Решение № 1241 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6344/2010 г.

Решение № 1241 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6344/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 362 от 11.03.2010 г., постановено по адм. д. 9044/09 г. Административен съд - София град, първо отделение, 16-ти състав, е отменил Заповед № 335 от 23.11.2009 г., издадена от председателя на Комисията за защита от дискриминация, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Хари Савов Хараламбов. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Комисия за защита от дискриминация гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решение № 362 от 11.03.2009 г., постановено по адм. д. № 9044/09 г. на Административен съд - София град и да постанови друго по същество на спора, с което да остави в сила със Заповед № 335 от 23.11.2009 г., издадена от председателя на Комисията за защита от дискриминация. Ответникът по касационната жалба взема Хари Савов Хараламбов становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - София град, първо отделение, 16-ти състав, е отменил Заповед № 335 от 23.11.2009 г., издадена от председателя на Комисията за защита от дискриминация, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Хари Савов Хараламбов. След като е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Изложени са мотиви, че от данните по делото се установява, че жалбоподателят /сега ответник по касация/ е назначен на длъжност младши експерт със заповед № 126 от 7.11.2008 г. на председателя на комисията, без в заповедта да е регламентиран срок, за който служителят се назначава на определената длъжност, поради което това правоотношение не може да бъде прекратено поради изтичане на срока, което основание - чл. 103, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. е посочено в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Първоинстанционният съд е изложил мотиви по доводите на представителя на комисията, че служебното правоотношение е прекратено на това основание, тъй като Хари Савов Хараламбов е назначен за пръв път на държавна служба и чрез заповедта органът по назначаването е упражнил правото си по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. В тази връзка е прието, че в нарушение на правото на защита на засегнатото лице е недопустимо такива доводи да се излагат за пръв път в съдебно заседание в хода на устните състезания. Посочено е, че в рамките на своите правомощия съдът следва да установи дали фактите и обстоятелствата по делото съответстват на хипотезата на правната норма, на чието основание е издаден индивидуалния административен акт и след като лицето е назначено на държавна служба за неопределен срок, то в нарушение на закона служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Административният съд е приел още, че за органът по назначаването не са съществували никакви пречки да упражни правото си по чл. 12, ал. 1 от закона, но тогава е следвало да издаде заповед на това основание, а не на основание чл. 103, ал. 1, т. 6, което прави издадената заповед незаконосъобразна. Постановеното решение на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. във връзка с чл. 9, ал. 2 и чл. 12 от същия закон, които предвиждат възможност органът по назначаването да прекрати служебното правоотношение в едногодишен срок от встъпването в длъжност, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Ответникът по касация е назначен за първи път на държавна служба със заповед № 126 от 7.11.2008 г. на председателя на комисията, в която не е определен срок за назначаване, като служебното му правоотношение е прекратено с обжалваната заповед на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от закона определя, че служебното правоотношение е за неопределен срок, освен ако в закон е посочено друго, а с чл. 12 от закона, озаглавен "Срок за изпитване" е уредено правомощието на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение без предизвестие в рамките на едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба. Тълкуването на тези две разпоредби не налага изводът, че при всички случаи, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, служебното правоотношение е срок със срок от една година, а създава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение. Предвид на установената фактическа обстановка за касатора не е съществувала никаква пречка служебното правоотношение с ответника по касация на основание чл. 12 от ЗДСл., но в този случай заповедта е следвало да бъде издадена и мотивирана на това основание. След като това не е сторено и правоотношението е прекратено на друго основание, то е недопустимо заповедта да се мотивира на основание чл. 12 от ЗДСл. едва при оспорването й по съдебен ред. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на административния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд на Република България, тричленен състав на пето отделение,