Решение № 9756 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5449/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция против решение 543/17.04.2025 г., постановено по адм. дело 328/2024 г. по описа на Административен съд Силистра (АС Силистра), с което е отменена Заповед 3286з-3065/15.08.2024 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция, с която е постановен отказ за снемане на полицейска регистрация 3697 от 02.12.2011 г. по описа на 08 Районно управление (РУ) към Столична дирекция на вътрешните работи , извършена на Х. Т. Б.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, кореспондиращи с отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си излага в касационната жалба и в писмена защита. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора с което да се отхвърли първоинстанционната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Х. Т. Б. оспорва жалбата по съображения в писмена отговор. Иска касационната жалба да се отхвърли като неоснователна и първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Силистра е Заповед 3286з-3065/15.08.2024 г.на директора на Главна дирекция Национална полиция, с която е отказано снемането на полицейска регистрация 3697 от 02.12.2011 г. по описа в 08 РУ към СДВР на Х. Т. Б., поради липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, установени в чл. 19 от Наредбата за реда и извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР). По отношение спазване на материалния закон и съответствие с целта на закона, решаващият съд е счел, че основанията за снемане на вече извършена полицейска регистрация са изчерпателно посочени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР и между тях действително не фигурира настъпила реабилитация, нито възможност за заличаване на полицейската регистрация в случаите, в които наказателното производство за извършено престъпление от общ характер е приключило със споразумение, но административният орган не изложил аргументи, от които да се достигне до извод, че съхранението на данни повече от тринадесет години след извършената полицейска регистрация на Х. Б. по повод привличането му като обвиняем и осем години след реабилитацията му по право, все още е необходимо за целите, за които данните му са били обработвани при създаването на полицейската регистрация. АС Силистра е приел, че от значение за решаване на спора е Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2024 г. по дело C-118/2022, NG, ECLI:EU:C:2024:97, според което чл. 4, § 1, б. в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680), разглеждан във връзка с чл. 5 и чл. 10, чл. 13, § 2, б. б) и чл. 16, § 2 и § 3 от тази директива и в светлината на чл. 7 и чл. 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.