Решение № 8118 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1242/2014 г.

Решение № 8118 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1242/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Валентина Стефанова Николова от гр. София против Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16 + 540/, участък от км 0 +000 до км 15+100" на територията на област София в частта досежно определеното обезщетение за следния недвижим имот, а именно: част от ПИ с идентификатор 68134.1368.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, СО -район "Надежда", кв. "Илиенци", съставляващ по нотариален акт ПИ № 738 в кв. 5 по плана на гр. София, НПЗ "Илиенци запад", целият с площ от 2,436 дка и с площ на отчуждаваната част в размер на 0,549 кв. м., за която органът по отчуждаването е определил обезщетение в размер на 514 лв. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваното решение на МС по отношение определения от административния орган размер на обезщетението, което според Валентина Николова е занижено и не съответства на действителната стойност на имота. Ответникът по жалбата, Министерски съвет на РБ, редовно призован, се представлява от юриск. Ангелов, който оспорва жалбата и твърди, че размерът на дължимото обезщетение за отчуждената част от процесния имот, определен от административния орган на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, е съобразен с изискването на закона за равностойно парично обезщетение. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура"- поддържат становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Жалбата е предявена от надлежна страна- адресат на решението на МС, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34 а във връзка с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 811/21.12.2013 г. на Министерския съвет е отчужден част от имот с идентификатор 68134.1368.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в район "Надежда", "НПЗ Илиенци - запад". Площта на отчуждената част от имота е 549 кв. м., за която е определено обезщетение в размер на 514 лв. Ответникът и заинтересованите страни по делото не спорят, а това се установява и от представените по делото доказателства - експертната оценка на оценителите, възприета от административния орган при постановяване на атакуваното решение и приетите по делото съдебно- оценителни експертизи, че отчуждаваната част от имота е оценявана като земеделска земя - ливада. Основният спор по делото е какъв е статутът на отчуждаваната част от процесния имот - дали същата представлява земеделска земя с начин на трайно ползване - ливада, съответно - дали следва да се оценява като земеделска земя или, предвид факта, че имотът по твърдение на жалбоподателката попада в урбанизирана територия още от 1989 г., деклариран е като такъв от нея от придобиването му, същата плаща данък и такса смет за него, същият следва да се третира при отчуждаването като урбанизирана територия, съответно - да се оценява като такъв поне по двойна данъчна оценка при липса на пазарни аналози. За изясняване на спорния момент по делото са събрани множество писмени доказателства, част от които противоречиви: 2 броя скици от Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. София, съответно от 25.06.2013 г. и от 1.09.2014 г., които дават коренно противоположни характеристики за статута и трайното предназначение на имот с идентификатор 68134.1368.15 - веднъж, че същия е с предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване- ливада, а втори път- че е с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване- За друг вид застрояване. Приети като доказателства са и скица от 2001 г., издадена от кмета на район "Надежда" с отбелязване на процесния имот като ПИ № 738, попадащ в кв. 5 на "НПЗ- Илиенци - запад" и забележка, че имотът е в регулация от 1989 г. и не е изключван от нея /л. 84 по делото/, комбинирана скица за пълна или частична идентичност /л. 85/, от която е видно, че имот с идентификатор 68134.1368.15, ако не попада в УПИ I- за производство и складове в кв. 5а, поне непосредствено граничи с него; писмо до праводателката на жалбоподателката за това, че за имота се дължат данъци и такса смет, съобщения до жалбоподателката за плащане на данък сгради и такса смет за процесния имот и множество данъчни квитанции за плащания през годините на дължимите публични задължения за имота, извадка от графичната част на ОУП на гр. София, от която е видно, че отчуждаваният имот попада в зона Смф2 и др. По делото са допуснати, изслушани и приети основна и допълнителна съдебно-оценителни експертизи с вещо лице инж. Борислав Младенов Савов, както и отделна експертиза с вещо лице Валтер Цветков - геодезист със задача да определи какъв е статутът на имота - дали същият е земеделски, независимо че попада в урбанизирана територия, или следва да се третира и оценява като урбанизиран. Вещото лице Борислав Савов поддържа както в писмените си заключения, така и в устните разяснения по приемането им в съдебно заседание, че според него имотът попада в урбанизирана територия още от 1989 г. и оттогава не е изключван, а конкретното отчуждително мероприятие, по осъществяване на което е постановено процесното решение на МС, е прието за първи път с изменение на ПУП през 2001 г. След тази дата СОС е одобрил нов регулационен план, наречен "Идеен проект" като, според това вещо лице, отчуждаването на всички имоти в обхвата на изграждане на "Северна скоростна тангента" на гр. София се осъществява именно по този т. нар. Идеен проект от 2011 г. По горните съображения според в. л. Борислав Савов процесният имот следва да се третира като такъв, попадащ в урбанизирана територия. Същият е представил две заключения по делото. Според първото заключение равностойното парично обезщетение за имота следва да се определи по двойна данъчна оценка, доколкото от Агенция по вписванията по делото не са представени относими пазарни аналози за имоти с подобни характеристики, попадащи в район "Надежда", София. С това заключение вещото лице е определило дължимо парично обезщетение за отчуждаваната част в размер на 23 048 лв. По искане на жалбоподателката съдът е допуснал допълнителна СОЕ, която да даде пазарна оценка на дължимото обезщетение, съобразявайки представените от Валентина Николова три броя договори за продажба на имоти- частна общинска собственост, попадащи в относимия по закон едногодишен период. Според допълнителното заключение на в. л. Савов размерът на дължимото обезщетение възлиза на 175 000 лв. Вещото лице инж. Валтер Цветков, след подробен анализ на правните норми на Закона за държавната собственост, Закона за опазване на земеделските земи и Закона за устройство на територията, е стигнал до извода, че, макар процесният имот да попада в урбанизирана територия по смисъла на действащия ОУП на гр. София, доколкото същия не е с променено предназначение на земята с цел застрояването му, следва да се третира по отношение трайното му ползване като земеделска земя, съответно - правилно при отчуждаването му е оценен като земеделска земя. Въз основа на така установената фактическа обстановка и при анализ на събраните по делото доказателства, настоящият състав на ВАС, трето отделение, стигна до следните правни изводи: Според ВАС, трето отделение процесният имот не следва да се третира като земеделска земя и да се оценява като такава, а следва да бъде оценяван като незастроен имот, попадащ в урбанизирана територия. За да стигне до този правен извод, настоящият състав на ВАС не кредитира заключението на в. л. инж. Валтер Цветков по следните съображения: На първо място - това заключение не съдържа каквито и да било фактически установявания или специални знания, а по-скоро трактовка на правни норми от различни закони и мнение относно тълкуванието им. От друга страна заключението на тази експертиза противоречи на множество други, приети по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, а именно: на писмо изх. № 94-Ц-116/23.11.06 г. на зам. кмета на Столична община М. Герджиков, с което е посочено, че за процесния имот се дължи такса смет и данък, нот. акт № 94, т. VIII, рег. № 7940, н. д. № 1410/2007 г. /л. 6/, по силата на който Валентина Николова е придобила имот с планоснимачен номер 738 в кв. 5 по плана на гр. София с данъчна оценка към 2007 в размер на 34 084.10 лв /далеч надхвърляща ДО за земеделска земя, видно от самия нотариален акт/, Заповед № РД-09-74/19.09.2001 г. за попълване на кадастралния план към наличния регулационен такъв с процесния имот, Скица на СО- Район "Надежда" от 29.03.2001 г. /л. 84/, от която е видно, че имотът е в регулация от 1989 г. и не е изключван; съобщения за плащане на такса смет и данък върху имота като за урбанизирана територия и данъчните квитанции, удостоверяващи, считано от 2008 до 2014 такова плащане и т. н. Заключението на в. л. Валтер Цветков противоречи и на приетите по делото две заключения, също неоспорени от страните, изготвени от в. л. Борислав Савов в частта им относно характеристиките на имота като такъв, попадащ в урбанизирана територия, както и на представеното в последното съдебно заседание по делото и отново неоспорено от страните Писмо изх. № РА-92-00-224/7.05.2014 г. от Главния архитект на Столична община Петър Диков. Видно от това писмо, адресирано до началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София, главният архитект на Столична община заявява, че имот с идентификатор 68134.1368.15 по Кадастралната карта на гр. София попада в обхвата на регулационния план НПЗ "Илиянци- запад", одобрен със Заповед № РД-50-09-251/13.09.1989 г., поради което същият имот попада в урбанизирана територия от момента на одобряване на посочения план. По горните съображения настоящият съдебен състав приема, че отчуждаваният имот попада в урбанизирана територия и следва да бъде оценяван като имот с такива характеристики, а не като земеделски имот. От двете, представени от вещото лице Борислав Савов заключения, съдът кредитира основното, а не допълнителното, по следните съображения: Ползваните като пазарни аналози при допълнителното заключение договори за продажба на недвижими имоти- частна общинска собственост от Столична община, район "Надежда" или не касаят имоти с подобни характеристики по смисъла на чл. 32, ал. 3 от ЗДС, или попадат извън предвидените от законодателя видове сделки, които могат да се ползват като пазарни аналози . Имотът, предмет на договора по т. 1 от допълнителната съдебно-оценителна експертиза е застроен със сграда урегулиран недвижим имот, а имотът по т. 2 от допълнителната СОЕ е прехвърлен на физическо лице, поради което не попада сред сделките по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че дължимото равностойно парично обезщетение за отчуждаваните 549 кв. м. от имот с идентификатор 68134.1368.15 възлиза на 23 048 лв, изчислено по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС Жалбата следва да се уважи, като обезщетението за отчуждения недвижим имот следва да бъде увеличено от 514 лв на 23 048 лв. В полза на жалбоподателката с оглед изхода от делото следва да бъдат присъдени направените от нея по делото разноски в размер общо на 350 /триста и петдесет лв/- 200 лв възнаграждение за основна СОЕ и 150 лв платено възнаграждение за допълнителна СОЕ, присъждането на които е своевременно претендирано още с жалбата срещу решението на МС. По делото не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото липсват доказателства такива да са уговорени и реално заплатени. Водим от горното, Върховният административен съд