Решение № 13226 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16701/2011 г.

Решение № 13226 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16701/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Таро-С-транс" ЕООД моли да бъде отменено решение № 4448/17.10.2011 г. по адм. д. № 6747/2010 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2000905689/01.02.2010 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон, а също, че РА е унищожаем, тъй като няма мотиви и няма предписаната от чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК форма. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли РА да бъде отменен като незаконосъобразен. В писмената защита моли РА да бъде обявен за недействителен поради липса на форма или да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2000905689/01.02.2010 г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 41 354,95 лв. с лихви на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 6 и 9 ЗДДС по доставки на "Нирал" ЕООД, "Строй-мон" ЕООД, "Маркес груп" ЕООД, "Мария 01" ЕООД, "Цветелина строй БГ" ЕООД и "Пип груп" ЕООД, тъй като фактурираните доставки не са осъществени. Жалбата е отхвърлена против РА и в частта, с която е определен допълнителен корпоративен данък 14 076,73 лв. с лихви на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Доводът на касатора за липса на мотиви в РА и поради това - липса на предписана в чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК форма е неоснователен. Видно от РА в него са изложени достатъчни мотиви за приложението на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО за 2007 г. и 2008 г., и на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 9 ЗДДС, за да се откаже право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на посочените доставчици, поради липса на осъществени доставки по тях. Доводът на касатора, че мотивите в РД не съставляват мотиви и на РА е неоснователен предвид чл. 120, ал. 2 ДОПК, според който ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. В случая в РА са изложени мотиви, освен изложените в РД. В мотивите си съдът е обсъдил подробно констатациите по РА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съответна на доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на задълженията на касатора по ЗДДС и ЗКПО за ревизираните периоди. Фактурите са с предмет авторемонтни услуги, и месечна поддръжка на автопарка на касатора. Вещото лице от техническата експертиза е дало заключение, че касаторът притежава инструменти за извършване на ремонти на товарните си автомобили, но няма канал и условия за повдигане и сваляне на двигател и скоростна кутия. Всички доставчици са заявила, че са извършвали ремонти в гаража на касатора и с негови части, не разполагат с автосервизни помещения за извършване на ремонтните дейности, нито имат назначен или нает персонал с квалификация да извършва авторемонтни услуги на товарни автомобили. Представени са договори за абонаментно обслужване, за изпълнението на които не са представени доказателства освен издадените фактури. При липса на квалифицирани автомонтьори сред персонала на доставчиците обосновано съдът е приел, че фактурираните услуги не са осъществени. Обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставките на гориво от доставчик, който не притежава съответните технически и транспортни средства за осъществяване на доставките и съхранение на фактурираните горива. В писмената защита са цитирани РА, съставени на част от преките доставчици, за които се поддържа, че съдържат констатации за осъществяване на спорните за процеса доставки. В съдебното производство не е поискано прилагане на ревизионните актове, съставени на доставчиците. С определение от 20.10.2010 г. съдът е дал подробни указания на касатора, че следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, с което е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК. Следвало е в първоинстанционното производство касаторът да поиска прилагане на цитираните РА. В настоящото производство доводът, че съдържат констатации, имащи значение за процеса е недоказан и неоснователен. Законосъобразен е изводът на съда за правилно приложение на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО при определяне на дължимия корпоративен данък за двете ревизирани години. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като административният съд е присъдил дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,