Решение № 3160 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14646/2009 г.

Решение № 3160 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14646/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството по делото е по реда на чл. 145, вр. чл. 146, т. 1 и чл. 149, ал. 5 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "Б. Н. К." ООД - гр. София, представлявано от управителя Веселин Стоянов Балевски, против разрешение за опериране на търговски обект за безмитна търговия № 30/30.12.2003 г. на министъра на финансите, с искане за прогласяване нищожността на т. 4 от разрешението, с които дружеството е задължено да прави ежемесечни отчисления в размер на 2 % от реализирания оборот в полза на Агенция "Митници". Жалбоподателят поддържа, че оспорената т. 4 от разрешението е нищожна, поради това че е издадена от министъра на финансите без същият да е разполагал с компетентност за това. Излагат се съображения, че разрешението за безмитна търговия е издадено по реда и при условията на ал. 2 и ал. 3 от § 26 от ЗИД на Закона за акцизите, в които е предвидено задължението за отчисление в размер на 2 % от оборота на безмитния оператор, но това задължение възниква по силата на закона и за срока, определен в него. Министърът на финансите няма делегация и съответно административна компетентност да определя данъчно-подобни задължения, няма и гражданскоправна компетентност за изисква такива плащания в полза на трето лице. В чл. 12в, ал. 6 от Закона за акцизите (отм.) е предвидено, че за издаване на разрешение за опериране на обект за безмитна търговия се събират държавни такси в размер, определен от Министерския съвет, като не е предвидена възможност за събиране на други такси и данъци. В писмени бележки от пълномощника адв. Валери Борисов се излагат подробни съображения в посочения смисъл, като се поддържа също, че съгласно чл. 84, т. 3 от Конституцията само Народното събрание установява данъците и определя размера на държавните данъци и тези правомощия не могат да се делегират. Жалбоподателят моли оспорената т. 4 от разрешението за безмитна търговия да бъде прогласена за нищожна. Ответникът по жалбата - министърът на финансите, чрез пълномощника юрисконсулт Марияна Цветанова, оспорва жалбата. В писмени бележки са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованото лице - Агенция "Митници", чрез пълномощниците юрисконсултите Йорданова и Енева, оспорва жалбата. Подробни съображения за неоснователност на жалбата се излагат в писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Със заповед № 90/25.03.1992 г. на основание чл. 12, във връзка с чл. 17 от Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол (ЗСВЦВК) и на основание чл. 8 и чл. 9 от ПМС № 15/1991 г. за изменение на валутния режим, ПМС № 26/1977 г. и протокол от 23.03.1992 г. на комисията по провеждане на конкурс за извършване на валутна търговия, министърът на финансите е разрешил на "Братя Василеви" ООД и "Б. Н. К." ООД съвместно да извършват валутна търговия на петрол и петролни продукти на територията на ГКПП "Калотина", при условията определени в същата заповед. В разрешението е посочено, че търговските обекти на ГКПП се ползват за срок от 10 години, а едно от условията за осъществяване на валутната търговия е лицата да отчисляват по сметката на ГУ "Митници" при Министерство на финансите 0,5 на сто от реализирания стокооборот във валута в търговските обекти на ГКПП. Между ГУ "Митници" и "Б. Н. К." ООД е сключен договор от 26.03.1992 г., като в чл. 1 от договора е посочено, че фирмата приема при условията, посочени в заповедта (цитирана е заповед № 196/2.12.1991 г. на министъра на финансите, но по същество няма спор между страните, че този договор е сключен въз основа на заповед № 90/25.03.1992 г.) да извършва валутна търговия на територията на ГКПП "Калотина", като отчислява ежемесечно най-късно до 10-то число на следващия месец по сметка на ГУ "Митници" 0,5 % от реализирания стокооборот от търговския обект. В чл. 17 ЗСВЦВК (отм.) изрично е предоставено правомощие на министъра на финансите при даване на разрешения за извършване на валутна търговия да поставя условия, които трябва да се спазват. Поради това следва да се приеме, че едно от условията, поставени от министъра на финансите при издаване на разрешението, е отчисляване на част от стокооборота от търговските обекти на безмитните оператори в полза на ГУ "Митници". Това правомощие на министъра на финансите, предоставено с посочената законова разпоредба, произтича от качеството му на орган, който упражнява контрол на валутната търговия. От "Б. Н. К." ООД е подадено заявление с вх. № 26-00-725/09.07.2003 г. до министъра на финансите, с което на основание § 20, ал. 2 ПЗР ЗИД на Закона за акцизите (ЗА) е поискало да бъде издадено разрешение за подновяване на разрешението за извършване на безмитна търговия на ГКПП "Калотина" в обекта, който се е експлоатирал от дружеството. С писмо изх. № 26-00-725/25.07.2003 г. министърът на финансите е отказал издаването на разрешение, по съображения, че представените от дружеството документи не отговарят на законовите изисквания. Този отказ е обжалван пред Върховния административен съд и по жалбата е образувано адм. дело № 8868/2003 г. на четвърто отделение. По жалба против мълчалив отказ, алтернативно - против изричен отказ, по същото заявление е образувано и адм. дело № 8956/2003 г. по описа на ВАС, четвърто отделение. След образуване на делата, министърът на финансите е издал разрешение № 30/30.12.2003 г., в резултат на което жалбите по двете дела са оттеглени от "Б. Н. К." ООД и с определения, съответно № 590/27.01.2004 г. по адм. дело № 8868/2003 г. и № 625/27.01.2004 г. по адм. дело № 8956/2003 г., жалбите са оставени без разглеждане и са прекратени производствата по делата. С разрешение за опериране на търговски обект за безмитна търговия № 30/30.12.2003 г., издадено от министъра на финансите, чиято т. 4 е предмет на оспорването в настоящото производство, на основание § 20, ал. 2 ПЗР ЗИД на ЗА (отм.), вр. чл. 12в ЗА (отм.), е разрешено на "Б. Н. К." ООД да извършва безмитна търговия, в обект, намиращ се в зоната на ГКПП "Калотина" - изход, като разрешението е издадено за срок от 3 години, считано от изтичане на срока на заварения договор, сключен между дружеството и ГУ "Митници" от 26.03.02 г., удължен с 10 месеца съгласно § 26 ПЗР ЗИД ЗА (отм.). В т. 4 от разрешението е предвидено, че в срока на разрешението дружеството ежемесечно до 10-то число на всеки календарен месец отчислява по сметка на "Агенция "Митници" 2 на сто от стойността на реализирания за предходния календарен месец стокооборот в търговския обект, за който се отнася разрешението. От правна страна, съгласно § 56 ПЗР на ЗИД ЗМ (ДВ, бр. 63/2000 г., в сила от 1.01.2000 г.) лицата, получили разрешение за извършване на безмитна търговия по реда на Постановление № 15 на Министерския съвет от 1991 г. за изменение на валутния режим и на Наредба № 1 за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на безмитна валутна търговия (ДВ, бр. 64 от 1991 г.), могат да извършват безмитна търговия до изтичането на срока на договора, сключен между тях и Главното управление на митниците, но не по-късно от 31 декември 2002 г. Разпоредба на § 56 е отменена с ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 1.01.2002 г. Заварените правоотношения след отмяната са уредени с разпоредбата на § 26, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗА (отм.), в сила от 1.01.2002 г. до приемане на закон за безмитна търговия, която предвижда, че лицата, получили разрешение за извършване на валутна търговия по реда на Постановление № 15 на Министерския съвет от 1991 г. за изменение на валутния режим, заварени към 1 декември 2001 г., могат да извършват безмитна търговия до изтичането на срока на договора, сключен между тях и Главното управление на митниците, удължен с 10 месеца. Съгласно ал. 3 от същия параграф, за 10-месечния период по ал. 2 лицата правят ежемесечни отчисления в размер 2 на сто от реализирания стокооборот от обектите за безмитна търговия по сметка на Агенция "Митници". Съгласно изменението на чл. 12в, ал. 1 ЗА (отм.) с ДВ, бр. 100/2001 г., в сила от 1.01.2002 г., е предоставено правомощие на министъра на финансите да издава разрешения за безмитна търговия, като според ал. 2 редът се определя с наредба на министъра на финансите. В изпълнение на тази законова делегация е издадена Наредба № 8 от 3.10.2002 г. на министъра на финансите. В § 2, ал. 1 от наредбата е уреден статута на заварените безмитни оператори, за които е предвидено, че могат да продължат извършването на безмитна търговия по същия ред и условия до провеждането на първия конкурс. Съгласно § 20, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗА (отм.), обн. ДВ, бр. 118/2002 г., в сила от 1.01.2003 г., безмитни оператори, на които с акт на министъра на финансите са предоставени права по предходни разрешения, за подновяването на договорите могат да упражнят тези права и да получат ново разрешение за съответните обекти до края на 2003 г. Срокът на новото разрешение започва от изтичане на срока на заварения договор. Както се посочи по-горе, оспореното в настоящото производство разрешение № 30/30.12.2003 г. е издадено именно по реда на § 20, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗА (отм.). От анализа на доказателствата и приложимите правни норми се налага извода, че към момента на издаването на процесното разрешение дружеството - жалбоподател е имало качеството на заварен безмитен оператор на търговски обект за търговия на територията на ГПКК "Калотина". Безспорно е, че по силата на процесното разрешение дружеството е осъществявало безмитна търговия, реализирало е стокооборот - съответно печалба, и е правило съответните отчисления от стокооборота в полза на Агенция "Митници" в размера, установен в т. 4 от разрешението. С цитираната разпоредба на § 20, ал. 2 ЗИД ЗА (отм.) на министъра на финансите е предоставена компетентност да издава нови разрешения на заварените безмитни оператори за съответните обекти. Поради това, че не са предвидени други условия за издаване на новите разрешения, освен да е направено съответно искане в указания срок от лице, което има качеството на заварен безмитен оператор, то следва да се приеме, че министърът на финансите е овластен да издаде разрешение при същите условия, при които е било издадено предходното разрешение, съответно - при които е действал завареният договор. На жалбоподателя е издадено предходно разрешение за безмитна търговия (наричана "валутна търговия" към момента на издаването му) № 90/25.03.1992 г., в което наред с останалите условия е включено и условието дружеството на прави отчисления по сметката на ГУ "Митници" в размер на 0,5 % от реализирания стокооборот в търговския обект на ГКПП. Както се посочи, включването на условия в издаденото разрешение е било в правомощията на министъра на финансите, съгласно разпоредбата на чл. 17 ЗСВЦВК (отм.). В разпоредбата не съществуват допълнителни изисквания относно естеството на тези условия, поради което следва да се приеме, че министърът на финансите е имал правомощието да включва в издаденото разрешение и условия със съдържание като обсъжданото. Това условие е залегнало в чл. 1 от сключения между дружеството и министъра на финансите договор от 26.03.1992 г. и не се спори, че това условие е изпълнявано. Не се спори между страните, че разрешението за извършване на безмитна търговия, съответно сключения въз основа на него договор са продължили да действат при същите условия до изтичане на срока на договора, включително предвид разпоредбата на § 56 ПЗР ЗИД ЗМ. Срокът на договора е продължен с 10 месеца на основание § 26, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗА (отм.), като единствената промяна на условията по договора е относно размера на ежемесечните отчисления по сметка на Агенция "Митници", предвид това че в ал. 3 на същия § е предвидено, че тези отчисления са в размер на 2 % от стокооборота от съответния обект за безмитна търговия. Действително в ал. 3 е посочено, че тези отчисления се правят за 10-месечния период по ал. 2. Следва да се държи сметка обаче за това, че при приемане на разпоредбите на § 26, ал. 2 и ал. 3 ПЗР ЗИД ЗА (отм.) целта на законодателя е била да уреди правоотношенията със заварените безмитни оператори до приемане на закон за безмитната търговия, което обстоятелство е предвидено като условие, определящо срока на действие на самата норма. Същевременно, преди да е приет такъв закон и в рамките на 10-месечния срок на продължения срок с § 26, ал. 2, е приета Наредба № 8/3.10.2002 г. за безмитна търговия (отм.) на министъра на финансите, в сила от 11.10.2002 г., издадена по законова делегация от чл. 12в, ал. 1 ЗА (отм.). В § 2, ал. 1 от наредбата е предвидено, че заварените безмитни оператори могат да продължат извършването на безмитна търговия по същия ред и условия до провеждането на първия конкурс. Към момента на влизане в сила на тази разпоредба са действали условията по договора, така както са променени с § 26, ал. 3 ПЗР ЗИД ЗА (отм.), т. е. завареният безмитен оператор е задължен по силата на законовата разпоредба да прави отчисления по сметка на Агенция "Митници" в размер на 2 % от стокооборота на съответния обект за безмитна търговия. Доколкото в наредбата е предвидено, че заварените безмитни оператори могат да продължат да осъществяват безмитна търговия по същия и ред и условия, а задължението за ежемесечни отчисления в размер на 2 % от стокооборота по сметка на Агенция "Митници" е едно от тези условия, така както е заварено към момента на влизане в сила на посочената разпоредба, то следва че това условие е в сила и за срока, за който е продължено действието на разрешението за извършване на безмитна търговия, съответно - на договора. От изложеното се налага извода, че към момента на влизане в сила на разпоредбата на § 20, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗА (отм.), въз основа на който е издадено разрешение № 30/30.12.2003 г., чиято т. 4 е предмет на оспорването в настоящото производство, заварените условия на договора за осъществяване на безмитна търговия са включвали задължение за безмитния оператор да прави ежемесечни отчисления в размер на 2 % от стокооборота на търговия обект в полза на Агенция "Митници". Правомощието, което е предоставено на министъра на финансите с посочения § е да издаде ново разрешение за безмитна търговия при същите условия, при които е било издадено предходното разрешение. Макар това да не е изрично предвидено в разпоредбата, то се извежда от тълкуването на съдържанието й, след като е предвидено, че заварените безмитни оператори за подновяване на договорите, сключени въз основа на предходни разрешения на министъра на финансите могат да упражнят тези права и да получат ново разрешение. След като в разпоредбата не е предвидено ограничение относно условията, при които се издава новото разрешение, а от друга страна е предвидено, че се касае за подновяване на договор въз основа на вече получени разрешения въз основа на акт на министъра, следва да се приеме, че подновяването е при същите условия, при които е бил сключен подновявания договор. Както се изложи по-горе, едно от условията по завареното правоотношение, е това за ежемесечни отчисления в размер на 2 % по сметка на Агенция "Митници". При положение, че волята на законодателя е била с издаването на новите разрешения от министъра на финансите, респективно - при продължението на договорите, това условие да отпадне, то следваше изрично да се посочи в текста на § 20, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗА (отм.). В случая обаче такова ограничение или изключване липсва. От изложеното се налага извода, че министърът на финансите е оправомощен по § 20, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗА (отм.) да издаде новото разрешение за безмитна търговия при същите условия, при които е било издадено завареното разрешение, което включва и условието за отчисления в полза на Агенция "Митници" в размер на 2 % от стокооборота, което в конкретния случай е включено в текста на т. 4 от разрешение № 30/30.12.2003 г. Следва да се отбележи, че при тълкуване на приложимите правни норми за процесните правоотношения е необходимо да се държи сметка за специалния режим на безмитната търговия, съществуващ към процесния период, който от своя страна произтича от естеството на този вид търговия, което създава възможност за реализиране на значителни по размер оборотни, съответно - печалба, предпоставка за което е и издаването на разрешение от оторизирания държавен орган за осъществяване на търговия по този ред на съответните търговски обекти. При положение, че съответният икономически оператор се е възползвал от предоставената възможност да осъществява такава търговия, което изрично е заявил и с подаденото заявление за издаване на ново разрешение вх. № 26-00-725/9.07.03 г., осъществявал е такава в срока на новото разрешение, то следва да изпълнява и нормативните условия за осъществяване на такава търговия. Неоснователен е доводът в жалбата за нарушение на чл. 84, т. 3 от Конституцията на Р България. С оспорената т. 4 от разрешението не е предвидено данъчно задължение или както се посочва в жалбата "данъчно-подобно задължение", тъй като според естеството на предвиденото отчисление в полза на Агенция "Митници", същото не отговаря на съществените характеристики на данъчното задължение, като безвъзмездно, едностранно определено публичноправно задължение. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че при издаване на разрешение за безмитна търговия № 30/30.12.2003 г. министърът на финансите е имал правомощието да включи в съдържанието на разрешението и условието по т. 4 от същото за ежемесечни отчисления в размер на 2 % от стокооборота в полза на Агенция "Митници". В изложения по-горе смисъл са решение № 674/14.01.2011 г. по адм. дело № 5730/2010 г. и решение № 14030/22.11.2010 г. по адм. дело № 6964/2010 г., и двете на ВАС, първо отделение, които са постановени по сходни казуси. Въпреки че пред настоящия състав не се поддържа подобно основание за нищожност на разрешението, за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не споделя изразеното становище в решения № 3667/19.03.2009 г. по адм. дело № 296/2009 г. и № 9415/6.07.2010 г. по адм. дело № 6447/2010 г. на петчленни състави на първа колегия на на ВАС. В тези решения, постановени по сходни казуси е прието, че т. 4 от разрешенията за безмитна търговия е нищожна на основание чл. 6, ал. 3 ГПК (отм.) и чл. 4, ал. 2 от Закона за съдебната власт (отм.), които предвиждат, че никое друго учреждение не може да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. Този извод е направен предвид това, че разрешенията за безмитна търговия, издадени на основание § 20, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗА (отм.) са издадени от министъра на финансите по време на висящността на съответните съдебни производства пред четвърто отделение на ВАС, образувани по жалби на заварени безмитни оператори против отказа на министъра на финансите да издаде нови разрешения по реда на цитирания параграф. Както се посочи по-горе, по жалба на "Б. Н. К. " ООД против отказа на министъра на финансите да издаде разрешение по искане вх. № 26-00-725/9.07.03 г. са били образувани съдебните производства по адм. дела № 8868/2003 г. и № 8956/2003 г. по описа на ВАС, които са прекратени по искане на самия жалбоподател след оттегляне на жалбите, поради това че исканото разрешение е било издадено междувременно (разрешение № 30 от 30.12.2003 г.). Разпоредбите на чл. 6, ал. 3 ГПК (отм.) и чл. 4, ал. 2 ЗСВ (отм.) не намират приложение в случая, тъй като с издаването на исканото разрешение министърът на финансите е удовлетворил претенцията на дружеството и за него очевидно не е съществувал правен интерес от продължаване на съдебното производство. С издаването на разрешението министърът на финансите не е разрешил съдебен спор, а е издал искания административен акт, което е било в неговите правомощия, съгласно § 20, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗА (отм.). Предметът на съдебния спор е бил свързан с отказ на министъра на финансите да издаде разрешение и дори при уважаване на жалбата в този случай, съдът не е компетентен да издаде искания административен акт, а следва да върне преписката на съответния орган. Затова не може да става въпрос за изземване от друг орган за разрешаване на съдебен спор. Правомощието на министъра на финансите да издаде исканото разрешение не е било преклудирано към момента на издаването му. Следва в тази връзка да се държи сметка за т. 8 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/76 г. на Пленума на Върховния съд, което е било приложимо за случая и според което за административния орган сроковете по чл. 8 ЗАП (сега отм.) са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран; издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание. Ако се приеме, че към момента на издаването на разрешението министърът на финансите не е имал правомощието да го издаде, поради висящия съдебен процес по законосъобразността на предходния отказ за издаване, то от това би следвало, че е издаден нищожен административен акт в неговата цялост. Подобно разрешение, освен че не съответства на приложимите правни норми, очевидно не е в интерес на самия жалбоподател, след като същият е получил право да осъществява безмитна търговия за продължения срок от 3 години именно въз основа на това разрешение. Както се посочи, такива доводи за нищожност не са поддържани в настоящото производство, а горните съображения се излагат само поради наличието на съдебна практика в посочения смисъл по сходни дела. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото, исканията на ответника и на заинтересованата страна за присъждане на юрисконсултски възнаграждения, направени чрез процесуалните им представители, са основателни. Предвид предмета на правния спор жалбоподателят дължи на тези страни юрисконсултско възнаграждение в размер по 150 лв., определен съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,