Решение № 4074 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10430/2009 г.

Решение № 4074 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10430/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Стефанов Андонов, от с. Костенец, Софийска област, против решение № 414/25.06.2009 г., постановено по адм. д. № 275/2009 г. по описа на Административен съд София област. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба директорът на Областна дирекция на МВР София, в писмено становище, оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалба против заповед № 286 от 5.03.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР София, с която на касатора е наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 2 (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), изразяваща се в забрана за напускане на страната и издаване на документ за задгранично пътуване. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган, упълномощен съобразно разпоредбата на чл. 78 от ЗБЛД. Директорът на ОД на МВР София, след като установил, че касатора е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитиран е наложил принудителната административна мярка. Съдът е направил изводите, че в случая е била налице хипотезата на чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД, като административният орган в условията на оперативна самостоятелност е наложил принудителната административна мярка, заповедта е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Направените от съда изводи са в съответствие със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. С приложеното към административната преписка свидетелство за съдимост се установило, че касаторът е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитиран. Ето защо административен съд София област правилно е приел, че по отношение на Андонов са изпълнени елементите на фактическия състав на цитираната разпоредба, поради което законосъобразно административният орган е упражнил правомощието си да му наложи оспорената ограничителна мярка. Правилен е изводът на съда, че при осъществяване на фактическия състав на приложимата норма преценката дали да се наложи принудителната административна мярка принадлежи на органа и тя не подлежи на съдебен контрол. След като са налице материалноправните предпоставки за налагане на ограничителната мярка, административният орган има право на самостоятелна преценка дали да наложи ограничение за напускане на страната, тъй като действа в условията на оперативна самостоятелност. Преценката му е по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 от ЗБЛД е с диспозитивен характер и не подлежи на съдебен контрол. Съдът е обсъдил доводите на касатора за противоречие на оспорения акт с чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, с чл. 17 и чл. 43 от Договора за ЕО и е направил законосъобразен извод, че Договорът за създаване на Европейската общност като първичен източник на общностното право е самостоятелен източник на правото, приложим на територията на страната, поради което позоваването на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е неоснователно. Законосъобразни са и изводи, че разпоредбите на чл. 17 и чл. 43 от Договора за ЕО са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като същите регламентират гражданството на Съюза и правото на установяване. Първоинстанционният съд е обсъдил и доводите на жалбоподателя за нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и правилно е приел същите за неоснователни. Заповедта, с която е наложена ПАМ не противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Съгласно т. 3 на чл. 2 от Четвъртия протокол на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи упражняването на правото на напускане на територията на държавата може да бъде ограничено със закон в интерес на националната и обществената сигурност, поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите. В настоящият случаи ограничението е наложено със ЗБЛД с оглед поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления и за защита на правата и свободите на другите, поради което не е в противоречие с Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Не е налице и противоречие на административния акт с чл. 35 от Конституцията на Република България. Правото на свободно придвижване може да бъде ограничавано със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани - изр. 2-ро на ал. 1 от 35 КРБ. Принудителната административна мярка е установена със закон и целта на законодателя е именно защитата на правната сигурност, като е гарантирана възможността за адресата на акта да защити своите права по съдебен ред. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Изводът, че визираният в чл. 61, ал. 1 от АПК срок е инструктивен и нарушаването му не води нито до накърняване правата на жалбоподателя, нито до незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, е законосъобразен. Съдът е постановил решението си след като е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до правилния извод за законосъобразност на заповедта, с която е наложена ограничителната мярка. Следователно доводите на касатора за необоснованост на решението са неоснователни. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,