Решение № 13802 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7837/2024 г.
ВАСОсмо отделение18.12.2024 г.докладчик Емилия Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 7956 от 07.06.2024 г., постановено по адм. дело 2770/2024 г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Бесте Партнърс ЕООД, ЕИК 201315727, 960 (деветстотин и шестдесет) лева, представляващи разноски за касационна инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА/п/ ИВА КЕЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Бургас, подадена чрез пълномощника юрк. Савова, срещу решение 7956 от 07.06.2024 г., постановено по адм. дело 2770 по описа на Административен съд София-град за 2024 г. С обжалваното решение по жалба на Бесте Партнърс ЕООД е отменено решение 32 - 692886 /10.01.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас и Агенция Митници е осъдена да заплати на Бесте Партнърс ЕООД, направените по делото разноски в размер на 1 186 лв. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена. Документът, представен от лицето като Original invoice (фактура), предполага само извършената продажба, но не и доказателство за плащане, поради което документът не може да послужи за митнически цели. Неправилен е и изводът на съда, че е допуснато процесуално нарушение в издаването на обжалвания акт. Неправилно съдът е счел, че с издаването на решението е изтекъл тригодишният срок, в който лицето не се уведомява за възникналото задължение. Разпоредбата на чл. 103 от Регламент (ЕС) 953/2013 на Европейския парламент и на Съвета гласи, че лицето не следва да се уведомява за възникналото задължение след изтичане на три години от възникване на задължението, като това уведомяване се извършва не с издаването на решението, а със събщението по чл. 22, § 6 във вр. с чл. 29 от Регламент (ЕС) 953/2013 на Европейския парламент и на Съвета. В самото съобщение е възпроизведено почти дословно съдържанието на издадения административен акт от териториалния директор. По този начин се счита, че дружеството е запознато с мотивите на органа за издаването впоследствие на неблагоприятното за него решение. Съобщение с peг. 32-550548/08.09.2023 г., по чл. 22, § 6 е поставено на входната врата на адреса на дружеството на 02.12.2023 г. (в изпълнение на процедурата по чл.18а, ал. 9 от АПК), т.е. уведомяването е извършено повече от месец преди изтичането на тригодишният срок по чл. 103 от Регламент /ЕС/952/2013 г. Моли за отмяна на оспорваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответната страна. Ответникът Бесте Партнърс ЕООД, чрез адв. Горанов, в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 960 лв., съобразно представен списък и доказателства за платен адвокатски хонорар. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба. По същество изразява становище за нейната неоснователност. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е било решение 32 - 692886 /10.01.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на стока, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД MRN 20BG001008029686R1/13.01.2021 г. е определена митническа стойност в размер на 15 268.77 лв., определено е допълнително митническо задължение за досъбиране в размер на 906.88 лв. и допълнително задължение по ЗДДС за досъбиране в размер на 1 995.13 лв. и лихва за забава. По делото е установено, че на 13.01.2021 г. с МД с 21ВG001008029686R1, Бесте Партнърс ЕООД, е поставил в Митническо бюро Свободна зона Бургас под митнически режим допускане за свободно обръщение стока описана като употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, марка Toyota модел С-HR, шаси NMTKHMBX8KR067169 и дата на първоначална регистрация 01.01.2019 г. Декларираната цена на стоката е 4 967.71 CAD и митническа стойност 6 200 лв., заплатени задължения - мито 620 лв. и ДДС 1 364 лв. С писмо рег. 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ от канадските митнически власти е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. Според получената информация е налице съответствие на декларираната стока, но цената на лекия автомобил е 12 234 CAD. Това е довело до възникване на съмнения относно действителната цена на стоката. С писмо peг. 132485/05.04.2023 г. е дадена възможност на дружеството да вземе становище и да представи допълнителни доказателства за действителната цена на внесения автомобил, като с писмо вх. 32-180206/15.05.2023 г. дружеството е изразило несъгласие с доводите на административния орган, като е представило и снимки на автомобила при вноса му. С решение 32-692886/10.01.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас е извършена корекция на посочените данни в единния административен документ с 21BG001008029686R1/13.01.2021 г., като е определена митническа стойност на стоката в размер на 15 268.77 лв., вследствие на което са определени митнически задължения за до внасяне, от които мито в размер на 906.88 лв. и ДДС в размер на 1 995.13 лв., както и лихви за забава, считано от 13.01.2021 г. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е формирал извод за незаконосъобразност на процесния административен акт, като издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. За да отмени административния акт съдът е приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Според съда изложените от митническия орган съображения за неприложимост на чл. 74, § 2 са бланкетни, като неправилно е прибегнато към прилагане на разпоредбата на чл. 74, § 3 от МК. Според съда неправилно е използвана стойността на автомобила посочена при изнасянето му от Канада в размер на 12 234 CAD, тъй като не е спазена задължителната последователност, посочена в чл. 74 от МКС. Съдът е направил извод, че в случая безспорно е внесен катастрофирал автомобил, декларираната митническа стойност от дружеството, на базата представената фактура за покупка напълно съответства на неговите характеристики. От друга страна, съдът е посочил, че съгласно чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение. Съдът е посочил, че доколкото вносът е извършен с митническа декларация от 03. 01. 2021 г., крайния срок изтича на 03.01.2024 г., а оспореното решение е издадено на 10.01.2024 г., но е връчено на 21.02.2024 г., когато е изтекъл срока за взимане под отчет на митническото задължение. Въз основа на изложеното е направен извод, че при издаването на обжалвания административен акт е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. Настоящият касационен състав намира, че информацията, предоставена от канадските митнически власти, е за декларирана в износната МД цена на автомобила 12 234 CAD, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура 4 967.71 CAD. Информацията е предоставена въз основа на Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др., тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето ѝ, регламентирани в чл. 74 от МКС. Относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл. 74, § 2, букви от а до г от Регламент /ЕС/ 952/2013.