Решение № 13021 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6603/2009 г.

Решение № 13021 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6603/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен против решение № 32 от 2.04.2009 г. по адм. дело № 228/2008 г. на Административен съд - Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, ТД "Вита ЛМ" ООД, гр. Сливен счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил решение № 10 от 14.08.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен и потвърденото с него разпореждане № 208/24.06.2008 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ, издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 01/30.05.2008 г. в частта, с която търговецът е задължен да възстанови сумата 1506, 19 лева - главница и 1175, 02 лева - лихви, представляваща неправилно изплатени обезщетения на осигуреното лице Милена Катеринова Минчева за отглеждане на малко дете за периода м. 07.2004 г. - м. 07.2005 г. . Административният съд правилно е приел, че полагането на труд и изплащането на трудово възнаграждение преди ползвания отпуск за отглеждане на малко дете не съставляват елементи от фактическия състав, пораждащ правото на парично обезщетение по чл. 52а и чл. 53, ал. 1 от КСО. По делото не е спорно, че работничката Милена Катеринова Минчева е притежавала това право, породено от качеството и на осигурено лице във връзка с правоотношенията и с предишния и работодател, трудовият договор, с който е прекратен на 1.07.2004 г. . Същият ден тя е сключила нов трудов договор с ТД "Вита ЛМ" ООД, гр. Сливен и е подала молба за ползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, която е била удовлетворена. Ползването на отпуск по чл. 164 от КТ е законово предвидена възможност, която не зависи от продължителността на трудовия стаж на работничката - майка при новия работодател и за реализирането на която не са установени ограничения. Законът не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Достатъчно е валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото по чл. 164 от КТ. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО при ползван допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, след изтичането на срока на платения отпуск за бременност и раждане за майката възниква правото на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване, без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. (В този смисъл решение № 4283/31.03.2009 г. по адм. дело № 61/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение) Като осигурено лице с придобит осигурителен стаж за всички осигурени социални рискове с продължителност повече от 6 месеца към датата на настъпване на осигурения риск Милена Катеринова Минчева е имала право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, което осигурителят и ТД "Вита ЛМ" ООД, гр. Сливен е изплатил законосъобразно за сметка на държавното обществено осигуряване. Оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови нанесени на ДОО щети от неправомерно изтеглени парични обезщетения са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и законосъобразно са били отменени. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 0000011693/22.04.2009 г.) възлизат на сумата от 250, 00 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение