пред същия съд, между същите страни със същия предмет.Г. К. твърди, че при постановяване на определението на АССГ е лишен от достъп до правосъдие и е допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС) чл. 47 и чл. 52, пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС/Хартата), както и чл.3, чл. 6 , чл. 13 и чл.14 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и разпоредбите на чл.29,45 и 57 вр. чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ и чл.276-283 вр.чл.3 от ЗИНЗС. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение АССО е отхвърлил изцяло предявения от Г. В. К. срещу Административен съд София град иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 24 300 лв в периода : 01.01.2023 г. до 17.01.2024 г., причинени му от правораздавателната дейност на Административния съд София град чрез постановяване на Определение 73/03.01.2024 г. по адм. дело 11542/2023 г. по описа на АССГ,оставено в сила с окончателно определение на тричленен състав на същия съд. За да стигне до този правен резултат, АССО е приел,че така предявеният иск е допустим, но неоснователен по следните съображения: Съдът, съобразявайки се с Определение 41/17.07.2024г. по д. 23/2024г. по описа на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, е приел, че е сезиран с иск за вреди от незаконосъобразни процесуални действия на ответника, АССГ, свързани с правораздавателната му дейност по процесните две дела / адм.д. 11542/2023 г. по описа на АССГ и адм.д. 781/2024г. по описа на АССГ, тричленен състав/, за основателността на който е необходимо кумулативното наличие на предвидените в разпоредбата на чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки, а именно :1. Наличие на нарушена правна норма от правото на ЕС, която създава конкретни права на частноправните субекти 2. Нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3. Да съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между нарушението и причинената на частноправния субект вреда / Решение на СЕС от 26 януари 2010г. по дело С-118/08, т.29 и т.30 /. АССО е приел, че по делото не се доказва наличието на която и да било от тези три предпоставки за ангажиране отговорността на АССГ по чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ ищецът не сочи нито една правна норма от правото на ЕС, която създава конкретно право за ищеца, което се твърди,че е нарушено. Част от сочените за нарушени правни норми са от българското национално законодателство, част от тях са от международен договор Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, защитата от нарушаване на които се осъществява по друг ред и пред друг съд ЕСПЧ, а сочените разпоредби на чл.47 и 48 от Хартата за основните права на ЕС /ХОПЕС/ са прекалено общи и не предвиждат конкретни права за частноправните субекти. Въпреки това АССО е обсъдил извършените от АССГ процесуални действия и е заключил, че с постановяване на процесните определения съдът не е нарушил каквато и да било материалноправна или процесуалноправна разпоредба, още по-малко правна норма на ЕС. Поради липсата на нарушение на правото на ЕС още по-малко може да се търси същественост на подобно нарушение по критериите на СЕС. По горните съображения АССО е отхвърлил иска като неоснователен. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са съдържащите се в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение , съставляващи основания за отмяната му. Обосновани и съответстващи на събраните по делото доказателства са решаващите изводи на съда за липсата на която и да било от кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на Административен съд София град за вреди от правораздавателна дейност по реда на чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ. Настоящият касационен състав на ВАС споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССО, развити в мотивите на обжалваното съдебно решение, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. С оглед гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. от АПК, Върховният административен съд, трето отделение