Решение № 9306 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2986/2019 г.

Решение № 9306 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2986/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет – Самоков, предявена чрез процесуален представител адв. Христева срещу решение № 12/7.01.2019 г., постановено по адм. д. № 748/2018 г. по описа на Административен съд – София-област, с което по протест на прокурор при Окръжна прокуратура София е отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 15, ал. 6 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Самоков, изменена с Решение № 1188 от 23.11.2017 г. и касаторът по настоящото дело е осъден да заплати на Окръжна прокуратура – Самоков съдебни разноски в размер на 20 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли протеста на Окръжна прокуратура – София срещу цитираната по-горе разпоредба от общинската наредба. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Редовно призован за съдебно заседание, Общински съвет – Самоков не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът по касационната жалба, прокурор при Окръжна прокуратура - София, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на жалбата или писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна срещу неблагоприятно за нея съдебно решение и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – София-област е законосъобразността на разпоредбите на чл. 15, ал. 6 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Самоков, /Наредбата/ приета с Решение № 119, взето по Протокол № 6 от 26.02.2004 г. от Общински съвет Самоков и изменена и допълнена с Решение № 476 от 25.09.2008 г., Решение № 1932 от 21.05.2015 г. и Решение № 1188 от 23.11.2017 г., със следните редакции: съгласно чл. 15, ал. 6 от действащата наредба " След изтичане на срока на договора, същият може да бъде продължен чрез допълнително споразумение, по решение на кмета на общината до максимално допустимия срок по чл. 2"; съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредбата "С наемател, изпълнявал през целия договорен срок стриктно условията на договора и ако отдаването под наем е след проведен търг или конкурс, кметът на общината може да сключи към договора за наем допълнително споразумение /анекс/ за същия срок, като условията по него следва да бъдат същите или по благоприятни за общината. Тази процедура може да се повтаря многократно до максимално допустимия съгласно ЗОС срок от 10 години". С постановеното по делото съдебно решение съдът е отменил по протест на Окръжна прокуратура – София цитираните по-горе разпоредби от общинската наредба. За да стигне до този правен резултат, административният съд е заключил, че, макар общинската наредба да е приета от оправомощен по закон орган и при спазване на изискуемата писмена форма, при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на императивно разписаната в чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ процедура. На първо място – проектът за наредба не е бил публикуван по съответния ред, на интернет страницата на община Самоков, в резултат на което обществеността е била лишена от възможността да проведе предвиденото в закона публично обсъждане на този проект. На следващо място – доколкото предложението за приемане на изменението общинска наредба е внесено с докладна записка на кмета на общината от 1.11.2017 г., в която липсват конкретни мотиви за приемане на подзаконовия нормативен акт, съдът е приел, че мотиви по смисъла на чл. 28 от ЗНА за приемането й практически липсват. Наред с гореизложеното, административният съд е заключил, че протестираната разпоредба противоречи и на материалноправни разпоредби от по-висок ранг, а именно на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Наредбата противоречи на разпоредба от по-висок ранг – чл. 14, ал. 7, вр. с ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, където изрично е предвиден редът и начинът за отдаване под наем на имоти – публична общинска собственост, а именно по решение на общинския съвет, след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс. Изложил е мотиви, че в закона не е предвидена хипотеза за продължаване на договорите за наем и то при условия поставени от общинския съвет – чрез допълнително споразумение по решение на кмета на общината. Направил е извод, че законът определя начинът и процедурата, по които това следва да бъде извършено – от кмета на общината след провеждане на публичен търг или конкурс, което означава, че след изтичане на срока на договора следва да се осъществи определената по закон процедура, а не срока да се продължава чрез допълнително споразумение по решение на кмета на общината. Констатирал е противоречие и в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата с разпоредбата на чл. 14, ал. 3, вр. с ал. 2 от ЗОС, където изрично е предвиден редът и начинът за отдаване под наем на имоти – частна общинска собственост. Посочил е в мотивите, че в нормативния акт от по-горна степен, който урежда обществените отношения детайлизирани с наредбата не се съдържа подобно изискване за продължаване на срока на договорите за отдаване под наем имоти, които са публична общинска собственост. В заключение е приел, че протестираните разпоредби противоречат и на § 78, ал. 2 от ПЗР на ЗОС, съгласно който договорите за наем, сключени за срок по-кратък от 10 години и чийто срок не е изтекъл, по искане на наемателя могат да бъдат продължени за срок от 10 години с решение на общинския съвет. По горните съображения решаващият съд е постановил решение, с което е отменил протестираните разпоредби на чл. 15, ал. 6 и чл. 24, ал. 2 от общинската наредба като незаконосъобразна. Съдебното решение е правилно. Правилно административният съд е приел, че при приемане на протестираните разпоредби Общински съвет Самоков е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви към проекта за приемане на оспорената наредба и непубликуване на проекта за изменение на наредбата и недаване възможност на засегнатата общественост да се запознае с тези изменения, съответно – да депозира предварително становища и възражения по разпоредбите на този проект. Въз основа на това правилно съдът е заключил, че протестираните разпоредби противоречат на материалноправни разпоредби от по-висок ранг, в случая разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Законосъобразни се явяват и направените от съда изводи за противоречие на протестираните разпоредби с нормите на чл. 14, ал. 7, вр. с ал. 2 от ЗОС и чл. 14, ал. 3, вр. с ал. 2 ЗОС, в които изрично е предвиден редът и начинът за отдаване под наем на имоти – публична общинска собственост и частна общинска собственост. Направените в тази насока от първоинстанционния съд изводи, че в закона не е предвидена хипотеза за продължаване на договорите за отдаване под наем на имоти частна и публична общинска собственост чрез допълнително споразумение по решение на кмет на общината, а единствено така както е предвидено в ЗОС – от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, са правилни и се споделят напълно от настоящата касационна инстанция на ВАС. Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да се присъждат разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,