Решение № 9696 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10325/2018 г.
ВАСIII отделение15.07.2020 г.докладчик т Таня Куцарова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 1419 от 19.06.2018 г., постановено по адм. д. № 698 по описа за 2018 г. на Административен съд - П.. Прекратява производството по адм. д. № 10325 по описа за 2018 г. по описа на Върховен административен съд. Решението не подлежи на обжалване. Изразявам несъгласие със становището на мнозинството от съдебния състав, за това, че жалбата на община С. против решение № РР-3237 от 18.01.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с което е продължен срокът на действие на разрешително за водовземане в полза на "Варварски минерални бани" ЕООД, е недопустима поради липса на равен интерес от оспорване по чл. 159, т. 4 АПК. Изхождайки от оплакванията, свързани с твърдение за нарушен обществен интерес в обстоятелствената й част, обсъдени подробно в съдебния акт, намирам жалбата на община С. за допустима. Съгласно чл. 78 ЗВ органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. молбата е подадена в срока по ал. 1; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на издаденото разрешително. От текста на закона следва, че продължаване на разрешителното за водовземане трябва да е съобразено с обществения интерес и да не го нарушава, т. е. това обстоятелство представлява елемент от фактическия състав на нормата на чл. 78 АПК. Когато дейността по водовземане се извършва на територията на дадена община, то общественият интерес винаги е свързан с интереса на гражданите на общината, респ. с интереса на общината като териториална общност. В този случай именно общината като правен субект може да противопостави оплакване за нарушаване на обществения интерес, което сочи и на наличен правен интерес от оспорване на административния акт. Дали общественият интерес действително е нарушен, е въпрос по съществото на правния спор, на който отговор следва да даде съдебното решение. Правото на общината, като изразител по закон на интересите на същата като териториална общност не може да бъде отречено само защото процедурата по издаване на административния акт по чл. 78 ЗВ не включва публично оповестяване по реда на чл. 62а от с. з. Именно защото общината не е привлечена за участие в административното производство, тъй като законовата процедура изключва публично оповестяване на започналото производство, правото на обжалване е единствената възможност да се заяви засегнат обществен интерес от страна на общината. Следва да се посочи, че като жалбоподател община С. участва като организация по см. на § 1, т. 2 ДР АПК, т. е. като правен субект, който следва да търпи последиците от издадения индивидуален административен акт. По изложените съображения намирам, че жалбата на община С. правилно е приета за допустима и е разгледана по същество. Намирам, че жалбата е неоснователна, а решението на АС - П. е правилно по следните съображения: правилна е преценката на административния съд, че заявлението за продължаване срока на действие на разрешителното е подадено преди изтичане срока на действие на предходното. По искането се е произнесъл компетентния за това орган по чл. 52, ал. 1 ЗВ. Обосновано е изтъкнато, че под "планови предвиждания" следва да се разбират: всички планирани по реда на ЗВ или друг специален закона мероприятия, мерки и дейности, необходими с оглед постигане на целите, залегнали в чл. 2 от ЗВ, а именно - осигуряване на интегрирано управление на водите в интерес на обществото и опазване на здравето на населението. По делото не бе установено продължаването на разрешителното да е издадено в противоречие с такива планови предвиждания. Такова нарушение не се и посочва в жалбата пред административния съд. Съгласно чл. 49 ЗВ по смисъла на този закон обществени интереси се нарушават, когато в резултат на водовземане или ползване се създава опасност от ограничаване на общото водовземане или ползване; застрашаване на отбраната и сигурността на страната; нарушаване условията на плановете за управление на речния басейн, негативни въздействия върху бреговете, върху съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени територии или при разхищението на води. Обществени интереси се нарушават и при производство и разпространение в търговската мрежа на бутилирани натурални минерални води, газирани или други напитки, в състава на които се включва минерална вода без съответния сертификат, без правно основание и не по законоустановения ред. В хода на административното и съдебното производство не бяха установени обстоятелствата по чл. 49 ЗВ, поради което намирам, че правилно и обосновано съдът е приел, че изискването на чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗВ следва да се счита за спазено.
Мотиви
Решение № 9696 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10325/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на община С., представлявана от кмета на общината против решение № 1419/19.06.2018 г., постановено по адм. д. № 698/2018 г., по описа на Административен съд – П.. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорения административен акт. Ответникът – директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" гр. П. оспорва основателността на касационната жалба и моли решението на АС – П. да се остави в сила. Ответникът - дружество "Варварски минерални бани" ЕООД чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура представял мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд – П. е отхвърлил жалбата на община С., подадена чрез кмета на общината против решение № РР-3237/18.01.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с което е продължен срокът на действие на разрешително № 31610009/22.03.2011 г., издадено от Директора на БДИБР, изменено с решение № РР-3143/24.07.2017 г., за водовземане от минерална вода от находище "В." № 15 по Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, от "Сондаж" № 6, за водоснабдяване на обект "СПА – център (бивша хигиенна баня)" в имот УПИ I – градина и баня, кв. 9 по плана на с. В., община С., с разрешена цел: "за всички други цели (отдих и хигиенни нужди), с титуляр "Варварски минерални бани"ЕООД, с определен краен срок на действие на разрешителното 22.03.2026 г. Административният съд е приел жалбата за допустима, като подадена от правен субект, чиито права, свободи и законни интереси следва да се считат за засегнати от оспорения административен акт и я е разгледал по същество. Съдът е приел, че жалбата е неоснователна, като е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Подробни съображения съдът е изложил за липсата на нарушение на изискването на чл. 78, ал. 2, т. 1 - 3 от Закона за водите, като е приел, че и трите изисквания на закона са налице за продължаване на срока на действие на разрешителното за водовземане с титуляр "Варварски минерални бани". Настоящият тричленен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение за валидно, но недопустимо, като постановено по недопустима жалба, подадена в нарушение на изискването на чл. 159, т. 4 АПК, т. е. при липса на правен интерес от оспорване. Неправилно съдът е приел, че правният интерес от оспорване на решение № РР-3237/18.01.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", от община С. може да се обоснове с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КРБ, установяваща обща клауза за обжалваемост на административните актове. Както правилно се сочи в мотивите, производството по продължаване на издадено разрешително на основания по чл. 78 ЗВ се развива без участието на заинтересовани страни, доколкото не е предвидено съобщаване на същото по реда на чл. 62а ЗВ, тъй като не е налице изменение на разрешителното. В хипотезата на чл. 78 ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. молбата е подадена в срока по ал. 1; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на издаденото разрешително. Следователно органът по чл. 52 от закона, при издаване на административния акт по чл. 78 от с. з. служебно следи за липса на нарушение на обществен интерес, а липсата на такъв се проверява на основанията, посочени в чл. 49 ЗВ. Такова правомощие за защита на обществения интерес при продължаване срока на разрешителните има и прокурорът по реда на чл. 16 АПК. От изложеното следва, че община С. няма правен интерес за участие в производството по продължаване на срока на разрешителното, в случаите, когато не е налице изменение на същото. като е приел обратното, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Водим от изложеното, Върховният административен съд