Решение № 4638 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9741/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Планет Комерс 2002 ЕООД гр. София, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение 4475/05.07.2023г., постановено по адм. дело 2548/2023г. на Административен съд София град, в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р22220521005634-091-001/03.08.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта потвърден с решение 2035/29.12.2022г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди март 2016г. и юни 2017г. и по отношение задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015г., 2019г. и 2020г., ведно със съответните начислени лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора необосновано АССГ е приел, че по делото не са представени доказателства за извършване на доставки от Спорт Пласт 42 ЕООД, Спортстрой 2000 ЕООД и Интерфоун ЕООД. Сочи се, че секи един от доставчиците е представил наравно с издадените фактури, приемо-предавателни протоколи към тях, с описание на приетите извършени СМР, сключени договори за СМР, като е налице и разплащане по издадените фактури. Неправилно съдът е отхвърлил жалбата на основание липса на материална и кадрова обезпеченост при доставчика, тъй като това е отречено както в практиката на ВАС, така и в тази на СЕС. По подробно изложени доводи в касационната жалба се моли за отмяна на решението на АССГ в оспорваната част и за отмяна на РА в тази му част. Претендират се разноски за платена д.т. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител я оспорва. Счита решението в обжалваната му част за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и същото да се остави в сила. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Планет Комерс 2002 ЕООД срещу РА Р22220521005634-091-001/03.08.2022г., в частта за установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди март 2016г. и юни 2017г., поради отказано право на ДК по фактури издадени от Спортпласт 42 ЕООД и Спортстрой 2000 ЕООД и по отношение задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015г., 2019г. и 2020г., ведно със съответните начислени лихви, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна: Дружеството Спорт Пласт 42 ЕООД е издало на РЛ фактура 00..3/28.03.2016г. с предмет направа на метална скара за монтаж на осветление, направа на ел. инсталация, окабеляване за видео наблюдение. Спортстрой 2000 ЕООД през юни 2017г. е издало 2бр. фактури към РЛ, с предмет ремонт на магазин. Интерфоун ЕООД е издало през юни 2015г., и септември 2015г., 5бр. фактури с предмет ремонт на магазини. Установено е, че данъчната основа по фактурите е отразена от РЛ по счетоводна сметка 602 Разходи за външни услуги за ремонт на магазини. За да издаде оспорения РА в тези му част, органа по приходите е приел, че фактурираните услуги не са реално извършени не са доказани фактическите възможности на доставчиците да извършат фактурираните дейности. Прието е, че липсват представени доказателства за извършване на спорните услуги, а от тези които са представени не може да се конкретизира начинът по който са извършени. АССГ е възприел изцяло изложените в РА, в оспорената му част, доводи на приходния орган за липса на доказателства установяващи реално извършване на фактурираните услуги. Според решаващия съд документираните СМР представляват услуги с комплексен характер, като вида на уговорените за извършване СМР изисква необходимост от кадрова, техническа и ресурсна обезпеченост. Доказателства в тази насока не са представени нито от РЛ, нито от доставчиците. Липсват и доказателства за закупуване на материали за извършване на услугите и за транспортирането им до съответните обекти. В обобщение е прието, че процесните доставки не са реално извършени, поради което, според АССГ, правилно ревизиращия орган е отказал право на приспадане на ДК в общ размер на 16 842лв. по фактури издадени от Спорт Пласт 42 ЕООД и Спортстрой 2000 ЕООД. За правилни са приети и изводите на ревизиращия орган касаещи начисляване на допълнителна лихва в размер на 25.21лв. за данъчен период януари 2018г., поради декларирани повторно фактури издадени от ВНВ Трейд ЕООД и извършените от РЛ корекции по тях. АССГ е приел за верни и констатациите свързани с определяне на данъчни задължения по реда на ЗКПО относно непризнатите начислени разходи за извършените услуги СМР по издадените от Спорт Пласт 42 ЕООД, Спортстрой 2000 ЕООД и Интерфоун ЕООД фактури, за данъчни периоди 2015г., 2019г. и 2020г. в общ размер на 3 173.99лв. и лихви в размер на 1 366.93лв. Според решаващия съд фактурите не отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за вярно отразяване на стопанските операции т.е. те са документално необосновани и осчетоводените от РЛ разходи по тях не следва да се признават за данъчни цели Обжалваното решение е неправилно постановено. За възникване право на приспадане на данъчен кредит за данъчно задълженото лице, освен наличие на данъчен документ съгласно чл. 71, т. 1 от с. з., отговарящ на изискванията по чл. 114 ЗДДС, е необходимо да се установи реалното осъществяване на доставките на стоките/услугите, за да е налице правомерно начисляване на данъка аргумент на противното от чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Извършеният анализ на мотивите изложени в съдебния акт налага извод, че констатацията за липса на реалност на извършените СМР се основана на следното: не е установено доставчиците да разполагат с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, не е ясно какви точно СМР са извършени на всеки едни от обектите, липсват доказателства по какъв начин строителните материали са транспортирани до обектите и от къде са закупувани. За опровергаване на констатациите на ревизионния акт и за установяване на твърденията си за наличие на реални доставки ревизираното лице е ангажирало писмени доказателства приемо-предавателни протоколи към всяка една от издадените фактури, договори за извършване на СМР, копия на фискални бонове за плащане на фактурираните услуги, главна книга, оборотни ведомости и хронологии на счетоводни сметки /411, 453/2, 304, 702, 703 и 503/, от които, обратно на приетото от съда, се установява, че са налице достатъчно данни, въз основа на които, при обсъждането им заедно и поотделно, може да се направи обоснован извод, че доставките са извършени именно от дружествата, издатели на фактурите, така както това е отразено и в протоколите за приемане на извършеното обр. 19. В тази връзка следва да се приемат и доказателствата за извършени плащания, което е индиция за реалното предоставяне на фактурираните услуги. За да възникне и да бъде упражнено законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да е установено, че услугата е действително извършена чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Не се споделя формираният извод, че ревизираното лице не се е справило с тази доказателствена тежест и не е доказано реалното извършване на доставките. Установено е договарянето, приемането и заплащането на услугите. Вида и количеството на дейностите са уговорени общо в подписаните договори, но се конкретизират въз основа на протоколите за извършени работи и представените количествени сметки, съвпадащи със счетоводните записвания. Удостоверява се постигнатото между страните съгласие за приемане без възражение на възложените и извършени услуги. Приетите писмени доказателства са частни документи, които са пряко обвързани както с процесните фактури, така и с реалния резултат от доставките. Същите не са оспорени и се ползват със съответната доказателствена сила. Основните мотиви на съда и на ревизиращия орган, довели до обжалвания правен резултат от "Планет Комерс 2002" ЕООД, че доставките не са реално осъществени поради липса на кадрова, техническа и материална обезпеченост. Нееднократно в свои решения и СЕС и ВАС са приемали, че не може поради действия и/или бездействия на доставчиците да не се признава на получателя правото на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл е решение по съединени дела С 80/11 и С 142/11, както и решения по дела С 324/11 и С 18/13 на СЕС, както и константната практика на ВАС, изразена в многобройни решения. В тези решения изрично се приема, че липсата на кадрова обезпеченост на доставчика може да бъде само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира правото на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже посоченото материално право. В процесния случай неправилно съдът е изложил като основни мотиви за липса на реалност на спорните доставки именно посочената необезпеченост на преките доставчици. В тази връзка следва да се уточни, че не е задължение на ревизираното лице да прави проверки относно това дали неговият доставчик разполага с кадрова и техническа обезпеченост. Дължимата грижа от ревизираното лице е тази да разполага с доказателства за реалност на доставката, а не да извършва проверка на контрагентите си. Предвид изложеното следва да се приеме, че РА в тази му част е незаконосъобразен, а решението на АССГ неправилно и следва да се отмени. На отмяна подлежи и решението на АССГ в частта по допълнително начислените задължения по ЗКПО за данъчни периоди 2015г., 2019г. и 2020г. За да коригира декларираните финансови резултати, като не признае начислените разходи за СМР по издадени от Спорт Пласт 42 ЕООД, Спортстрой 2000 ЕООД и Интерфоун ЕООД както ревизиращите органи, така и съда са се позовали на чл. 26, т. 2 от ЗКПО вр. чл. 10, ал. 1 от с.з. Според тази норма не се признават за данъчни цели, разходи които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Кои разходи не са документално обосновани е посочено в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО разход който е обоснован чрез издаден първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. В конкретния случай с оглед установеното в частта по ЗДДС за наличието на достатъчно доказателства установяващи реалността на фактурираните от доставчиците услуги, настоящата инстанция приема, че издадените фактури са документално обосновани и извършените по тях разходи следва да се признаят за данъчни цели т.е. не е следвало да се преобразува финансовия резултат на РЛ, а от там и да се определят допълнителни данъчни задължения по ЗКПО. Незаконосъобразен е и РА в частта на допълнително начислените лихви по повторно декларираните фактури, издадени от ВНВ Трейд ЕООД, тъй като последните са коригирани от РЛ с обратен знак в следващия данъчен период и тъй като лихвата е акцесорно задължение, следващо главното, липсата на определена главница, въз основа на която да се прецизира лихвата за забава, води до незаконосъобразност на определена такава. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в противоречие с приложимия материален закон. Като е достигнал до друг извод, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, вкл. и в частта за разноските, като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което да се отмени ревизионният акт в обжалваната част. С оглед изхода на спора, следва да се присъдят разноски на касационния жалбоподател само за платена д.т. в размер на 171.26лв., тъй като само този вид разноски са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение