Решение № 16964 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13559/2011 г.

Решение № 16964 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13559/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с правно основание чл. 239, т. 4 от АПК на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, за отмяна на решение № 10900 от 26.07.2011 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) по административно дело № 3462/2011 г. Искането се поддържа в съдебно заседание от пълномощника адв. Янев. Ответниците Цветана Владимирова Георгиева и Георги Драгомиров Георгиев чрез повереника си адв. Лялева в съдебно заседание оспорват искането за отмяна и молят същото да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влязлото в сила решение е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. С процесното решение на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 429/02.02.2011 г., постановено по административно дело № 7448/2010 г. по описа на Административен съд София - град, и е отменена заповед № 494/16.08.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, потвърдена с решение № СО РД 01-1484/23.09.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на ВАС е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Твърденията в искането за отмяна за такова противоречие обаче са неоснователни. В случая основанието по т. 4 на чл. 239 от АПК не съществува, защото не е налице тъждество по предмет и страни между сочените като противоречащи си съдебни решения. На първо място жалбите, по които са образувани делата в първата съдебна инстанция, са насочени срещу различни административни актове. Решенията на Върховния административен съд, с които първоинстанционните съдебни актове са отменени и ВАС се е произнесъл по същество, отменят също различни административни актове. С първото визирано влязло в сила съдебно решение № 2603/21.02.2011 г., постановено по административно дело № 12063/2010 г. от тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд, е отменено решение № 603/03.06.2010 г. по административно дело № 1731/2009 г. на Административен съд - Бургас, обявена е нищожността на заповед РД-03-454 от 19.11.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бургас, с която е постановен отказ за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване по заявление с вх. № 94 АА/104/ от 10.10.2008 г. на Аделина и Радослав Илиеви, и делото е изпратено като преписка на Министерство на правосъдието за разглеждане по същество на заявлението от 10.10.2008 г. на Аделина и Радослав Илиеви и вписването им в регистъра на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Република България при условията на пълно осиновяване. С второто посочено в искането съдебно решение № 13046/04.11.2010 г., постановено по административно дело № 6727/2010 г. от тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд, е отменено решение № 42/12.04.2010 г., постановено по административно дело № 11/2010 г. по описа на Административен съд - Ловеч, обявена е нищожността на заповед № РД-ЗД04/0013 от 22.12.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ловеч, с която е постановен отказ за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване по заявление с вх. № ЗД - 94 33/0003/ от 24.09.2009 г. на Зоя Петкова Минчева, и делото е изпратено като преписка на Министерство на правосъдието за разглеждане по същество на заявлението от 24.09.2009 г. на Зоя Петкова Минчева и вписването й в регистъра на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Република България при условията на пълно осиновяване. Решение № 10900/26.07.2011 г. на тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд по административно дело № 3462/2011 г., чиято отмяна се иска в настоящото производство, не им противоречи, защото е относимо към отменената с него заповед № 494/16.08.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, с която е прекратено вписването на Цветана Владимирова Георгиева и Георги Драгомиров Георгиев в регистъра на осиновяващите при условията на пълно осиновяване. Горното налага извода, че липсва идентичност на искането по делата. За да съществува противоречие по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. Посочените в искането за отмяна като противоречиви решения имат различен предмет. Обстоятелството, че исканията към съда касаят сходни казуси, не обуславя извод за идентичност на делата. Поради това, не са налице противоречиви решения, едното от които - неправилно, при която хипотеза същото би подлежало на отмяна по реда и на основание чл. 239, т. 4 от АПК. В случая законоустановените предпоставки, визирани в тази разпоредба, не са осъществени, предвид което искането за отмяна на това основание е неоснователно, защото не е налице идентичност на искането и твърдяното противоречие на решенията, които имат различен предмет. Позоваването на съдебна практика като прецедент не обуславя наличието на основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. Нормата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила съдебни решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Дори и атакуваните в отделни производства административни актове да касаят един и същи въпрос, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Щом като съдебните решения касаят различни административни актове и след като предметът на делата е различен, то липсва законово основание за приложение на чл. 239, т. 4 от АПК - т. е. няма идентичност между дела, в които са постановени решения по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не може да намери приложение при решения, които макар да разглеждат идентични случаи, дори и постановени между едни и същи страни, са постановени в производства по обжалване на различни административни актове. В съдебно-административното производство предмет на разглеждане са искания (жалби) срещу конкретни административни актове, като различието между тези административни актове предпоставя различие в предмета на административните дела, поради което не е и налице идентичност и в съдебните актове. Извън горното, в случая и страните не са същите. По административно дело № 3462/2011 г., на решението по което се иска отмяна, страни са Цветана Владимирова Георгиева, Георги Драгомиров Георгиев и директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане. По административно дело № 12063/2010 г., по което е постановено първото от решенията, на които се твърди, че процесното решение противоречи, страни са Аделина Тодорова Илиева, Радослав Илиев Илиев и директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас. По административно дело № 6727/2010 г. страни са Зоя Петкова Минчева и директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ловеч. Липсата на идентичност в страните е самостоятелно основание, което изключва приложното поле на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Изложеното обуславя извода за липса на пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които сочените като противоречащи решения са постановени. Хипотезата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс е налице само тогава, когато съществува субективен и обективен идентитет (тъждество на страни и спорен предмет) по съдебни производства, по които са постановени противоречиви решения. Пълен идентитет между съдебни решения на една инстанция, влезли в сила, е налице, когато страни, предмет и основание са абсолютно еднакви. В случая обаче е налице следното - различни административни актове като предмет на разглеждане на делата и на съдебните решения като резултат, макар и издадени по идентични случаи. Ако административните дела са с различни страни или относно различен предмет, или няма пълно съвпадение на страни и предмет, няма и противоречие между решенията и отмяната е недопустима. Останалите релевирани в искането доводи са свързани по същество с правилността на решението, чиято отмяна се иска, и с наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, относими към касационното производство, и като такива са ирелевантни в настоящото производство, което няма касационен характер. Такива доводи биха могли да се обсъждат само в редовно касационно производство, но не и по реда на извънинстанционния извънреден контрол. По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, шесто отделение, тричленен състав, следва да се отхвърли като неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,