Решение № 12557 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7412/2017 г.

Решение № 12557 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7412/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 230 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Л. М. П. от гр. Н. Загора, срещу решение по т. 22 от протокол № 21 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 23.05.2017 г., с което на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ жалбоподателката е отстранена временно от длъжността "съдия" в Районен съд - Раднево, до приключване на воденото срещу нея наказателно производство - ДП № 204/2017 г. по описа на СО на СГП - СЗ "А". Жалбоподателката претендира, че решението е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неуведомяването й за предприетото производство по чл. 230 от ЗСВ и ограничаването на правото й на защита, поради това, че не е участвала в него. Твърди, че са нарушени принципите по чл. 7, чл. 8, чл. 9 и чл. 10, ал. 2 от АПК. Излага твърдения за незаконосъобразност на оспорения административен акт и поради несъобразяването с функционалния имунитет на магистрата, визиран в чл. 132 от Конституцията на Р. Б.. Моли за отмяна на решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) и присъждане на разноски. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрк. Топалова, изразява становище за неоснователност на оспорването. Посочва, че в производството по временно отстраняване от длъжност не следва да се навлиза в казуистиката на наказателното производство и обсъждане на фактическия състав на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК, във връзка с твърденията на жалбоподателката за липса на мотиви за наличие на умисъл при извършване на престъплението. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира жалбата за подадена от надлежна страна и при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Законът за съдебната власт не съдържа разпоредби, създаващи правила за обжалване на решенията на съответната колегия на ВСС, взети на основание чл. 230, ал. 1 от АПК от същия закон. Съдът обаче не може да откаже правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да реши искането - чл. 127, ал. 2 от АПК. Поради това следва да се приеме, че решението на СК на ВСС подлежи на оспорване от засегнатото лице по общия ред, установен от чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ - в 14-дневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Върховния административен съд. По делото е установено, че с искане изх. № 1838/22.05.2017 г. Главният прокурор на Р. Б. е поискал от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на основание чл. 230, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗСВ и чл. 132 от Конституцията на Р. Б., временно да отстрани от длъжност Л. М. П. - съдия в Районен съд - Раднево за срок до приключване на воденото срещу нея наказателно производство - ДП № 204/2017 г. по описа на СО на СГП - СЗ "А". Образуваното срещу Л. П. наказателно производство е за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Като основания за искането е посочено образувано досъдебно производство № 204/2017 г. по описа на СГП - СЗ "А", по което се води разследване срещу Л. П. и предявеното й постановление от 12.05.2017 г. за привличането й като обвиняема за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Искането е разгледано на заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 23.05.2017 г., в което е предложено включването на допълнителни точки за разглеждане на заседанието - т. 21, т. 22 и т. 23, като членовете на колегиалния орган са приели включването им в дневния ред. В обявения дневен ред на интернет страницата на ВСС за заседанието на 23.05.2017 г., т. 22, която касае процесното искане и т. 21 и т. 23, не са включени. Решението по протокол № 21 от 23.05.2017 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), с което жалбоподателката е отстранена временно от длъжността "съдия" в Районен съд - Раднево, обаче е публикувано. В административната преписка има данни за изпращане на съобщение до Л. П. и административния ръководител на РС - Раднево за взетото решение по протокол № 21/23.05.2017 г., което е постъпило в Районен съд - Раднево на 23.05.2017 г. по факс и не е отразено личното връчване на адресатите му. От жалбата на Петрова, подадена до настоящата инстанция, обаче, се установява, че тя е разбрала още същия ден за приетото решение, предвид изложените в жалбата твърдения, че в изпълнение на решението и заповед № 204/23.05.2017 г. на административния ръководител на РС - Раднево, комисия, назначена с цитираната заповед е изискала намиращите се в кабинета й дела, за което е подписала приемо-предавателен протокол. Липсват доказателства, а и твърдения за уведомяването й за започналото производство по чл. 230, ал. 1 от ЗСВ. Страните не спорят, че срещу Л. М. П. има висящо наказателно производство за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) - ДП № 204/2017 г. по описа на СО на СГП - СЗ "А". Тези факти се подкрепят и от представените по делото постановление за образуване на досъдебно производство от 21.04.2017 г. от СГП - СЗ "А" и постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, издадено от прокурор при СГП - СЗ "А". Съгласно чл. 132 от Конституцията на Р. Б. при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Наказателното производство, по което жалбоподателката е привлечена като обвиняема касае документно престъпление. Съгласно чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Визираната хипотеза сочи, че административният орган действа при условията на обвързана компетентност, произнасяйки се с решение, което има характер на принудителна административна мярка. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд. В Закона за съдебната власт липсва разписана процедура за издаване на актове като процесния, поради което приложение следва да намерят общите правила на ЗСВ и АПК. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд възприема като основателни доводите на жалбоподателката за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Такива по аргумент от чл. 26 от АПК са неуведомяването на жалбоподателя за започналото производство по чл. 230, ал. 1 от ЗСВ. За да бъде обаче посоченото нарушение на административнопроизводствените правила съществено и оттук основание за отмяна на оспорения акт, неговото допускане следва да е повлияло или да е могло да повлияе върху съдържанието на акт, когато ако не беше допуснато - би могло да се стигне и до друго решение. Ако нарушението не е повлияло върху съдържанието на акта, то същото е несъществено (в този смисъл "Административно право", проф. К. Л., 2001, стр. 126 - 127, както и константната съдебна практика на административните съдилища). Фактите по спора сочат, че въпреки допуснатото нарушение във връзка с участието на жалбоподателката в административното производство, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е съобразил вярно обстоятелствата по случая, анализирала е правилно посочените основания за отстраняване и е приложил точно материалноправните разпоредби, в частност чл. 230, ал. 1 от ЗСВ. Фактическият състав от посочената норма е наличен и допуснатото временно отстраняване е в съответствие с целта на закона. Позоваването от жалбоподателката на твърдения, че искането на главния прокурор е немотивирано, поради това, че не е изследвано дали престъплението е умишлено, е неоснователно, тъй като субективната страна на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК, за което й е повдигнато обвинение няма отношение към настоящия спор, и от постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, се установява, че престъплението, за което е привлечена, е извършено умишлено. Неоснователни са възраженията за нарушение на чл. 7, чл. 8 и чл. 9 от ЗСВ, поради това, че административният орган не е събрал и обсъдил доказателствата от значение за случая. Юридическият факт от хипотезиса на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ - привличане като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер е било безспорно установено. Към момента на постановяване на решението на СК на ВСС срещу съдия Петрова не са били налице данни за прекратяване на досъдебното производство или като цяло на съдебен акт, с който се прекратява наказателното производство или оправдателна присъда срещу магистрата. Няма и твърдения от страна на жалбоподателката в този смисъл. Предвид изложеното не могат да бъдат споделени оплакванията на Петрова, че СК на ВСС не е изяснила обективно и всестранно фактите и обстоятелствата от значение за случая, и е лишил магистрата от участие в производството пред СК на ВСС, както и че последният е приел решение по искане, което е немотивирано. Неоснователно е също възражението, че решението е незаконосъобразно, поради това, че е взето с участието на чл. от състава на СК на ВСС, който има заинтересованост по случая, тъй като срещу Д. У. е стартирала прокурорска проверка въз основа на свидетелски показания на жалбоподателката. Решението на СК на ВСС е взето с 9 гласа "за" и 3 "против", което води на извода, че дори и да не беше участвал визирания чл. на СК на ВСС, решението отново щеше да е валидно. Освен изложеното следва да се отбележи, че Д. У., не е правил изказвания в заседанието на СК на ВСС, проведено на 23.05.2017 г. по процесната точка от дневния ред, с което да е повлиял на другите членове на колективния орган да гласуват "за" временното отстраняване от длъжност на Л. П. По отношение на начина на съобщаване и изпълнение на решението на СК на ВСС, следва да се отбележи, че то не може да повлияе върху законосъобразността административния акт, тъй като в случая административният орган е изпълнил задължението си за съобщаване, но действията на администрацията на РС - Раднево и заповедта на административния ръководител, не са указани от СК на ВСС, за да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство. Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че административния орган не е отчел функционалния имунитет на магистрата, визиран в чл. 132 от Конституцията на Р. Б.. Разпоредбата на чл. 132 от КРБ разпорежда, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. При наличие на последната хипотеза, разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ЗСВ предвижда, че когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Анализът на нормата на чл. 132 от Конституцията на Р. Б. води до еднозначен извод, че за приложението й следва да е налице привличане на магистрат като обвиняем за извършено престъпление за служебно действие и постановени актове от съответния магистрат. В случая престъплението, за което е привлечена Петрова е във връзка със съставянето на официален документ - протокол от съдебно заседание, в който е удостоверила неверни обстоятелства и изявления. Несъмнено изпълнителното деяния на престъплението по чл. 311, ал. 1 от ЗСВ е свързано с дейността, която извършва Петрова в качеството й на съдия, поради което не може да се твърди, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на Р. Б. Административната принуда в една правова държава е правова принуда. Основанията за налагането й, органите, които я прилагат, правните субекти, спрямо които се прилага, мерките за въздействие и редът за прилагането й са нормативно установени. В случая това са разпоредбите на чл. 230 - 232 от ЗСВ. Текстът на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ съдържа виждането на законодателя за несъвместимост между изпълнение на функционалните задължения на магистрата и качеството му на страна в наказателно производство от общ характер, от което той е зависим. Това законодателно решение несъмнено е в защита на обществения интерес, който изисква в правораздавателната дейност да участват само независими магистрати и този обществен интерес е толкова значим, че оправдава ограниченията, които отстранените от длъжност търпят до приключването на наказателното производство. Предвид изхода на спора, основателно се явява искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответника - Съдийската колегия на ВСС, поради което на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателката следва да бъде осъден да заплати сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,