Решение № 11269 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1960/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, срещу решение 8066 от 21.12.2023 г. по описа на Административен съд София-град, постановено по адм. д. 4657/2023 г. В касационната жалба и в становище по същество са наведени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски за касационната инстанция, като се прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, платено от ответника по касационната жалба. Ответник по касационната жалба, В. С., чрез процесуален представител оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което се иска оставянето му в сила. В срока по чл. 213, ал. 4 от АПК, в писмен отговор, се оспорва и основателността на касационната жалба. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 2153-21-99/21.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София град. Оспорваното решение на директор на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане [номер] е отменено и делото е върнато като преписка за ново произнасяне на органа по заявление 2113-21-3532 от 01.06.2022г. допълнено със заявление 02.06.2023г. на В. С. и ТП на НОИ София - град е осъдено на 1050 лв. съдебно-деловодни разноски. Отмененото от първостепенният съд решение на директора на ТП на НОИ София потвърждава разпореждане [номер]/95 от 23.12.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е оставено без уважение искането на ответника по касационната жалба за отпускане на лична пенсия за ОСВ на основанията по чл. 68, ал. 1, т. 2 и чл. 69б, ал. 2 от КСО. С потвърденото разпореждане, длъжностното лице по ПО е приело, че заявителят не отговаря на условията да му бъде отпусната исканата ЛПОСВ, съобразно изискванията на посочените законови разпоредби. Административният орган е приел, че сумарно, ответник по касационната жалба удостоверява общ осигурителен стаж 19 години, 04 месеца и 9 дни от втора категория труд, 10 години, 07 месеца и 26 дни от трета категория труд или общ осигурителен стаж, превърнат по реда на чл. 104 от КСО към трета категория труд - 34 години, 10 месеца и 7 дни. Пенсионният орган е приел, че В. С. няма навършени 64 години и 5 месеца и изискуемият осигурителен стаж в размер на 39 години и 2 месеца, за да придобие право на пенсия за ОСВ по общите условия на чл.68, ал. 1 - 2 от КСО, а по чл. 69б, ал. 2 от КСО, не отговаря на изискването за наличие на сбор от осигурителния стаж и възраст - 100 точки. Длъжностното лице по ПО при ТП на НОИ София-град не приема достоверност на представени от заявителя писмени доказателства, установяващи периоди на осигурителен стаж при различни осигурители и втора категория труд за определени периоди. Решаващият съдебен състав на административния съд след подробна проверка и анализ на представените и приложените в административното производство не се съгласява с изводите на длъжностното лице по ПО, както и изводите на касационният жалбоподател при постановяване на потвърдителното му решение. Анализът на доказателствата наложил правен извод, че административното производство е проведено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели и до неправилно приложение на законови норми, а оттам и незаконосъобразно незачитане на осигурителен стаж на ответника, даващ му право да придобие ЛПОСВ. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Като относими фактически обстоятелства за отмяна на оспорваното пред него решение на директор на ТП на НОИ София град, съдът отрича незачитането на осигурителен стаж при осигурители Алфа Хорестар ЕООД и от Туринг ООД като такъв от втора категория. В тази връзка е изложил съображения за несъобразяване на административния орган с относими разпоредби от ПКТП (отм.) На следващо място, правилни са правните изводи на административния съд, относно обсъждането на редовността на приложени към заявлението удостоверителни документи, както и отбелязвания в трудовата книжка на ответника, заверена от осигурителя Транстурист АД, незаконосъобразно възприето в оспорваното решение. Правилни са изводите на административния съд, по отношение незаконосъобразност на обжалваното решение относно правно организационната форма на осигурителя Автобус ЕООД за периода 17.02.1986 г.-24.08.1991 г. Съдът е извършил активни действия, като е установил неприключена процедура по регистърно производство, като не е обнародвано решение на компетентния съд по преобразувано търговско дружество от ЕООД в ООД. Това търговско дружество е регистрирано и вписано в търговските регистри през 1991 г., като еднолично, преобразувано в дружество с ограничена отговорност. Формално, разминаване в наименованието касателно правноорганизационната форма дори да е установено, следва да се вземе предвид, че посочения БУЛСТАТ/ЕИК в УП, обр. 2, л. 10 от делото, съвпада за ЕООД и ООД. Като се вземе предвид, че търговското дружество не е заличено, би следвало, да се изиска справка, периода и длъжността на трудова ангажираност на ответника. Касационният жалбоподател не твърди, че не е установил осигурители Автобус ЕООД/ООД, както и Транстурист АД. Не противопоставя данни ответникът да не е полагал труд при двамата осигурители. По отношение незачетения осигурителен стаж при осигурител Транстурист АД, решаващият съд не споделя изводите на касационен жалбоподател, по отношение обсъждането на приложената трудова книжка в частта, относно положен труд при този осигурител, като неотговаяща на изискванията по оформянето. Както се сочи, трудовата дейност на ответника по касационната жалба при този осигурител не се оспорва, но в случая, освен констатации по нередовността на трудовата книжка, касационен жалбоподател не е изяснил обстоятелства, пряко засягащи редовността на осигурителното правоотношение. По отношение на развитото оплакване за действителност на документи, по оформянето им с печат на търговско дружество с друга правно организационна форма, но със същата фирма, първостепенният съд е отговорил, като е обосновал извода си. Цитираната от представителя на касационен жалбоподател съдебна практика е известна на настоящия съдебен състав, но същата е фактически неприложима по отношение на процесния обр. УП 3. Тази съдебна практика е във връзка с поредица от спорове, по установени законови нарушения за определени осигурители, а в случая, ответникът не ползва удостоверителни документи от такива. В тази връзка , правилно на същото оплакване отговаря и административния съд, като сочи относима съдебна практика за реда, по който се установява осигурителен стаж. Правилни са изводите на административния съд относно наличието на процесуални нарушения, изразяващи се в несъбиране и необсъждане на доказателства за относими факти и обстоятелства в противоречие с разпоредбата на чл. 35 от АПК. Неоснователно е оплакването на касационен жалбоподател, за процедурно нарушение на административният съд, като не е спазил правилата по чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Касационният жалбоподател неоснователно навежда оплакване за нарушение на съда, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. С определението за насрочване на делото и конституиране на страните съдът е указал на страните доказателствената тежест относно установяването на обстоятелствата от значение за спора от които черпят благоприятни последици. Като сочи нарушение по чл. 35 от АПК, административният съд визира неизпълнение на процесуално задължение на административния орган, вменено по реда на чл. 170 от АПК. Поради това възраженията за необоснованост на мотивите и за нарушение на материалния закон преценени във връзка с доказателствата по делото са неоснователни. От друга страна, в оспорвания административен акт липсват доводи и констатации, че установените с нередовните документи обстоятелства са неверни, че ответникът не е работил при съответния осигурител през целия или през част от удостоверявания период, или че не е работил на удостоверената длъжност. Касационен жалбоподател не противопоставя доказателства, от които съчетано с твърдените удостоверителни документи, да са представени или събрани и такива, установяващи ответникът да не е полагал труд, за което са подавани дължими декларации от известните осигурители. Касационният жалбоподател, и в жалбата и в становището си твърди, че документите не са издадени на датите, които са посочени в тях, но това не означава, че отразените в документите обстоятелства за осигурителния стаж са неверни. Именно в привръзката към чл. 35 от АПК, решаващият съд е приел необосновани изводите на касационния жалбоподател, с които отказва да зачете осигурителен стаж за различни периоди, приемайки документите, които го удостоверяват да са със спорна дата на издаване, или че печатите в тях не били актуални. По отношение отказът на административният орган да признае времето, през което ответникът е бил шофьор на автобус (50+1), настоящият съдебен състав приема основателни съображенията и правните изводи на административния съд, че в тази част оспореното пред него решение е необосновано. Неоснователно административният орган е приел, че след измененията на чл. 53а от ПКТП (отм.) ответникът по касационната жалба не попада в обсега на професиите по тази разпоредба; че не е полагал труд, който да бъде зачетен от втора категория, защото нямало данни за трудова дейност в транспортна фирма за общо ползване, обслужваща вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици. Административният съд правилно отбелязва като процесуално нарушение, при налични документи, административният орган едностранно и непотвърдено с относими доказателства да не признае труда полаган в Алфа хорестар ЕООД и Туринг ООД за втора категория. В подкрепа на изводите на съда, настоящият съдебен състав приема изводите му. В условията на чл. 70 от ПКТП (отм.), обсъждайки представените документи, при отбелязване от работодателя, трудът полаган от работника да се зачете за втора категория, неправилно касационен жалбоподател твърди, че нямало доказателства, които да доказват, че трудът като шофьор на автобус е полаган в транспортна фирма за общо ползване, обслужваща вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици, каквото е изискването на т.53а от ПТКП (отм.). Съображенията и правните изводи на административният съд се споделят от настоящият състав на касационната инстанция. При подробен анализ на събраните доказателства, съдът е приел, че оспорваното пред него решение на директора на ТП на НОИ София-град е необосновано, поради допуснати съществени процесуални нарушение в административното производство. Съществени са нарушенията на административнопроизводствените правила, когато допуснатите нарушения са повлияли или биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, както и ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Приемайки, че допуснатите в случая процесуални нарушения по чл. 35 и чл. 36 АПК осъществят фактическия състав на чл. 146, т. 3 АПК административният съд е достигнал до законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Правилно административният съд е приел, че със заповедта от се е стигнало до нарушаване на общите изисквания на чл. 35 и чл. 36 от АПК, задължаващи административния орган да събере и оцени всички относими доказателства и въз основа на тях да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Наличието на вече събрани доказателства в предходни производства не освобождават административния орган от задължението му по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Липсата на фактически основания за издаване на акта е нарушение на изискванията за форма, тъй като лишават както адресата, така и контролната инстанция от възможност да прецени фактите, а оттам и приложимия закон. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл. 35, чл. 36 АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл. 7 АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл. 35 АПК е една от импликациите на принципа за участие за страните, както и за постигане на обективната истина. Нормата на чл. 35 АПК създава насрещно задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл. 34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл. 7 АПК. Не на последно място, значение има и фактът, че пълното изясняване на фактическата обстановка има определящо значение за конкретното право на засегнатия адресат от акта да получи адекватно и съответстващо При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по останалите спорни обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него С оглед изхода, разноски са дължат на ответник по касационната жалба, които са в доказан размер от 500 лева. Предвид последното, възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника по касационната жалба е неоснователно, като несъобразено с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение