Решение № 9466 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13162/2012 г.

Решение № 9466 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13162/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от: директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- гр. Пловдив и от "ЕС КОМЕРС 2008" ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Брезовско шосе" № 180, представлявано от управителя Снежана Павлова Пантева, чрез адв. Атанас Симеонов и Светослав Симеонов против решение № 2012/05.09.2012 г. на Административен съд - Пловдив, XIII състав, постановено по адм. д. № 3269 по описа за 2011 г. на този съд. "ЕС КОМЕРС 2008" ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Брезовско шосе" № 180, представлявано от управителя Снежана Павлова Пантева обжалва решение № 2012/05.09.2012 г., поставено по адм. дело № 3269/2011 по описа на Административен съд - гр. Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № 13103374/25.08.2011 г., потвърден с Решение № 1138 от 22.11.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Според дружеството решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, пререшаване на делото чрез отмяна на съответната част на РА. Моли за присъждане на разноски. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"- гр. Пловдив, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП), обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 13103374/25.08.2011 г., потвърден с решение № 1138 от 22.11.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"- гр. Пловдив е основателна, а жалбата на дружеството - неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество и двете жалби са неоснователни. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Ревизионен акт № 13103374/25.08.2011 г., потвърден с решение № 1138 от 22.11.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 54 057.72 лв. и прилежащи лихви в общ размер на 6 365.24 лева. Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване. С решението си Административен съд - гр. Пловдив е отменил ревизионния акт в частта относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 21 578.69 лв. по декларираните от жалбоподателя вътреобщностни доставки към чуждестранното дружество VASSILAGAS S. A. - Гърция по фактури № № 17/06.10.2009 г., 19/22.10.2009 г., 27/23.11.2009 г., 30/27.11.2009 г., 35/27.01.2010 г. и 52/18.05.2010 г., ведно с прилежащите лихви за забава. За да отмени тази част от ревизионния акт първостепенният съд е приел, че всички посочени лица не отричат да са извършвали превоз на стоки до Гърция, което обстоятелство, наред с надлежно попълнените реквизити на международните товарителници, е в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че декларираният от него ВОД на стоки към гръцкото дружество VASSILAGAS S. A. е действително осъществен. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата в нейната останала част. За да отхвърли жалбата административният съд се произнесъл по въпросите относно осъществен ВОД по фактура № 1/10.11.2008 г. за S. Z. ZORA - Neda Mihcheva - Кипър с предмет на доставката - стоки, осъществен ВОД по фактура № 6/23.04.2009 г. за КС COMMERSE -Франция, с предмет на доставката - стоки, осъществен ВОД по фактура № 8/17.06.2009 г. за SAVALAN SUPERMARKET - Великобритания, с предмет на доставката -стоки, осъществен ВОД по фактура № 11/30.07.2009 г. за SAVALAN SUPERMARKET -Великобритания, с предмет на доставката - стоки, осъществен ВОД на стоки по фактура № 23/28.10.2009 г. за TIENDA ALEX - Испания, ВОД с ф-ри № 22/26.10.2009 г. и № 26/2611.2009 г. за LILIYA IVANOVA STRATIGEREA - Гърция, с предмет на доставките - стоки, осъществен ВОД на стоки по фактура № 24/05.11.2009 г. за А&Р HISAR LTD - Кипър, осъществен ВОД на стоки по фактури № 39/01.03.2010 г.; № 40/01.03.2010 г./Credit Note/ и 41/01.03.2010 г. /Debit Note/ за VASSILAGAS SA- Гърция, с предмет - доставка на стоки, осъществен ВОД на стоки по фактури № 45/16.04.2010 г., № 46/16.04.2010 г. и № 50/04.05.2010 г. за PAPADOPOLOS CHARALAMPOS PRUSIS 2 - Гърция, осъществен ВОД на стоки по фактура № 44/09.04.2010 г. за КС COMMERSE -Франция, с предмет на доставките - стоки, осъществен ВОД с фактура № 51/17.05.2010 г. за SWEETS FOREVER S. R. L. - Румъния, с предмет на доставките - стоки, осъществен ВОД по фактура № 54/18.05.2010. за А&Р HISAR LTD- Кипър, с предмет на доставките - стоки. В мотивите си първостепенният съд е приел неизвършването на горецитираните декларирани от жалбоподателя вътреобщностни доставки. По жалбата на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Пловдив. Жалбата е неоснователна. Решението на съда е правилно, постановено относно наличието на ВОД за VASSILAGAS S. A. - Гърция по фактури № № 17/06.10.2009 г., 19/22.10.2009 г., 27/23,11,2009 г., 30/27.11.2009 г., 35/27.01.2010 г. и 52/18.05.2010 г. Според съда товарителниците притежават всички необходими реквизити, като от страна на ревизиращите органи не са ангажирани доказателства, които да оборят доказателствената сила на товарителницата по смисъла на чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и по-специално - получаването на стоките от гръцките дружества. Решението е правилно и обосновано. В подробни и аргументирани мотиви съдът е изложил съображенията си относно незаконосъобразността на оспорения пред него акт, които съображения се споделят и от настоящата инстанция. Неоснователно е оплакването, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. Основният спорен момент по делото е наличието на един от елементите от фактическия състав при осъществяване на ВОД - транспортирането на стоките от Република България в друга страна членка. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че в конкретния случай жалбоподателят е представил необходимите документи доказващи наличието на ВОД. Правилно съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, регламентираща ВОД, според която това е доставка на стока от лице от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Алинея 2 на същата правна норма препраща към ППЗДДС, относно документите, с които се доказва ВОД. Уредбата относно документиране на ВОД се съдържа в чл. 45 и съгласно т. 2, б. "а" и "б" ППЗДДС законодателят е предвидил представянето алтернативно на транспортен документ или на писмено потвърждение от получателя на стоката, че тя е достигнала до него, когато транспорта е извършен от получателя или за негова сметка или транспортен когато транспорта е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Събраните доказателства, независимо от характера им на частни свидетелстващи документи, притежават всички изискуеми реквизити - дата на транспортиране и получаване на стоките от България, номер на инвойс фактурата, името на изпращача, на получателя - гръцкото дружество VASSILAGAS S. A., с идентификационния му номер по ДДС и на превозвачите. Обстоятелството, че превозвачът не е представил достатъчно документи за извършения превоз, като пътни листове, тахографски листове, фактури за закупено гориво, заплатени разходи за винетни такси, паркинги и др.), не означава, че товарителниците не съществуват и че превозът не е осъществен. Следва да се отбележи, че представените от доставчика на стоката, фактури за извършен транспорт, издадени от този превозвач, пътни листове обосновават извода, че транспортът на процесните стоки е реално осъществен. При така установените факти съдът правилно е приложил относимите материалноправни разпоредби на чл. 7, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 ЗДДС. По жалбата на "ЕС КОМЕРС 2008" ЕООД: Жалбата е неоснователна. В мотивите на обжалваното решение е изложена подробно фактическата обстановка по спора, отграничен е основният спорен момент по делото, а именно реалността на процесните ВОД и конкретно свързаното с това обстоятелство доказване на транспортирането на процесните стоки. Първоинстанционният съд е изложил обосновани и съответни на фактите по делото правни изводи за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочената част, които се споделят от горестоящата съдебна инстанция. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено. Основните възражения в касационната жалба са насочени към незаконосъобразно ценене от страна на първоинстанционния съд на представените доказателства, респ. към неправилния извод за това, дали се явява доказан международният транспорт по процесните вътреобщностни доставки. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията от първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви. Последните се споделят от настоящият съдебен състав който не намира за необходимо да ги приповтаря. Видно е, че съдът се е произнесъл в 17 пункта по делото, с подробни мотиви, проследил е вътреобщностните доставки от различните доставчици. По отношение на декларираните вътреобщностни доставки са констатирани липсващи документи, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1, б. "в" от ППЗДДС; непопълнени реквизити в международните товарителници, от които да могат да бъдат идентифицирани превозвачът и превозното средство, с което е осъществен превозът; липса на търговски взаимоотношения между българското и чуждестранното дружество и невъзможност количеството стоки да бъде превозено с посочения в международната товарителница документ. Предвид спецификата на всяка една от останалите ВОД и различията в събраните при ревизията доказателства, в първоинстанционното решение са изложени аргументи по отношение на всяка една от тях, по отделно, като настоящата инстанция възприема напълно. Относно доставките с получатели дружествата SALAVAN SUPERMARKET - Великобритания и PAPADOPULOS CHARALAMOS PRISUS 2 - Гърция, е осъществен обмен на информация по линия на административното сътрудничество, надлежно документиран със съответните формуляри. Поради констатираните обстоятелства относно липсата на търговски отношения между дружеството от Великобритания и българското дружество и невъзможността за транспортиране на стоките до Гърция с превозното средство, посочено в международната товарителница, се поставя въпросът за истинността на представените от жалбоподателя ЧМР, съответно за тяхната автентичност. Истинността на тези товарителници включва и преценка на тяхната вярност, а именно установяване предаването на стоките на превозвача, на физическото изнасяне на стоките и получаването на стоките от получателя. Във връзка с доставките към кипърското дружество "A and P Hisa" LTD е видно, че в едната международна товарителница са положени подпис и печат на превозвача, които не могат да бъдат идентифицирани, а в другата са положени подпис и печат на превозвача ЕТ "К. М. 95". По отношение на доставката към гръцкото дружество LILIYA IVANOVA STRATIGEREA съдът преценява като обосновани констатациите на приходните органи, че след като транспортът е извършен от получателя по доставката, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1, б. "в" от ППЗДДС доставчикът следва да разполага с писмено потвърждение, че стоките са пристигнали на територията на Гърция. В контекста на горното касационната инстанция оставя в сила оспореното решение в тази част. Разноски: При горния резултат по делото, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че на страните не се дължат разноски за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение