Решение № 559 от 7.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1685/2013 г.

Решение № 559 от 7.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1685/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия К. Р. С. срещу решение № 198/10.06.2013 г. по въззивно нохд № 237/2013 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VII състав. Поддържат се доводи за допуснати нарушения при оценката на индивидуализиращите обстоятелства, което е довело до определяне на явно несправедливо наказание. С касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК се обосновава искането за изменение и определяне на справедлив размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата по съображения, че при определяне на наказанието законът е приложен правилно и са обсъдени всички обстоятелства според тяхната тежест и значение. Частният обвинител и граждански ищец В. Г. К. чрез повереника си поддържа липса на основания за изменение на решението. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 237/2013 г. потвърдил присъда № 56/12.02.2013 г. по нохд № 3488/2012 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 21 състав, с която признал подсъдимия С. за виновен в това, че за периода от 28.11.2011 г. до 13.01.2012 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 8 181,80 лева от владението на различни граждани - А. Г., В. Д., В. К., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и заплашване. На основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 58А, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 6 години лишаване от свобода и го оправдал по обвинението във вр. чл. 29, ал. 1, б. Б НК. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 758 лева, които подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец В. К. със законните последици. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавна такса върху уважената част от гражданския иск. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава 27 НПК като подсъдимия с оглед предвидената в чл. 371, т. 2 НПК възможност е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С постановената осъдителна присъда е определено наказанието при условията на чл. 58А от НК съгласно изискванията по чл. 373, ал. 2 НПК - лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК, намалено с 1/3, т. е. в размер на 6 години. Въззивният съд по повод определянето му като явно несправедливо подробно е обсъдил процесуалната дейност на първоинстанционния съд по въпроса за наказанието и е направил законосъобразен извод, че е определено при стриктно спазване на процесуалните правила и на закона. Обосновал е извода, че няма нарушение при определяне на обществената опасност на личността на подсъдимия и на извършеното престъпление. Мотивирал се е с вярната оценка на установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, на тяхната действителна тежест и значение за отговорността. Не е допуснал нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК, защото е взел предвид и проверил всички доказателства - както тези, които отегчават отговорността, така и тези, които имат значение за смекчаването й. Не е пренебрегнал данните за физическото и психическото здраве, нито за отношението към извършеното и последиците. Неоснователно се поддържа, че съдът не е оценил в интерес на подсъдимия проявите на критичност и съжаление, както и данните за пълно съдействие на разследващите органи. Преценката за поведението му по време и след извършване на деянията е основана на конкретно установеното, включително липсата на данни за действително проявено съдействие за разкриване на престъпленията и на констатациите за декларативност, проявена и по отношение на заявеното признание. Затова правилно го е отчел като значимо, но само по отношение на възможностите за прилагане на диференцираната процедура по глава 27 НПК и за определяне на наказанието при предвидения облекчен режим. Няма основание за определяне на някое от индивидуализиращите обстоятелства като изключително или за извод, че смекчаващите са многобройни по смисъла на чл. 55 НК и правилно наказанието не е определено при условията на чл. 58А, ал. 4 НК, за да бъде поставен в по-благоприятно положение, каквото е искането. Намаляването на размера на наказанието и проявата на по-голяма снизходителност означава да бъде нарушен принципа по чл. 35, ал. 3 НК, защото няма да бъде съответно на извършеното, както и на целите по чл. 36 НК. Предвид изложеното доводите за явна несправедливост на наказанието са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение