Решение № 14988 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14458/2019 г.

Решение № 14988 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14458/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Варна, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 1962 от 23.10.2019 г., постановено по адм. д. № 2071 по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна) за 2019 г. в осъдителната касационния жалбоподател част, с която общината е осъдена да заплати на Л. Любенов сума в размер на 500, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от това лице неимуществени вреди от обявена за нищожна Заповед № 043 от 25.01.2018 г., издадена от кмета на район "Младост", Община Варна, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 09.08.2018 г. (датата на влизане на съдебното решение в сила) до окончателното му изплащане. Със съдебното решение предявеният от Любенов иск е отхвърлен за разликата над уважения размер до предявения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 2000, 00 лв., но в тази част то не е предмет на касационна проверка. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Предвид изложеното в нея, развити са съображения за необосноваността му. Според касационния жалбоподател по делото не са установени нито твърдените от Любенов вреди, нито причинната връзка между тях и отменения индивидуален административен акт. Обръща се внимание, че не са налице доказателства, от които да се установи влошаване на [заболяване] на лицето, а от гласните доказателства се установявал единствено изолиран период на напрежение, каквито периоди не били прецедент в отношенията между близки хора. Иска се отмяната на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск. Касационната жалба се оспорва от Любенов, чрез процесуалния му представител адв. А. Димов, в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд Община Варна не се представлява, но представя писмено становище. Не се явява и не се представлява и Любенов. От упълномощения му адвокат са постъпили писмени бележки по съществото на спора. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представен списък на разноските и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на подробно изяснената фактическа обстановка, след обсъждане на приетите по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд приел иска, с който е сезиран за допустим, а по същество за доказан по основание и частично основателен по размер – до присъдената сума от 500, 00 лв. за исковия период ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 09.08.2018 г. до окончателното му изплащане. Изложил подробни съображения, с които мотивирал извода си за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Конкретно приел, че по делото е доказано настъпването за Любенов на неимуществени вреди, изразяващи се в изживяване на отрицателни емоции, притеснения и напрежение, негативна промяна в поведението му за известен период от време до отмяната на заповедта от съда. Съдът съобразил възрастта на Любенов, факта, че живее сам, това, че балконът, по отношение на който е разпоредено събаряне е ситуиран в единственото му жилище и бил изграден въз основа на издадено разрешително за строеж и обстоятелството, че е бил саниран по национална програма, за да приеме, че е житейски оправдано той да изпита безпокойство, страх и нервно напрежение. Съдът кредитирал показанията на свидетеля Р. Любенов (брат на настоящия ответник по касация), който познавал емоционалното състояние на лицето. Мотивирано отхвърлил възраженията на Община Варна, свързани с периода, в който били търпени вредите и липсата на допуснато предварително изпълнение на заповедта, като посочил, че тези обстоятелства са относими към определяне размера на обезщетението за вреди. За да обоснове наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между нищожния акт и вредата, съдът приел, че Любенов не би претърпял такава, ако при осъществяване на административната си дейност длъжностното лице е съобразило своята компетентност, както и правилното приложение на материалния закон. С тези съображения съдът мотивирал извода си, че исковата претенция се явява доказана по основание. За да определи размера на обезщетението за вреди, съдът се позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и на установеното по делото, че Любенов е претърпял стрес, изпитал е разочарование и несигурност, като това повлияло и на физическото му здраве, доколкото е имал нервни изблици и по – често вдигал кръвно. Не приел за установено и доказано по дело задълбочаване на физическото му страдание хипертония. Взел предвид и това, че на заповедта не било допуснато предварително изпълнение. По тези съображения и като съобразил исковия период, съдът определил обезщетение в размер на 500, 00 лв., което според него се явява справедливо и адекватно да обезщети претърпените от Любенов вреди. Последното присъдил ведно с лихвата, както е претендирана. В останалата част отхвърлил исковата претенция. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа становище, че изводите на съда относно настъпилата вреда и наличието на причинно-следствена връзка между нея и обявената за нищожна заповед не се подкрепят от доказателствата по делото. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, а изводите на съда са обосновани на приобщените по делото писмени и гласни доказателства. Те са обсъдени в решението поотделно и в съвкупност, като въз основа на тях и след правилната им преценка съдът е извел обосновани фактически и правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и това прави ненужно повтарянето им. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с това решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Съображенията на първоинстанционния съд, с които е мотивирал извода си за реалното настъпване на твърдените вреди не почиват на предположение, както твърди това касационният жалбоподател. Тъкмо обратното – в решението е съобразено казаното от свидетеля, въз основа на което и останалите релевантни факти, съдът е приел, че Любенов е изживял отрицателни емоции, притеснения и напрежение, като е настъпила негативна промяна в поведението му за известен период от време до отмяната на заповедта от съда. При това съвсем обосновано съдът е съобразил и възрастта на лицето и останалите изброени в решението обстоятелства, за да приеме, че Любенов е изпитал безпокойство, страх и нервно напрежение в исковия период, които следва да се обезщетят. Обосновани и в съответствие със закона са и изводите на съда досежно наличието на причинно – следствена връзка между доказаните вреди и обявения за нищожен акт, тъй като ако последният не е бил издаден, за Любенов не би се породила негативната промяна в състоянието за исковия период. Неоснователни са и оплакванията на Община Варна, свързани със заболяването [заболяване] на Любенов. В тази насока съдът правилно е отчел, че това заболяване има давност от преди издаването на заповедта и е приел, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи, че това негово физическо състояние се е задълбочило или да е станало твърде сериозно по характера си до степен да се изписват различни от вече предписаните медикаменти или да се налага хоспитализация. В този смисъл оплакването на касационния жалбоподател не отчита възприетото от съда по този въпрос. При определяне размера на присъденото на Любенов обезщетение съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства, характера и интензитета на неговите негативни преживявания, отражението им върху личността му, както и периода през който те са търпени, като приел, че присъденият размер ще го възмезди адекватно. В тази насока съдът се е обосновал подробно. Този размер е в състояние да компенсира вредите, претърпени от него в исковия период. По изложените съображения съдебното решение в обжалваната част е правилно, поради което като валидно и допустимо следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Предвид изхода на спора в касационното производство, на Любенов се следва присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв., платени на адвоката в брой съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 02.09.2020 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение