Решение № 10089 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1246/2012 г.

Решение № 10089 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1246/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 209 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Цветелина Петрова Михайлова от гр. София против решение № 3015 от 20.06.2011 г., постановено по адм. д. № 9037 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Комисия по чл. 10 от НРУУРОЖТСО в писмено становище оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснотавателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за резглаждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Цветелина Петрова Чихайлова от гр. София против решение на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, обективирано в протокол № 8, т. 3, с което й е отказано уважаване на молбата й за замяна на титуляра в настанителна заповед № 119/13.03.1990 г. за апартамент № 75 в бл. 243, ж. к. "ОБеля-2", гр. София. Съдът приел, че оспореното решение е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, действащ при упражняване на нормативни правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните норми. Решението не съда е правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и въз основа на установените фактически обстоятелства е приложил правилно материалноправните норми на чл. 10 от НРУУРОЖТСО. Съдът установил, че наемното правоотношение за общинското жилище е възникнало между Петър Петров Михайлов, баща на жалбоподателката и Столична община. В процесното жилище, същият е бил настанен заедно с членовете на своето семейство. След смъртта му, наемното правоотношение е прекратено, въпреки решението за развод, по силата на което ползването на семейното жилище се предоставя на бившата му съпруга, с оглед предоставяне упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца. Видно от доказателствата, след решението на съда за развод, между майката на жалбоподателката и Столична община не е възникнало наемно правоотношение, такова няма и между пълнолетната жалбоподателка и общината. Решението за развод има действие по отношение прекратяването на брака и последиците, които СК свързва с това, то важи между страните по него, но не обвързва директно с правната си сила общината, като наемодател. По тази причина е било необходимо издаване на настанителна заповед на името на бившата съпруга, майката на жалбоподателката. След смъртта на настанения в жилището наемател, наемното правоотношение не се трансформира от субективна страна като такова между общината и пълнолетните ме деца, поради което правилно административният орган е преценил, че искането за замяна на титуляра на настанителната заповед от 1990 г. като техническо действие не може да се извърши. С оглед изложеното, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд