Решение № 30 от 20.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 738/2012 г.

Решение № 30 от 20.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 738/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1325 от 26.11.2012 г., постановено по настоящото дело № 738/2012 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, II-А възз. с-в, от 19.03.2012 г. по в. гр. д. № 1226/2011., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 63 с-в, от 11.11.2010 г. по гр. д. № 39433/2008 г., с което са уважени предявените от К. Д. Ж. против Министерство на земеделието и храните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, и вместо него с въззивното решение исковете са отхвърлени. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради постановяване на въззивното решение в противоречие с ТР № 1/2012 г. по въпроса за допустимостта на производството, когато в хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ искът е заведен срещу горестоящия орган. Ответникът Министерство на земеделието и храните не е изразил становище. За да се произнесе по основателността на жалбата ВКС съобрази следното: В. съд е отхвърлил предявените от К. Д. Ж. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ по съображения, че страни в правоотношението са ищецът, изпълнявал длъжността директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството /И./, и изпълнителната агенция. Материалната легитимация на страните по спорното правоотношение предопределя и процесуалната им легитимация, поради което надлежен ответник по настоящия трудов спор следва да бъде И., а не Министерството на земеделието и храните или министърът. По изложените съображения съдът е отхвърлил предявените срещу Министерството на земеделието и храните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, като предявени срещу ненадлежен ответник. С ТР № 1/30.03.2012 г. по т. д. № 1/10 г. ОСГК на ВКС е прието, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. първо КТ е работодателят, а не по-горестоящият спрямо него орган. В. съд правилно е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ. Съгласно чл. 54, ал. 5 ЗА трудовият договор с изпълнителния директор на изпълнителната агенция се сключва, изменя и прекратява от съответния министър, но трудовото правоотношение възниква с агенцията. Неправилно обаче съдът е отхвърлил исковете. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Съгласно приетото в мотивите на посоченото по-горе ТР № 1/10 г. ОСГК на ВКС, ако исковете по чл. 344, ал. 1 - 3 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. По изложените съображения въззивното решение и отмененото с него първоинстанционно решение като процесуално недопустими следва да се обезсилят и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което да се дадат указания на ищеца за отстраняване нередовността съобразно изложените по-горе мотиви. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение