Решение № 12570 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10275/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЕС Трейдинг ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Петрова, против Решение 3204 от 30.07.2025г., постановено по дело 943/2024г. по описа на Административен съд-Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-16001620006489-091-001 от 06.08.2021 г., издаден от И. Кръстев на длъжност началник на сектор, възложил ревизията, и Т. Костадинова на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 558 от 26.10.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установените задължения за корпоративен данък за периода 2013 год. 2018 год. в общ размер на 72 685.74 лева с прилежащи лихви 33 236.10 лева, както и допълнително начисления данък върху добавената стойност за периода от м.12.2013 год. до м.12.2018 год. в общ размер на 643 134.38 лв. с прилежащи лихви 286 049.35 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на всички основания по чл.209, т.3 АПК. Поддържа, че оспореният ревизионен акт е нищожен, поради нередовно връчване на РД и ЗВР в ревизионното производство, както и неподписването на акта с квалифицирани електронни подписи. Необосновано съдът е приел, че липсата на документална обоснованост на всички счетоводни записвания в дружеството на ревизираното лице, неотчитането на приходите от продажба на стоки, както и непредставянето на първични счетоводни документи, обуславяло извършването на ревизията по особения ред. Неправилно решаващият състав не е ценил протоколите за преоценка и описи на стоки. Твърди се, че по делото са ангажирани доказателства, установяващи извършването на разплащане по процесните доставки. Оспорва се тезата на съда, че отразените в отчетните регистри по ЗДДС фактури за продажба на услуги са били налични в счетоводството на ревизираното дружество, но не са намерили отражение в оборотните ведомости, съответно в ГДД. Навежда възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да му присъди разноски. Ответникът - Директор на дирекция ОДОП - Пловдив, чрез процесуалния си представител Панова, в писмено становище, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав е сезиран и с касационна жалба /наименувана "частна жалба"/ от Директор на дирекция ОДОП, чрез процесуалния си представител Панова, против Решение 3204 от 30.07.2025г., постановено по дело 943/2024г. по описа на Административен съд-Стара Загора, в частта му, в която НАП е осъдена да заплати в полза на Ес Трейдинг ЕООД сумата от 1 700 лева, представляваща сторени разноски по делото. Поддържа, че първоинстанционният съд неоснователно е възложил разноски в тежест на приходната администрация, доколкото такива се присъждат при окончателно уважаване на жалбата, а при връщане на делото за ново разглеждане, без окончателен благоприятен резултат, разноски не се следват. Ответната страна по тази касационна жалба - Ес Трейдинг ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Марковски, в писмено становище оспорва основателността на частната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Делото е на фаза втора касация. С Решение 11952 от 06.11.2024г., постановено по дело 4725/2025г. по описа на ВАС, е отменено Решение 703 от 27.02.2024 г., постановено по адм. дело 722/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Дадени са задължителни указания за излагане от първоинстанционния съд на мотиви относно начина на определяне на данъчната основа за обследваните периоди, по конкретно следва да се определят данъчните основи по първичните и вторичните счетоводни документи, както и да се установи дали е налице дублиране на едни и същи стойности при облагане на липси по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и облагане на укрити приходи от продажбата на липсващи стоки. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Стара Загора е била законосъобразността на Ревизионен акт (РА) Р-16001620006489-091-001 от 06.08.2021 год., издаден от И. Кръстев на длъжност началник на сектор възложил ревизията, и Т. Костадинова на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 558 от 26.10.2021 год. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Ес трейдинг ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 2013 год. 2018 год. в общ размер на 72 685.74 лева с прилежащи лихви 33 236.10 лева и задължения по ЗДДС за периода от м.12.2013 год. до м.12.2018 год. в общ размер на 643 134.38 лв. с прилежащи лихви 286 049.35 лв. Ревизията е повторна след отмяна на предходния РА с решение 515 от 20.10.2020 год. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното дружество, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, подписан валидно с квалифицирани електронни подписи; без съществени нарушения на процесуалните правила, при доказани основания за извършване на ревизията по особения ред и при правилно прилагане на материалния закон при определяне на данъчната основа за облагане. Съдът е счел, че ревизираното дружество не е доказало възраженията си за продажби на преоценени стоки и за коригиране на подадените данъчни декларации като основание за намаление на определената с ревизионния акт основа за облагане. Ценил е заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, според което не е налице дублиране на начисления допълнително ДДС за установените липси и облагането на укритите доходи. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано на събраните доказателства съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи и е валидно подписан с квалифицирани електронни подписи, както и че липсва друго основание за нищожност на оспорения ревизионния акт. Неоснователно е наведеното възражение за нищожност на ревизионния акт поради нарушена процедура на връчване на РД и ЗВР на електронен адрес на дружеството, за което действие на органа по приходите не е давал изричното си съгласие, а съобщението е следвало да бъде връчено на адреса по чл.28, ал.1 от ДОПК. ЗВР Р-16001620006489-020-001 от 28.10.2020 год. е връчена по електронен път, като по делото е представена надлежно заверена разпечатка от ИС Контрол удостоверение за извършено връчване по електронен път чрез активиране на електронната препратка към съобщението за ел. връчване на документи. Връчването е надлежно осъществено и удостоверено от самия жалбоподател с последващи процесуални действия по оспорване на ревизионния акт по административен и съдебен ред. Неоснователно е и възражението за нищожност на оспорения РА, поради допуснати нарушения, свързани с ненадлежно връчване на съставения при първоначалната ревизия ревизионен доклад. Вярно е, че при повторна ревизия се възстановява висящността на ревизионното производство, като става въпрос за едно ревизионно производство. Това обаче не означава, че при евентуално допуснати нарушения при връчването на РД при първата ревизия, включително твърдените от жалбоподателя, същите са се отразили на валидността на ревизионния акт, издаден при повторната ревизия. Не се споделят от настоящия състав доводите на касатора за нищожност на оспорения акт, поради невалидността на електронните подписи, с които са подписани издадените в ревизионното производство електронни документи. В тази връзка е приетото без оспорване заключение на съдебно-техническа експертиза относно съответствието на електронните подписи на издателите на ревизионния акт с изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Касационните оплаквания, че липсват основания за ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, са неоснователни. Съдът правилно е приел, че на база събраните още при първата ревизия доказателства са налице основания за ревизия по този ред. Ревизиращите органи са установили несъответствия между отчетените приходи и разходи в годишните финансови отчети и данните в оборотните ведомости на дружеството по сметки 702 Приходи от продажби на стоки и 304 Стоки. Част от записванията в счетоводството не са подкрепени с първични документи, което нарушава Закона за счетоводството и означава, че финансовите отчети не отразяват вярно дейността на дружеството. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че за 2017 и 2018 г. дружеството не е отчело всички приходи от услуги в отчетите и оборотните ведомости те са в по-малък размер при съпоставянето им с тези в дневниците по ЗДДС. Някои фактури, макар да са налични в счетоводството, не са включени в оборотните ведомости, ОПР и годишните данъчни декларации. Нередовното счетоводство се признава и от самия жалбоподател, който твърди, че причината е здравословното състояние на счетоводителката. Съдът обаче правилно е приел, че дружеството не е отчело пълния размер на приходите и на отчетната стойност на продадените стоки. Ето защо е доказано наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК данни за укрити приходи и водене на счетоводство, което не позволява определяне на данъчната основа. Верен е изводът на административния съд, че дружеството не се е справило с доказателствената тежест да установи причините за обезценка на 50% от стойността на стоката с налични, годни за това доказателства, с които да се докажат сроковете на годност на стоките, нарушени ли са техните физико-химични свойства и пр. Ангажираните от жалбоподателя протоколи и описи не следва да се ценят като годни доказателства, тъй като за тях се налага изводът, че са съставени за целите на ревизионните производства. При липсата на каквито и да било други безспорни доказателства, които да кореспондират помежду си и еднозначно да удостоверяват, че е налице действително извършване на обезценка на МЗ в посочените количества и стойност, решаващият орган е приел, че така представените документи не могат да бъдат самостоятелно кредитирани като убедително доказателство за фактическо изпълнение по тях. Изтичането на срока на годност действително може да послужи като основание за преоценка на стойността, но следва да е доказано със съответните документи, като сертификати за качество и срок на годност (каквито обаче не са представени), за да може да се приеме, че преоценката се базира на най-сигурните съществуващи данни по време на съставянето на тази оценка, като се отчитат колебанията в цените и себестойността, което в случая не е сторено. След като не се установява да е извършена преоценка на МЗ , вярно е прието, че от страна на ЕС Трейдинг ЕООД са осъществени облагаеми доставки със стоки и за същите не е начислен ДДС по смисъла и в сроковете на чл.82, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗДДС, респ. и правилно е определена данъчната основа за 2014г., 2015г., 2016г. , 2017г. и 2018г. и допълнително установения корпоративен данък за същите периоди. Неоснователни са доводите в жалбата, че в случая не е доказано наличието на липси по съображения, че не е била извършена необходимата инвентаризация. При повторното разглеждане на делото, ВАС е дал указания, че трябва да се определят данъчните основи въз основа на първичните и вторичните счетоводни документи и да се установи дали има двойно облагане едновременно като липси по чл. 79, ал. 3 ЗДДС и като укрити приходи от продажба на липсващите стоки. При ревизията е установено несъответствие между отчетените приходи (сметка 702) и разходите за продадени стоки в годишните оборотни ведомости и данните в отчетите за приходи и разходи. Представените ведомости и записвания по сметки 304 и 702 не съответстват на посоченото в ОПР, като липсват ведомостите, въз основа на които са изготвени ОПР, както и документи за връзка между количествата и стойността на стоките. Част от фактурите за продажби също не са представени. Вещото лице, по изготвената и приета без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, е имало за задача да изчисли данъчните основи по два варианта на база първични документи и на база вторични документи (както е било сторено в ревизията). От анализа се вижда, че дори при метода на приходната администрация има различия в изчисленията включително в надценката и разходите. В о.с.з на 10.06.2025 г. на вещото лице е зададен въпрос дали надценката би се променила, ако се отчетат всички продажби, включително тези без фактури. Експертът потвърждава, че би се променила, от което следва, че приетата от органите по приходите надценка е по-точна, тъй като е безспорно установено неиздаване на фактури за всички продажби. Правилно съдът е ценил и заключението на вещото лице, съгласно което не е налице дублиране на начисления допълнително ДДС за установените липси и облагането на укритите доходи. Основателно се явява възражението на касационния жалбоподател за настъпила абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК в хода на съдебното производство по отношение на установените с ревизионния акт задължения по ЗКПО за 2013 г. и по ЗДДС за данъчен период м. 12.2013г. Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК (в приложимата по време редакция от ДВ бр. 105/2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) с изтичането на 10годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в изрично изброени случаи. В конкретния случай за задълженията за корпоративен данък за 2013 г. и съответните лихви, 10-годишният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2015 г., и е изтекъл на 01.01.2025 г. / чл. 93 ЗКПО и чл. 171, ал. 2 от ДОПК/ По силата на чл. 89, ал. 1 във връзка с чл. 125, ал. 5 ЗДДС, данъкът върху добавената стойност като резултат за периода е следвало да бъде внесен в срок до 14- то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Поради това за установените с ревизионния акт задължения за ДДС за внасяне за данъчни периоди за м. 12.2013г., 10-годишният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2015г. и е изтекъл на 01.01.2025г. На това основание решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт за посочените задължения по ЗКПО за 2013 г. корпоративен данък в размер на 23 456, 86 лева и съответните лихви от 17 505, 56 лева, както и за установените задължения за ДДС в общ размер на 3417, 26 лева и съответните лихви от 2622, 53 лева за м. 12.2013 г., следва да бъде отменено. По аргумент за противното от чл. 160, ал. 4 ДОПК, ревизионният акт в тази част следва да се отмени като съдът не дължи произнасяне по основанието и размера на посочените задължения. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение, в частта в която е отхвърлена жалбата на ЕС Трейдинг ЕООД срещу оспорения ревизионен акт относно допълнително установените задължения за корпоративен данък за периода 2014г.- 2018г. в общ размер на 49 228, 85 лева с прилежащите лихви 15 730, 54 лева, както и допълнително начисления данък върху добавената стойност за периода м.01. 2014г. до м. 12.2018г. в общ размер на 639 717, 12 с прилежащи лихви 283 426, 82 лева, е правилно. В частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт за посочените задължения по ЗКПО за 2013 г. корпоративен данък в размер на 23 456, 86 лева и съответните лихви от 17 505, 56 лева, както и за установените задължения за ДДС в общ размер на 3417, 26 лева и съответните лихви от 2622, 53 лева за м. 12.2013 г., следва да бъде отменено, поради настъпила абсолютна давност на процесните задължения. По касационната жалба /наименувана "частна жалба"/ на директор на Дирекция ОДОП: С обжалваното решение, в частта му за разноските, съдът е осъдил НАП да заплати на дружеството жалбоподател разноски в размер на 1 700.00 лв., представляващи заплатената държавна такса пред касационната инстанция по дело 4725/2024г. Необосновано съдът е възложил в тежест на приходната администрация държавната такса по първото касационно производство, доколкото в крайна сметка жалбата срещу РА е отхвърлена с обжалваното решение на АС Стара Загора т.е. изхода на делото е в полза на НАП. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. второ и трето ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При този изход на спора разноските следва да бъдат разпределени съразмерно между страните, а именно: в полза на НАП се следват разноски в общ размер на 72 417, 81 лева за всички съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение, предвид уважената част на претенцията от 988 103, 33 лева. В полза на ответната страна, събразно отхвърлителната част на оспорения ревизионен акт в размер на 47 002, 21 лева се следват разноски за държавни такси и депозити за вещо лице, в размер на 346 лева. Пред съдебните инстанции не са ангажирани доказателства за сторени разноски за процесуално представителство в полза на на ЕС Трейдинг ЕООД, поради което и такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховен административен съд, осмо отделение,