Решение № 91 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 778/2010 г.

Решение № 91 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 778/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на Л. Я. Х., А. Е. Р., М. Е. А. и В. Е. Р. против решение № 54 от 28.02.2008 г., постановено по гр. д. № 491 по описа за 2008 г. на Окръжен съд - Смолян в частта, с която е отменено решение № 398 от 3.07.2007 г. по гр. д. № 45 от 2006 г. на Районен съд-Смолян и е постановено друго за признаване за установено по отношение на А. С. Т., В. Я. К., Л. Я. Х., А. Е. Р., В. Е. Р., М. Р. И., М. Е. А., Р. А. Х., Р. А. Х., С. Р. Х. и С. А. Х., че наследодателят на А. К. Ю. - К. С. Ю., б. ж. на [населено място], починал на 29.08.2005 г. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на нива от 3.000 дка в м. "К.", землището на [населено място] при граници: М. Я. С. /М. С./, К. К. К. /К. К./, И. И. И. /И. И./ и гора, сега имот № по картата на землището на [населено място]. Ответникът по касационната жалба А. К. Ю. /ищец по исковата молба/ оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски, а А. С. Т., В. Я. К., М. Р. И., Р. А. Х., Р. А. Х., С. Р. Х. и С. А. Х. /ответници по исковата молба/ не са изразили становище. С определение № 660 от 27.07.2009 г., постановено по гр. д. № 569/2009 г., ВКС, II г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС, според което правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е налице, ако е налице висящо или има възможност за бъдещо административно производство. В настоящия случай Окръжен съд - Смолян е приел, че в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ К. Ю. е заявил за възстановяване собствеността върху имоти в местността "К." - две ниви от по 3 дка, паша от 1 дка и две ливади от 1 и 0.6 дка, като с решение от 1992 г. са му признати за възстановяване една нива от 3 дка и паша от 1 дка, а другата нива от 3 дка и двете ливади не са признати за възстановяване. С решение от 10.11.1999 г. е възстановено правото на собственост в стари реални граници, но между 17-те имоти няма възстановен в местността "К. ". Процесният имот е възстановен в стари реални граници на наследниците на С. А. Х. Съдът е обсъдил писмените доказателства /емлячен регистър от 1929 г., 1935 г. и 1949 г. и опис-декларации за влизане в ТКЗС/, свидетелските показания и експертното заключение и е приел, че процесният имот е бил собственост на наследодателя на ищеца. В нарушение на задължението си служебно да следи за допустимостта на предявения иск, въззивният съд не е изложил съображения защо приема, че процесният имот е именно нивата от 3 дка в м. К., призната за възстановяване на К. С. Ю. с протокол № 2173 от 3.12.1992 г. Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС, когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустимо. В случая съобразно наличните към настоящия момент данни по делото не може да се прецени дали иска е процесуално допустим. Заявени са от К. Ю. две ниви от по 3 дка в местността "К. ", без да са посочени границите им, като едната е призната за възстановяване, а другата - не е. За да се прецени допустимостта на иска е необходимо да се установи дали е налице висяща административна процедура по отношение на описаната в исковата молба нива. Такъв извод не може да бъде направен и поради факта, че имотите, възстановени в стари реални граници по заявленията на ищеца и ответниците не съответстват по площ и местности на отразеното в заявленията, като не са събирани доказателства налице ли е влязъл в сила отказ за възстановяване правото на собственост върху някои от заявените имоти. Изложеното налага да се отмени атакуваното решение и делото да се върне на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да се съберат доказателства налице ли е влязъл в сила отказ за възстановяване собствеността на някои от заявените от наследодателя на ищеца имоти, с оглед преценка допустимостта на предявения иск. Ако искът е процесуално допустим, съдът следва да събере доказателства възстановените на всяка от страните в стари реални граници земи, на кой от заявените имоти съответстват, доколкото правния спор касае установяване старите реални граници на кой от притежаваните от наследодателите на страните различни имоти, съответстват на границите на процесния имот. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение