Решение № 9515 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5895/2013 г.

Решение № 9515 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5895/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Държавна психиатрична болница" гара Карлуково, представлявана от директора, д-р Никифорова, против решение № 35/13.03.13 г. по адм. д. № 75/12 г. по описа на Административен съд-Ловеч с молба за отмяната му като неправилно. Навежда се и довод за недопустимост на съдебния акт. Ответникът, началник РДНСК Северозападен район, представляван от юрк. Игнатов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Ответникът, община Луковит, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Оспорена по жалбата на касатора "Държавна психиатрична болница" гара Карлуково в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-СЗР-21/07.02.12 г., с която началникът на РДНСК Северозападен район на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредил да се премахне незаконен строеж "масивна едноетажна сграда" в поземлен имот № 119014, м. "Конска стъпка", землище с. Карлуково, обк. Луковит, извършен от оспорващия. С постановеното по спора решение Административен съд-Ловеч е отхвърлил оспорването като неоснователно. Предвид характеристиката на обекта като такъв в обхвата на § 5, т. 38 ДРЗУТ и извършването му без строителни книжа, решението съдържа решаващ правен извод за законосъобразност на заповедта, разпореждаща премахването му като незаконен. При установяването, че строежът е извършен през 2008 г. са изложени доводи за неприложимост на разпоредбите на § 16 ПРЗУТ. Решението е правилно, постановено е при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. При безспорните установявания относно вида на обекта /извършени строителни и монтажни работи, вложени материали, предназначение и пр./, липсата на одобрен за него инвестиционен проект и разрешение за строеж, обоснован и в съответствие с материалния закон се явява извода, че се касае до строеж V-та категория, извършен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За определяне строежа като незаконен без значение са конкретните обстоятелства, уставени с гласните доказателства, наложили извършването му. Дори да се приеме, че премахването на подобна сграда е наложено от строителните дейности по ж. п. линията, разположена в близост, изграждането на новата сграда, респ. възстановяването на съществуваща подобна, е подчинено на разрешителния режим по чл. 148 ЗУТ. При липсата на спор относно времето на извършване на незаконния строеж въпрос относно търпимостта му не може да бъде обсъждан, а при установяванията относно извършителят му, се налага извода, че заповедта обосновано сочи касатора като адресат на задълженията по премахването му. В процеса на разрешаване на строителството съответната община има строго регламентирани функции, но не действа служебно, предвид което участието в делото на държавна болница, община и държавният орган, упражняващ контрола върху спазването на ЗУТ и нормативните актове по прилагането му по проектирането и строителството /местнокомпетентната РДНСК/ не сочи на прецедент. При разглеждане на делото съдът е събрал поисканите от страните доказателства, писменото заключение на съдебно техническата експертиза е включил в доказателствения материал в съответствие с процесуалните норми на Глава четиринадесета, Раздел пети от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, изпълнил е и задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК Не се установява и твърдяната недопустимост на обжалваното решение. Същото като постановено в надлежно учредено по повод допустимо оспорване съдебноадминистративно производство се явява процесуално допустимо. Воден от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение