Решение № 12214 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15193/2014 г.

Решение № 12214 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15193/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 434 от 13.10.2014 г., постановено по административно дело № 481/2014 г. от Административен съд - Хасково, с което е отменена негова заповед № 4495 от 13.06.2014 г., с която на Васил Стоилов Игнатов за нарушение на служебната дисциплина е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Претендират се разноски. Ответникът - Васил Стоилов Игнатов, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение като му присъди разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на изискванията за форма, в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 224, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи отм. (ЗМВР). За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответно лице. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед, дисциплинарно наказващият орган е приел, че Игнатов е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР, изразяващо се в това, че не е създал необходимата организация за изпълнение на разпоредените с писмо № 6405/14.03.2014 г. на директора на РДГП - Смолян мероприятия относно приемане на мерки за контрол върху превозите през ГКПП "Капитан Петко войвода". От съдържанието на обжалваната заповед, както и от приложената справка не може да бъде изведено с кои действия на наказания служител са осъществени тези нарушения. Обоснован е изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма по чл. 246, ал. 1 от Правилника за приложение на закона за Министерство на вътрешните работи (ППЗМВР), доколкото в същата не са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Доколкото не е задължително мотивите да бъдат изложени в самия административен акт следва да бъде посочено, че липсва такова конкретно посочване и в изготвената справка № 9113 от 11.04.2014 г. за извършената проверка в ГКПП "Капитан Петко войвода", послужила при издаване на заповедта. Обоснован и законосъобразен е и изводът на съда, че в случая органът не е изпълнил и задължението си по чл. 229, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР да събере и оцени всички доказателства, цялостната дейност на служителя, както и обясненията му при определяне на вида и размера на наложеното наказание. Правилно в тази насока съдът е приел, че в случая в нарушение на изискванията на чл. 229, ал. 2 ЗМВР, заповедта не се съдържа обосновка за определяне на вида и размера на наказанието, съобразно конкретното извършено нарушение, настъпилите от него вредни последици, изложение на обстоятелствата, при които е извършено, както и оценка на цялостното поведение на служителя до момента. Не е обсъдено дали има виновно поведение изобщо от страна на Игнатов, каква е формата на вината и не е взета предвид тежестта на нарушението. В заповедта въобще липсват мотиви относно определеното дисциплинарно наказание като вид и размер, не са събрани и обсъдени данни относно цялостното поведение на служителя. Налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" не е в хипотезите на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, при които дисциплинарното наказание е посочено от законодателя, поради което излагането на мотиви защо е наложено определеното от органа наказание като вид и размер е задължителен елемент от правните мотиви към заповедта. Неоснователно е твърдението на касатора, че в процесната заповед ясно е посочено фактическото основание за налагане на дисциплинарното наказание. Разпоредбата на чл. 246 от ППЗМВР регламентира задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Органът е бил длъжен да посочи, както правните, така и фактическите основания за издаването на акта си, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите основания са юридически факти, от които органът черпи упражненото от него право и са необходим отграничителен белег на това право, а липсата им сочи пряко отсъствията им. Следва да се посочи, че тежестта на доказване на обстоятелствата за наличие на дисциплинарно нарушение пада върху административния орган, съгласно чл. 170 от АПК, като в настоящия случай, както в хода на административното производство по установяване на нарушението и налагане на наказанието, така и в съдебна фаза на производството, твърдяното от касатора дисциплинарно нарушение не е установено по безспорен начин. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 900.00 лв., съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази насока, доколкото ответникът е заплатил на адвоката си хонорар в минималния размер на адвокатските възнаграждение възражението за прекомерност се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение