Решение № 2988 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7735/2014 г.

Решение № 2988 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7735/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ОД "Земеделие" - гр. Плевен срещу решение № 246/19.05.2014 г. по адм. дело № 283/2014 г. на Административен съд - Плевен с което е отменена по жалба на Константин Владимиров Керезов негова заповед № РД-15-22/07.03.2014 г. Касаторът поддържа, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяната на съдебния акт и връщането на делото за ново разглеждане. Ответникът по касационна жалба - Константин Владимиров Керезов, жив. в гр. Плевен, чрез процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Керезов е заемал длъжността "Главен експерт" в Главна дирекция "Аграрно развитие" при Областна дирекция "Земеделие"-Плевен, с придобит ранг II младши. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че с проведено оценяване на служителя за индивидуалното изпълнение на длъжността за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., на 05.02.2014 г. от оценяващия ръководител е определена годишна оценка "Неприемливо изпълнение". На 10.02.2014 г. е подадено писмено възражение от служителя срещу годишната оценка, в което се изразява несъгласие с изводите на оценяващия ръководител. Във връзка с постъпилото възражение е дадено становище от Главен директор на ГД "Аграрно развитие", в качеството на оценяващ ръководител, в което отново се изразява мнение за неприемливо изпълнение на длъжността от оценявания служител. На 17.02.2014 г. контролиращият ръководител - директорът на ОД "Земеделие" - Плевен е потвърдил поставената оценка "Неприемливо изпълнение", като е изложил допълнителни мотиви за поставянето на най-ниската оценка в графата "Коментар". Със заповед № РД-15-22/07.03.2014 г. на Директора на ОД "Земеделие" - Плевен, на основание чл. 107, ал. 2 и 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Константин Керезов, поради това, че е получена най-ниска годишна оценка - "Неприемливо изпълнение" при оценяване изпълнението на служителя за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. Със същата заповед е определено да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. в размер на 4 работни дни. За да отмени обжалвания административен акт съдът приема от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като това обстоятелство представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт и води като краен резултат води до материална незаконосъобразност на акта. Така постановеното решение е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата. Основните възражения на касатора са свързанис преценката на съда за законосъобразността на извършеното на служителя оценяване и спазването на чл. 14, чл. 18, ал. 1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), вр. с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, както и че изводите на първоинстанционния съд са в противоречие с представените доказателства по делото. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Значението, което провеждането на процедурата по оценяване има за законосъобразността на заповедта по чл. 107, ал. 2 ЗДСл е обусловила и анализа на процедурата по оценяването на Керезов, който съдът извършил. Както обосновано сочи съдът в мотивите си получената в нарушение на производствените правила оценка не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Касаторът твърди, че съдът неправилно тълкувал и приложил чл. 14 и чл. 18 от НУРОИСДА. Счита, че доказателствата по делото установяват спазването от оценяващия орган на законовите изисквания. Видно от мотивите на оценяващия ръководител служителят демонстрира незадоволително равнище на знания и умения, необходими за ефективно изпълнение на длъжността; затруднява се когато трябва да работи по няколко задачи едновременно, често пропуска важни срокове, не търси начини за повишаване на продуктивността и качеството на работата си; не е склонен да споделя информация, знания и опит с колеги, не използва и подценява опита на колегите си; не дава обратна връзка за своята работа и слабо се интересува от работата на другите членове на екипа и не умее да работи в екип; често предоставя услугите със закъснение или с незадоволително качество; понякога се държи грубо и с неуважение към служителите или проявява липса на съпричастност с трудностите и проблемите им; в случай на необходимост рядко оказва подкрепа; не отчита дейността си пред главен директор на ГД"АР" са все показатели, които са оценени но констатациите по тях не се базират на конкретно установими факти и обстоятелства, които да могат да бъдат проверени и отнесени към крайните изводи на оценяващия ръководител относно компетентностите на служителя и изпълнението на целите в индивидуалния работен план. Липсват посочени конкретни събития по дата, място, отнасяне на конкретни действия на служителя, рефлектиращи върху конкретно посочени негови колеги. В този смисъл по делото не са представени доказателства - докладни записки от служители за възникнали конфликти, образци от неправилно изготвени документи и пр., обуславящи твърденията на оценяващия ръководител. Правилни са изводите на съда, че в административната преписка не се съдържат данни, от които да се установи кои от целите, описани в индивидуалния план не са постигнати, респ. кои основни задължения, дефинирани в длъжностната характеристика не са изпълнени. От друга страна, между оценките дадени към момента на междинната среща и тази от заключителната среща има съществени и необосновани противоречия. Така осъщественият начин на оценяване не съответства на изискването на чл. 76, ал. 7 ЗДСл вр. чл. 76, ал. 1 ЗДСл, което е достатъчно основание да се приеме за правилен извода на съда за издаден административен акт при допуснати съществени нарушения на процедурата. Вярно е, че коефициентът, респ. поставянето на оценка "неприемливо изпълнение" е правомощие на административния орган, упражнявано по целесъобразност и неподлежащо на съдебен контрол. Следва обаче да се направи ясното разграничение, че съдът е изследвал законосъобразността на предхождащата поставянето на оценката процедура в съответствие с разпоредбата на чл. 169 АПК. Съдът споделя изцяло мотивите на съда, че предвид назначаването на оценяващия ръководител едва на 12.09.2013 г. последният не е имал обективната възможност да знае и да следи за качеството на дейността на оценявания като същото е относимо и за контролиращия ръководител в лицето на Директора на ОД "Земеделие"- Плевен, който е назначен на длъжността от 31.07.2013 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер от 300 (триста) лв., представляващи адвокатско възнаграждение, надлежно доказано с приложен на л. 13 от делото договор за правна защита и съдействие от 30.05.2014 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение