Решение № 8231 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13328/2014 г.

Решение № 8231 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13328/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Университета по архитектура, строителство и геодезия срещу решение № 5199 от 25.07.2014 г. по адм. д. № 5060/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против Акт за установяване на задължение по декларация № 35/4.02.2013 г., издаден от орган по приходите от отдел МДТ в район "Панчарево" при дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" към Столична община, мълчаливо потвърден от Директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" към Столична община и е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 976,67 лв. Излагат се касационни основания за неправилност на решението. Сочи се, че неправилно е прието в съдебното решение, че такса битови отпадъци за 2007 г. е следвало да се заплати през 2008 г., тъй като такса битови отпадъци се заплаща на вноски през годината, за която се дължи. Поради това давността за такса битови отпадъци за 2007 г. започва да тече от 1.01.2008 г. и изтича на 1.01.2013 г. С оглед датата на акта за установяване на задължение по декларация № 35/4.02.2013 г., следва, че задължението за заплащане на ТБО за 2007 г. е погасено по давност, както за главницата, така и за лихвата. По отношение на претенцията за изтекла погасителна давност за задължението за лихва върху сумите, начислени за ТБО за 2008 г. и 2009 г., счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като в ДОПК не е предвиден изричен текст, уреждащ погасителната давност за лихвите. Излагат се доводи, че съдът се е позовал само на писмените доказателства, представени от ответника и на сключените договори с концесионерите "ДИТЦ" ЕАД и ДЗЗД "Титан София изток", неправилно не взел предвид показанията на разпитаните свидетели. Както свидетелят, доведен от жалбоподателя, така и свидителят, доведен от ответника, са установили, че се касае за район 80% залесен от гора, който не генерира отпадъци. Установило се е, че по време на студентските практики не се ползват съдове за сметосъбиране, нито има възможност на техника да достигне до имота на УАСГ поради това, че същият се пресича само от черен път. През зимните месеци не се извършват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поради което ако такса се дължи, то следва да е за половината от годината. Прави се възражение за прекомерност на присъденото от първоинстанционния съд юрисконсултско възнаграждение, както и на претендираното юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност. Посочил приложимата разпоредба е чл. 171, ал. 1 ДОПК, която предвижда 5-годишна давност, считано от 1.01 на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение. Приел, че таксата за всяка година се заплаща през следващата, в конкретния случай ТБО за 2007 г. се заплаща през 2008 г., поради което давността за 2007 г. започнала да тече от 1.01.2009 г., прекъсната с издаването на обжалвания АУЗД. С оглед на това и на по-голямо основание е прието, че не са погасени задълженията за 2008 г., както и лихвите върху ТБО за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Изложени са мотиви, че процесните имоти, не са били снабдени със самостоятелен съд за събиране и съхраняване на генерираните при ежедневната им експлоатация битови отпадъци, поради което дължимата ежегодна ТБО за тях правилно е определена по правилата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. От представените по делото заповеди, с които кметът на общината е определял през процесните години границите на районите, в които е било извършвано организирано сметосъбиране и сметоизвозване, се видно, че няма имоти, попадащи извън тези граници и няма имоти, които да не са били обслужвани от фирмите по сметосъбиране и сметоизвозване. Всички компоненти на услугата, за която се заплаща спорната такса, се извършват в района, където се намира земята на жалбоподателя. Ответникът е представил многобройни писмени доказателства, установяващи и реалното предоставяне на услугите. В приложения от 1 до 5 по делото се намират множество съставени констативни протоколи, актове за установяване извършените и подлежащи на заплащане работи, както и фактури, в които са описани извършените дейности по събиране и извозване на битови отпадъци, тяхното депониране на определените за целта места, както и почистването на териториите за обществено ползване, съставяни въз основа на сключените договори между Столична община и концесионерите. Направени са изводи, че тези неоспорени от жалбоподателя документи доказват предоставяне на услугите, в договорената с възложителя периодичност и честота, поради което са непротивопоставими на ангажираните от жалбоподателя свидетелски показания за установяване на противното. Посочено е, че свидетелят не твърди пълна липса на услуги, а дава сведения за честотата на предоставянето им. Решението е неправилно частично. Основателни са доводите на жалбоподателя, че задължението за ТБО за 2007 г. е погасено по давност преди издаването на акт за установяване на задължение по декларация № 35/04.02.2013 г., давността за ТБО за 2007 г. започва да тече от 1.01.2008 г. и изтича на 1.01.2013 г. Както е посочил съдът, приложимата разпоредба е чл. 171, ал. 1 ДОПК, която предвижда 5-годишна давност, считано от 1.01 на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение, но неправилно е прието, че задължението е следвало да се заплати през 2008 г. В АУЗД е посочен срокът за плащане на вноските, съгласно решението на общинския съвет по чл. 69 ЗМДТ, до края на годината за която е дължима таксата. Публичното задължение за ТБО за 2007 г. е следвало да се заплати през 2007 г. до края на 2007 г., поради което в случая давностният срок е започнал да тече от 1 януари 2008 г. и изтекъл на на 1 януари 2013 г., след която дата е издаден АУЗД от 4.02.2013 г. С оглед на това решението на административния съд относно задълженията за 2007 г. се явява неправилно, следва да се отмени в тази част, както и да се отмени АУЗД за задължението за заплащане на ТБО за 2007 г. за двата имота, заедно със съответните лихви, за имота по партида № 7218F37085: за 2007 г. - 1540,88 лв. и лихва от 1006,58 лв., за имота по партида № 7218F37086: за 2007 г. - 418,24 лв. и лихва от 273,21 лв. Задълженията за лихви върху ТБО са също публични задължения, поради което и за тях се прилага давностния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че задълженията за лихви върху сумите, начислени за ТБО за 2008 г. и 2009 г., следва да се приложи разпоредбата на чл. 111, б"в" от ЗЗД. Доводите в касационната жалба са само относно извършването на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Относно услугите поддържане на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депо няма възражения от страна на жалбоподателя и съдът е установил, че задълженията за заплащането им са определени правилно. Съдът е посочил, че ТБО не се събира при наличие на основанията по чл. 71 ЗМДТ - когато не се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива, които обстоятелства в случая не са налице. Съдът е изложил мотиви, че дори да се допусне, че извозването не е било извършвано ритмично, то таксата безспорно е дължима за дейностите по обезвреждане на отпадъците и за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Видно от акта е начислена такса върху отчетната стойност на имотите съответно 128 406, 37 лв. и 34 85,67 лв. в промили, съгласно съответното решение на Столичния общински съвет, за 2008 г. е начислена такса 4,2 на хиляда върху отчетната стойност на имота - за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, 4,0 за обезвреждане в депа и/или други съоръжения на битовите отпадъци, 3,8 за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, или общо 12 промила., за 2009 г. 3,8 на хиляда върху отчетната стойност на имота - за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, 4,2 за обезвреждане в депа и/или други съоръжения на битовите отпадъци, 4,0 за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, или общо 12 промила, за 2010 г. - 4,6 на хиляда върху отчетната стойност на имота - за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, 3,2 за обезвреждане в депа и/или други съоръжения на битовите отпадъци, 4,2 за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, или общо 12 промила, за 2011 г. - 3,7 на хиляда върху отчетната стойност на имота - за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, 2,8 за обезвреждане в депа и/или други съоръжения на битовите отпадъци, 3,5 за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, или общо 10 промила, за 2012 г. 3,8 на хиляда върху отчетната стойност на имота - за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, 2,8 за обезвреждане в депа и/или други съоръжения на битовите отпадъци, 3,4 за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, или общо 10 промила. Възраженията в касационната жалба касаят задължението за таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, във връзка с което са разпитвани свидетели пред административния съд, който е възпроизвел и обсъдил показанията на свидетелите. От показанията на свидетеля на жалбоподателя е установено, че имотът е от 10 дка, от които 80% гора, а останалото равнинен терен. Базата се използва като геодезически полигон за учебни практики на УАСГ. До имота се стига по горска пътека от селото и по път с дължина 1,5 км, от които са асфалтирани около 400 м, а останалата част е коларски път. Имотът не е заграден и през него минава коларски път, само намиращият се там фургон (около 100 кв. м) е заграден с телена ограда. Във фургона се държат геодезически уреди, които се използват от студентите в практическите им занятия. Практиките се провеждат от м. март до м. октомври. През зимата няма студенти, тъй като не може да се достигне до там и да се провежда практика. Според свидетеля студентите не генерират отпадъци, такива се оставят от идващите туристи и от хората от къщите. Контейнер за сметосъбиране има на 100 м надолу от фургона, с обем около 2 куб. м. По-надолу, на 2 км от имота, до стопанството, има още един контейнер. Според свидетеля сметосъбиране се извършва веднъж на няколко месеца, като е невъзможно контейнерът да се освобождава веднъж път седмично, а това не е и необходимо. През зимата свидетелят е ходил много пъти там и до сега не е виждал кола на сметосъбиране, която да извозва контейнера. През зимата кола на сметосъбиране не може да стигне до имота, освен ако не е високопроходима, тъй като пътят не се почиства. Според свидетелката на ответника в близост до имота има поставен съд за битови отпадъци - тип контейнер 4 куб. м, от който сметта се извозва веднъж седмично. Пътят до него е асфалтиран. През зимата също се извършва сметосъбиране и сметоизвозване. Колата е специализирана и има възможност да отиде независимо какъв е пътят. Установеното от свидетелят, че имотът е от 10 дка, от които 80% гора, и че през студентските практики през летния сезон не се генерират отпадъци е свързано с количеството отпадъци, а в случая таксата не е определена според количеството отпадъци, а пропорционално по определените промили от общинския съвет върху отчетната стойност на имота, съдът е установил, че не е заявено ползване на индивидуални съдове за отпадъци. Доводите, че отпадъците са от преминаващите туристи и живеещите в района не означава, че задължението за заплащане на сметосъбиране и сметоизвозване не е за собственика на имота. Противоречиви са показанията на свидетелите относно обстоятелството дали през зимата се извършва сметоизвозване от по- близкия контейнер до имота на УАСГ. В писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя пред административния съд е посочено, че от приетите в съдебно заседание описи на извършени дейности по сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2007 г. - 2012 г. ясно се вижда, че част от тези документи касаят сметоизвозването и сметосъбирането на целия район "Панчарево", за което не се спори. В становището на Началник РП "Панчарево" се посочва, че месността "Ловджийска чешма", в която са и имотите на УАСГ се намира в сектор 1. Представени са описи на извършените дейности по почистване на сектор 1, от които се вижда, че този сектор е обслужван от два концесионера през различните години и то само и по няколко дни в края на месеците февруари, април, август и октомври за всяка от годините, посочени в акта. Поради това се счита, че не може да се приеме, че услугата, за която е била начислена таксата, е извършвана целогодишно и че се касае за инцидентно изпълнено задължение от страна на общината. Следователно не е спорно, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване е била предоставяна през периода 2008 - 2012 г., като контейнера в близост до имота е обслужван, възраженията, са, че не е било необходимо и не е бил извозван съобразно определената честота веднъж седмично, по-скоро месечно и че не е бил обслужван през зимния период. Твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване е извършвана за половината от годишния период не дава основание за намаляване на определената годишна такса за сметосъбиране и сметоизвозване, след като не е предвидено в заповедта на кмета, че услугата ще се извършва само през летния сезон на годината и че ще се извършва само веднъж месечно. Периодичността на извършване на услугите е определен в заповедта на кмета, с оглед на което са определени и разходите. Доводите, че не е била необходима такава периодичност на услугите, с каквато не са предоставяни, не могат да доведат до намаляване на таксата определена с решение на общинския съвет, освен това е установено, че контейнерът в близост до имота е ползван и от други съседни къщи, които изхвърлят и отпадъци от градините. Недопустимо е в настоящото производство да се разглежда възнаграждение за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция, ако не е направено пред тази инстанция, но присъденото юрисконсулско възнажраждение ще се намали по съразмерност, с оглед отменената част от АУЗД - 17% от начислената сума, за разликата над 810 лв. В настоящото касационно производство не се дължи отново юрисконсултско възнаграждение на администрацията, тъй като в чл. 161, ал. 1 ДОПК е предвидено на жалбоподателя да се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция, а на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, съразмерно на отхвърлената част от жалбата, като се прието, че е еднократно за цялото съдебно производство. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение